img

Инвитро с надежда

Споделянето е възможност всеки да намери това, което е най-близо до собственото му възприятие

Груповият формат на психологическа помощ позволява да се изгради среда за емоционална подкрепа, която да модулира напрежението и да се разберат преживяванията от вътрешния свят чрез асоциации, дошли от споделеното.

23.05.2022 | 14:00

animated-circle

Венцислав Герасимов е психолог, кандидат по психоаналитична психотерапия към Дружеството за психоаналитична психотерапия, член на Europеan Federation for Psychoanalytic Psychotherapy. Завършил е магистърски програми по „Психология на развитието“ и „ Клинична психология – психоаналитична перспектива“, „Фамилно и брачно консултиране“ към Институт по фамилна терапия. Преминал е редица сертифицирани теоретични и практически обучения в областта на психоанализата. Професионалните му интереси са насочени към изследването и приложението на психоанализата в медицинска среда при пациенти и двойки с различна проблематика и тяхното проследяване, с опит в психоаналитична психодрама при работа със зависими. Част е от Звеното за психологична и немедицинска грижа към Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания.

1. Психолог Герасимов, в рамките на кампанията „Инвитро с надежда – всичко под един покрив“ провеждате 4 срещи в групов формат за психологическа подкрепа за пациенти, минаващи през инвитро. Какви са целите на центъра за психоанализа и медицина в МБАЛ „Надежда“ с тези групови сесии?
Това е още един формат на нашата работа. Ние вярваме, че пътят на споделянето е възможност всеки да намери това, което е най-близо до собственото му възприятие за ситуацията. Чувайки за преживяванията на другите е възможно да бъдат разбрани собствените мисли и чувства oт различен ъгъл. Както бе споменато, това е подкрепа, а ние го наричаме още и помощ с думи и преживяванията, които те създават. Груповият формат позволява да се изгради среда за емоционална подкрепа, която да модулира напрежението и да се разберат преживяванията от вътрешния свят чрез асоциации, дошли от споделеното.
За нас е важно пациентите да могат да са сензитивни към собствените си усещания и да си дават сметка когато страдат, не се чувстват удовлетворени и щастливи, защото това е начин тези чувства и емоции да се осмислят и да се търсят отговори.

2. Какви са инвитро емоциите, които съпътстват пътя до мечтаната рожба?
Важно е да изясним, че има такива емоции, които често се срещат и това е огромна палитра от преживявания, мисли и чувства. Но искам да направя и едно уточнение, това не означава, че всеки субект в двойката или самата двойка ще ги преживее, защото всеки човек е много различен и всеки притежава собствените си индивидуални и личностови особености.
Различните етапи, през които преминават пациентите, провокират и различни реакции. Репродуктивните затруднения ерозират вярванията ни за самите нас, самооценката ни и вярата в собствените ни възможности. Разбира се, повлияват и върху усещането за женственост, за завършеност на женския образ. Понякога се появяват гняв, вина, срам. И пак ще повторя, че е строго индивидуално за всеки субект това, през което ще премине, как ще усети себе си и какви емоции ще предизвика. Това е буря от преживявания, които са много специфични и непознати за пациентите и тяхното обкръжение. Трудността да се обърнем към себе си в този момент, като че ли ни дава ясен сигнал, че се нуждаем от друг вид помощ.

3. Защо е важно за инвитро пациентите да споделят и обсъждат тези емоции?
Репродуктивните проблеми създават една сложна ситуация на криза, която предизвиква редица физически, психологически, социални, емоционални и финансови ефекти. Въпреки че този проблем не е животозастрашаващ, той се преживява като много тревожно събитие, съпътствано с редица емоционални състояния, мисли и убеждения, които се променят постоянно.
Преди всичко е необходимо да се изясни, дали жената или мъжът, или самата двойка са склонни да въвлекат много хора в това преживяване. Много често в нашата практика виждаме как в такъв труден момент всеки се обръща и се затваря в себе. Това са моменти, които внасят промяна в обичайното функциониране на една двойка и спомага за нарастването на напрежението между тях. Обкръжението – близките, роднините, приятелите – ако е подкрепящо, с разбиране и приемане, би осигурило едни идеални условия. А споделянето в контекста на психологическата подкрепа е пътят, по който да се даде пространство и да се валидизират преживяванията от вътрешния свят. В практиката ни срещаме пациенти, които по една или друга причина не желаят да споделят в социума, но си дават сметка за важността на разбирането и изговарянето на мислите, чувствата и въпросите, които се появяват и затове се обръщат към нас. Давайки образ на трудностите и страданието чрез думите, се създава възможност те да бъдат осмилени.

