Винаги, дори и в най-трудните моменти, има какво да се направи

1. Д-р Донкина, загубите на бременности или неслучващите се бременности въобще са голяма изпитание пред двойките. В чисто психологически аспект, какво представлява едно такова събитие в живота на жената, мъжа, семейството като цяло?
Въпросът е сложен и многопластов и той придобива своите индивидуални измерения, според спецификите на всяка двойка и всяка личност. Подобни затруднения – съвсем не редки в днешно време – ни сблъскват често с представите, които имаме за себе си, с усещането ни за хода на живота ни и важните неща в него – какво сме инвестирали много, какво сме подминали, какви избори сме правили.
Не-случването на една бременност, когато тя е очаквана и желана, е удар, рана, която торпилира представата ни за нас самите. Сякаш ни показва, че ние се проваляме в нещо, не можем нещо… и това може да бъде дестабилизиращо и много, много трудно преживяване. Често хората отказваме да повярваме в това – чакаме твърде дълго, търсим алтернативно лечение, малко като децата, се надяваме, че ще се обърнем, нещо ще отмине и вече ще е друго. Или пък обратното – фиксираме се в това желание с цялата сила на болката и неудовлетвореността си, и това става центърът на нашето съществуване.
Разбираемо е каква тежест внася това в живота на човек, как го обръща, какъв дисбаланс създава в отношенията с партньора…

2. Когато загубите и неуспехите рецидивират, какви могат да бъдат последиците?
В най-обичайния случай – те нараняват и ако това се случва често, травматизират. Пред болката ние намираме различни “способи”, които да ни подкрепят, които са различно ефективни. Човек има нужда от подкрепа и целенасочена работа, за да преодолее една поредица от разочарования, сблъскваща ни със собствените ни предели. Понякога тази подкрепа е да поговорим със специалист, но може да бъде и просто едно внимание към себе си и опит за размисъл или да получим подкрепа от добра и топла партньорска връзка – но за съжаление не всички връзки са такива. Никога обаче това не преминава “просто така”.

3. В кампанията „Инвитро с Надежда – всичко под един покрив“ тази година се фокусираме върху честите неуспешни имплантации и върху ранните спонтанни аборти. По различен начин ли се преживяват тези две ситуациии – когато отрицтелните тестове за бременност следват един след друг или когато положителният резултат е факт, но за пореде път нещата спират? Как се преминава през такава загуба или поредици от загуби – идентични ли са човешките реакции и емоции в тези случаи?
Разбира се, различно е дали нямаш достъп до нещо, защото то не се случва или го губиш, сякаш малко след като си повярвал, че може да се случи. Не е възможно да измерим кое страдание “тежи” повече, нито кое как се преодолява – защото отвъд всички неща, които знаем от психологията, тук водеща е индивидуалността на човека. Онова, което със сигурност за нас като специалисти е много важно, е – също както в други трудни, драматични и кризисни ситуации, свързани с удари от поставяне на тежки диагнози, борба със злокачествени заболявания, загуби и т.н. – е, наред със страданието, което да бъде уважено, съпроводено и възможно, хората да съумеят да имат едно добро благосъстояние и качество на живот. Едното не отрича другото, не го прави да изчезва или да губи значение, но ни дава сили да можем да се борим, да приемем, да съумеем да се съберем и възстановим.

4. Може ли да си помогнем сами?
Ние винаги си помагаме сами. Дори когато “се заведем” при специалист – ние правим опит да се погрижим за себе си, не спираме да участваме в този процес и това е много важно да се знае. Никой не може да ни помогне насила, отвъд нас, никой не може да промени живота ни, без нас, никой не може да ни излекува, ако ние не участваме активно, ако се съпротивляваме или отсъстваме от това. Ще дам един много прост пример – когато Ви взимат кръв за изследвания, Вие трябва да отидете до лабораторията. Трябва да седите спокойно. Трябва да подадете ръката си и да понесете убождането. С други думи – половината от онова, което се случва, го правите Вие. Това важи на практика за всяка терапевтична ситуация, както в медицината, така и в психоанализата. Това е отборна игра и в нея всеки има своята отговорност.

5. Има ли място психотерапията в тези ситуации и какви форми на психологическа помощ биха могли да бъдат полезни за пациентите?
Психотерапията и изобщо различните видове психологични интервенции – консултиране, кризисна интервенция, психоанализа, разбира се, в никакъв случай не са панацея и не са магично решение, но доколкото те предоставят възможност човек да бъде съпроводен и подкрепен по един конкретен професионален начин, да бъде предоставена възможност да осмислим и подредим преживяванията си, себе си – това на практика е приложимо към всеки житейски момент. Когато човек се усети видян и приет с чувствата и потребностите си, когато е изслушан, той е готов да преживее и изрази собствените си чувства по собствения си начин, да може да направи нещо с тях и да продължи, без да бъде техен затворник.

6. Как подобна житейска ситуация се отразява на взаимоотношенията между мъжа и жената – на двойката като цяло? Какво бихте им препоръчали?
Репродуктивните трудности са разбира се съществен въпрос в живота на една двойка, която е решила да реализира своята заедност в създаването на дете – защото, макар да считаме, че когато има двама партньори, въпросът за дете вече се поставя от тяхната заедност, разбира се не всички двойки желаят да поемат по пътя на случването му. Когато обаче това е така, а на лице е трудност или невъзможност, това поставя всеки от тях, а и тях двамата като двойка, пред много изпитания и въпроси. Често това е момент, в който се разкриват и други специфики на отношенията между партньорите. Това е добър момент да се говори, затова съдействието на специалист може да бъде наистина незаменимо в такива моменти.

7. Къде е ролята на семейтвото и приятелите – нужно ли е жената, двойката да бъде оставена да премине през фазата на скръбта самостоятелон или е важно присъствието на близките хора – приятели, роднини?
Това зависи от личността, както и от нейните нужди. Въпреки че, като цяло в психологията се счита, че има период, който приемаме за нормален – като време, в което да преживеем и да се справим с една общо казано загуба или разочарования, както и че подкрепата на близките е мощен ресурс, винаги трябва да бъдем особено сензитивни към личните особености на случая, личността и нейната история.

8. Какво е Вашето послание към семействата, които преминават през загубите и неуспехите?
Мисля, че всъщност няма човешки живот, който да не е белязан от срещата с неуспехи, загуби и разочарования. Те са факти – част от живота. Онова какво значение имат за нас, какво влагаме в конкертни желани събития, каква стойност за нас имат нашите въжделения, е отговорът на въпроса как и защо ни нараняват моментите, в които сякаш светът, животът ни отказва да ги получим. Колкото повече разбираме за личните си смисли и трудности в този план – за това какво означава занас нещо и защо го желаем, толкова по-способни ще бъдем да се възстановяваме, да се изправяме отново или да планираме какво да предприемем. Казано по друг начин – винаги, дори и в най-трудните моменти, има какво да се направи. И те могат да бъдат повод да промним живота си.