Д-р Таушанова: „Ранното диагностициране на рака на гърдата увеличава многократно шансовете за пълно излекуване“

1. Колко пациенти в световен план се разболяват от рак на гърдата всяка година?
Ракът на гърдата е едно от най-честите онкологични заболявания. Според данните на Световната здравна организация (СЗО) той е най-често разпространеното онкологично заболяване в света, измествайки по честота рака на белия дроб. Около 12 на сто от новите онкологично болни годишно са от рак на гърдата. При жените то е с най-висока честота и представлява 27,3% от всички злокачествени заболявания. По данни на Световната агенция за изследване на рака (JARC) през 2020 г. са диагностицирани около 2,3 милиона нови случая на рак на гърдата, като 522 000 са починали поради болестта.

2. Колко пациенти са в Европа и кои са най-засегнатите страни? Има ли статистика в България на кое място се нарежда в европейските страни?
Тенденцията в заболеваемостта на карцином на гърдата в страните членки на Европейския съюз е възходяща. Причините за това са комплексни: затлъстяване, намалена физическа активност и др. При смъртността се наблюдава намаляваща тенденция, дължаща се основно на прилагането на по-ефективно лечение и нови методи за диагностиката.
Петгодишната преживяемост през периода 2000-2007 г. е най-висока в Северна и Западна Европа и най-ниска в Източна. От прогнозните данни за 2018г. заболеваемост 76,3 на 100 000 жени, при средна за Европа 94,2 на 100 000 жени.
По данни за България национален раков регистър от 2016-2017 г. в страната са регистрирани около 4000 нови случая рак на гърдата, а 1400 са починали. Всяка година заболеваемостта от рак на гърдата се увеличава средно с 1,8 %. Относителната петгодишна преживяемост от рак на млечната жлеза в България е 71,7% . Тя е по-ниска от средната за Европа , където е 81,8%.
Неблагоприятните статистически данни за страната (висок процент на късните диагнози, високата смъртност и ниската петгодишна преживяемост) показват важността на профилактиката и ранното диагностициране. По данни на „Евростат” във Финландия и Дания 80% от жените на възраст 50-69 години са били подложени на профилактични прегледи през периода 2016-2018г. За същия този период в България само 1 от 5 жени прави профилактичен преглед за рак на гърдата. Ранното диагностициране на рака увеличава многократно шансовете за пълно излекуване.
Въвеждането на скринингови програми е начин за дифинитивно подобряване на статистическите резултати по всички от посочените показатели.

3. Какъв е процентът на пациентите с това заболяване, които се обръщат към Вас в рамките на година?
В Клиниката по медицинска онкология на МБАЛ „Надежда“ се лекуват пациенти с различни солидни тумори. Ежедневно през нея преминават средно по 40-50 пациента. Може са се каже, че повече от 60% от тях са болните с диагностициран карцином на гърдата. Някои дори се лекуват в Клиниката от нейното създаване през 2014 г., дори и заболяването им да е било диагностицирано години преди това. На лечение са болни след проведена оперативна интервенция т.н. адювантна терапия и при метастазирало заболяване. Ежедневно до 10 жени преминават и на диспансерно налюдение, което се провежда до десет години след поставената диагноза. През годините се наблюдава една тенденция за нарастване на броя на болните, но и на откриване на заболяването в ранни стадий, както и на снишаване на възрастовата му граница.

4. В какъв стадий най- често се открива заболяването?
По статистически данни ¾ от пациентките (71,2%) се диагностицират в начален стадий на заболяването (първи и втори). При 26 % то е в трети и четвърти стадий, а при останалите не е уточнен. Ранната диагноза на рака на гърдата е важна за започване на ранно лечение, свързана с по-добра прогноза на заболяването. Това е и в непосредствена връзка с по – доброто качество на живот на пациентките.

5. Кои са факторите, които повлияват развитието на рака на гърдата?
Рисковите фактори за развитието на карцином на гърдата са множествени, като повечето от тях не причиняват поотделно злокачественото заболяване. Дори и при наличие на множество рискови фактори, някои хора никога не се разболяват от рак, докато други развиват заболяването и без рискови фактори. Повечето от туморите се развиват спорадично т.е. развиват се от случайна увреда на ген и няма опасност да се унаследят от следващото поколение. Наследствените карциноми са по-рядко срещани 5-10% в мутации на BRCA1/2 гените.
Множествените рискови фактори благоприятстват развитието на това заболяване. Най-честите, които могат да доведат до развитие на рак на гърдата са:
– Възраст: заболяването се проявява по-често при жени над 50 години;
– Фамилна анамнеза за рак на гърдата или яйчника (близки роднини по първа линия, член от семейството развил карцином на двете гърди);
– Генетично предразположение: BRCA1/2 налични мутации. При мъжете, които имат тези мутации, рискът от рак на гърдата и рак на простата е висок. Жени с доказани такива мутации трябва да следват определени стъпки, за да се намали риска от развитие на рак на гърдата или на яйчниците. Тези жени трябва да правят профилактични прегледи по-често;
– Преболедували в миналото от рак на гърдата или яйчниците;
– Хормонозаместваща терапия при менопаузални жени, контрацептиви, раса и етническа принадлежност;
– Начин на живот: затлъстяването е важен рисков фактор и допринася за общия брой случаи на злокачествени заболявания. Високият индекс на телесна маса, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци, липсата на физическа активност, употребата на алкохол, тютюнопушенето имат определена роля за развитието на онкологичното заболяване;
С нарастване на глобалното население и на продължителността на живота се очаква онкологичните заболявания да се увеличат от 19,3 милиона нови случаи през 2020 г. до около 30 милиона нови случаи през 2040 г. Пандемията от новия коронавирус също влияе отрицателно по отношение на закъснялата диагностика и лечението на заболяването.

6. Кои са препоръките за превенция на заболяването?
Ранното диагностициране на рака увеличава многократно шансовете за пълно излекуване. В началните стадии на заболяването рядко има изявени признаци. Първите промени и симптоми, които жените могат да отчетат са деформация на гърдата, опипване на бучка, промени в аксилата, промени в цвета на кожата.
За съжаление първите признаци при възникване на рак на гърдата най-често остават незабелязани. Ето защо е необходимо жените да следват препоръките за скрининг на рак на гърдата. Те включват регулярни профилактични прегледи, редовни самостоятелни прегледи при мамолог, консултация по отношение на употребата на контрацептиви при наличие на фамилна обремененост и преди решение за козметична корекция на гърдите. При наличие на унаследени мутации на BRCA1/2 гените, рискът за развитие на рак на гърдата и яйчниците е по-висок. С оглед на това се провеждат генетични тестове на пациенти с фамилна предразположеност или пациентки, които искат да знаят дали са носители на мутация в тези два гена.

7. Заболяването засяга ли мъжете?
Ракът на гърдата при мъжете е много рядък – по-малко от 1 % от всички диагностицирани случаи. В световен мащаб не е известна неговата точна честота, но всяка година във Великобритания смъртните случаи са около 300, в САЩ около 450. Около 40% от засегнатите мъже са имали близък член на семейството с онкологично заболяване. Поради тази причина, съветът е всеки мъж, чийто непосредствен близък роднина е развил рак на гърдата, да започне да се проверява ежегодно.
Симптомите, диагностиката и лечението се препокриват с тези при рак на гърдата при жените. Световната здравна организация препоръчва и генетично тестване на мъжете с рак на гърдата за мутация в BRCA1/2 гените.

8. Какви са съвременните тенденции в лечението на рака на гърдата?
Лечението на карцинома на млечната жлеза зависи от стадия на заболяването: ранен, локално авансирал или метастазирал. При лечението участва мултидисциплинален екип от хирурзи, медицински онколози, лъчетерапевти и химиотерапевти. Планът за лечение се определя от биологичната характеристика на карцинома на гърдата т.е възможностите за лечение са персонализирани и зависят от няколко фактора. Те включват субтипа тумор, хормоналната му чувствителност, стадия на заболяване, геномните маркери, наличие на установени генетични мутации.
Ранната диагностика в момента позволява откриването на тумори с малки размери. Това дава възможност да се провеждат операции, щадящи паренхима на млечната жлеза. Провеждат се и интраоперативни радиотерпии, като разбира се, болните трябва да отговарят на строго определени критерии.
Системната терапия за лечение на рака на гърдата е химиотерапия, хормонотерапия, таргетна и имунотерапия. Винаги се преценява индивидуално каква точно ще е тази терапия, съобразена с хистологията на тумора, рецепторния статус за ER, PR, HER2, възраст, общо състояние, придружаващи заболявания и др.
В онкологията въвеждането на таргетната терапия доведе до резултати, които преобърнаха прогнозите при рака на гърдата. Таргетната терапия е лечение, насочено към специфични гени, протеини или околна тъкан, които спомагат за разтежа на рака. Тези лекарства са строго специфични и действат на различен принцип спрямо конвенционалната химиотерапия.
Въвеждането на HER2 рецепторната терапия бе изключителен напредък в лечението. Други таргетни агенти за лечение на рака на млечната жлеза са CDK4/6 инхибиторите, блокиращи протеина в туморните клетки, които стимулират растежа им. При съвременното лечение те се прилат както за метастазирало заболяване, така и в адювантен аспект. В настоящия етап се провеждат множество клиничени изпитвания за ефекта от приложение на имунотерапията при лечение на карцинома на гърдата с утвърдени първи комбинации за метастазирало заболяване.
През 2019 г. бе одобрено прилагането на атезолизумоб (тесентрик) в комбинация с химиотерапия за локално авансирал тройно негативен рак на гърдата, който е иноперабилен и метастатичен.
Провеждат се множество клинични изпитвания за приложение на комбинирани таргетни и имунотерапи. Вероятно техните резултати ще дадат нови насоки в лечението на карцинома на гърдата.
По отношение на плановете за родителство, какви са препоръките към младите жени, които се сблъскват с това заболяване?
На първо място, най-важно е всяка жена да провежда стриктна профилактика за карцином на гърдата. Особено внимание трябва да има при жени с наследствена анамнеза за карцином на гърдата или яйчника, както и установени BRCA1/2 генетични мутации.
При потвърдена диагноза, какво представлява заболяването, неговото протичане и прогноза, трябва да бъдат добре обяснени от лекуващите лекари. Това включва и разговор за съхраняване на репродуктивтите възможности преди лечение. При млади жени в детеродна възраст се дава възможност за съхраняване на яйцеклетки, с цел бъдещо раждане след прключване на периода на активно лечение.
Пациентките трябва да са с ясната представа за последователността на провежданата терапия и нейната продължителност. Това от своя страна ще даде яснота, кога и при какви обстоятелства би могло да се прекрати евентуално лечението с оглед желана бременност.

9. Възможно ли е да се проведе лечение на бременна жена, при която се установява рак на гърдата?
Диагностицирането на рак на гърдата по време на бременност е по-сложно по отношение на лечението. Целта е да се получи най-добрата терапия, съобразена със стадия на заболяването, но и да се защити плода от евентуална увреда. Видът и времето на лечение трябва да бъдат планирани внимателно и координирани с екипа от специалисти.
Целите на терапията при тези жени са същите както и при останалите пациенти – максимален ефект на провежданата комплексна терапия. Допълнителните грижи за плода могат в известен смесъл да направят лечението по-сложно. Лечението (хирургично или химиотирапия) трябва да бъде съобразено със стадия на заболяването, както и с гестационната седмица на плода. Оперативно лечение може да се извършва. Химиотерапия може да се прилага през втория и третия триместър на бремеността.
Проучвания показват, че някои химиотерапевтици като доксорубицин, циклофосфамид и таксани не повишават риска от вродени дефекти и здравни проблеми скоро след раждането, въпреки че могат да увеличат риска от ранно раждане. Химиотерапията не се провежда след 35-та седмица от бременността и три седмици след раждането.По сложен е проблемът, ако жената се нуждае от химиотерапия, а е в началото на бременността. Таргетната терапия и лъчетерапията не се препоръчват в хода на бременността. Към екипа, провеждащ лечение в такива случаи е препоръчително да се включи и психолог по здравни грижи.

10. Вашето лично послание към жените и в частност към тези, които пременават през изпитанието?
Жената е силна. Заболяването не е наказание, то е знак, че нещо трябва да се промени в живота! Силата на вярата, нежността, любовта помагат да се премине през това препятствие.