4. Каква е разликата между това един пациент да Ви посети в индивидуална психологическа сесия и да бъде част от групова такава?
Нека да споменем първо общото и то е, че и в двата случая пациентите получават подкрепа в пътя към нещо толкова желано и чакано. Важно е да отбележим, че за да имаме роля и наистина да се реализира една пълноценна подкрепа, това трябва да се случи, когато двойката или самият субект е готов да потърси подобна грижа.
Разликите са много – една от основните е колко дълго и колко дълбоко би искал да стигне пациентът в търсенето на отговори на въпросите, които го вълнуват. При индивидуалната работа има един първоначален период на консултиране, това е и времето, което си дават пациент и специалист, за да се помисли върху важните въпроси и пациентът да си даде сметка, дали това е неговият специалист, който да го съпроводи в пътуването към себе си. За нас също е необходимо време да се ориентираме в особеностите на човека срещу нас и какъв ще е периодът, за да се изгради доверие и заедност, до колко ще ни допусне и ще съучаства в процесите.
В груповата работа има сходни процеси, също до голяма степен динамиката се задава от самата група и следваме пациентите. Всеки сам избира как и кога да се включи, какво в споделеното от другия го провокира да даде изява и на своите мисли и чувства. Не рядко се появява и нуждата от момент на тишина, последващ катализация на дискусия. Сходството в проблемите не означава задължително и сходни преживявания, по-скоро е възможност за разглеждането на възникналите въпроси през различните смисли на всеки, защото всеки индивид и всяка двойка са уникални сами по себе си.
Ние насърчаваме пациентите да се включат и да опитат, дори и след това да преценят, че това не е за тях.

4. Разкажете ни как протича една такава среща?
Мястото е конферентната зала в Медицински център „Надежда“ в Paradise center. Водещи сме аз и колегата Мая Игнатова, също психолог от Центъра за Психоанализа и медицина към МБАЛ „Надежда“.
Групите са до 15 души. Идват двойки или само един от партньорите. Пак ще повторя, че е важно личното усещане и готовност за включване, иначе наложено отвън, е доста възможно да изглежда дори като нахлуване в личния свят.
Събираме се и си говорим – разбира се, това е ако трябва да го опиша кратко. Груповите срещи осигуряват пространство, в което ние като психолози, заедно с пациентите, да помислим и да говорим за преживяванията им и за всичко, което им е възможно да споделят. Може да се изрази с думи нещо, което не е било разбрано преди. Целта не е да се получи едно групово страдание, а да се чуят и различни гледни точки за справянето в тази трудна ситуация или пациентът да си даде сметка за други неща относно нея.

5. Остава още една такава безплатна среща в рамките на кампанията на 25 май от 18:00 до 19:30 часа. Как могат пациентите да се включат?
Да, предстои последната ни среща в рамките на кампанията „Инвитро с Надежда – всичко под един покрив“. Записването е през кол центъра на болницата, без почивен ден, от 8:00 до 20:00 ч. Но това няма да бъде последната ни инициатива, предстоят и други, за които повече информация ще бъде обявена в комуникационните канали на болницата. Паралелно се продължава и работата на екипа от Центъра за Психоанализа и медицина „на терен“, където ежедневно провеждаме консултации с пациентите от всички отделения на болницата, а също и в Медицински център „Надежда“ в Paradice Center.

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow