Меню
Лаборатории
Специализирани изследвания
Понякога въпреки че показателите на спермограмата са в норма, не настъпва спонтанно забременяване. В подобни случаи репродуктивният Ви специалист може да назначи допълнителни специализирани изследвания – спермограма по стриктните критерии на Крюгер, SDA-тест, HALО-тест, тест за наличие на антитела срещу сперматозоидите в еякулата, тест за виталност, изследвание на еякулата за наличие на левкоцити, антиоксидантен тест.
SDI тест ( Sperm DNA Integrity)
Качеството на ДНК на сперматозоидите е от съществено значение за оплождането и правилното развитие на ембрионите. Възможно е при даден пациент всичко от спермограмата да е в норма и въпреки това забременяването да не се случва. Липсата на отклонения в спермограмата не означава непременно липса на репродуктивен проблем при мъжа. В тези случаи е редно пациентът да направи по-подробна спермограма и SDI тест.
Качеството на хроматина в сперматозоидите е много важен фактор за мъжкия инфертилитет особено в приноса на генетичния материал на сперматозоида в ранното ембрионално развитие. Изследванията върху структурата на хроматина имат прогностичен характер за развитието на фертилизацията и успеха при изкуствените репродуктивни технологии. Тестът дава представа за разпределението на сперматозоидите без фрагментация, с фрагментирана ДНК и тези с незрял хроматин. Степента на нарушения в генетичния материал на сперматозоидите се изразява числено, като информацията се представя в % чрез 2 индекса – DFI (индекс, показващ фрагментацията) и HDS (индексa на ДНК с незрял хроматин).
Проведените досега изследвания показват, че сперматозоидите се класифицират в 3 групи според индекса на фрагментация спрямо оплодителната им способност.
- С отлична оплодителна способност – DFI< 15%
- С добра оплодителна способност – 15%>DFI<30%
- С ниска оплодителна способност - DFI>30%
- Повишен риск от загуба на ембриона в ранните месеци от бременността - HDS >20%
- Тъй като SDI тестът е независим от конвенционалните спермални параметри, резултатите могат да идентифицират пациент с нормални спермални показатели да има увреждане на ДНК в степен, сравнима с тази на мъже с инфертилитет с патологични сперматозоиди. По-често се наблюдават лоши резултати при мъже, които са с необичайни параметри на спермата (нарушени брой, подвижност и/или морфология).
HALO Test - метод за оценка на уврежданията в ДНК
По своята същност този тест е аналогичен с SDI-теста. Изразява структурната цялост на хроматина в сперматозоидите в %. Прилага се в случаи на пациенти с намалена концентрация на сперматозоиди в еякулата (концентрация по-малка от 3 млн. сперматозоида в целия обем).
Тест за виталност
Тестът се състои в оцветяване на сперматозоидите, за да се види какъв процент от тях са живи (това се налага, ако няма никакви подвижни сперматозоиди или % на неподвижните сперматозоиди е > от 72%).
Антиоксидантен тест
Оксидативният стрес е неизменна част от протичането на метаболитните процеси във всеки жив организъм, който използва кислорода като окислител. Това е състояние, при което се нарушават процесите на хомеостаза (равновесните процеси в организма) и се наблюдава каскадно увеличаване и натрупване на свободни радикали в тялото на човека, които поставят в риск сперматогенезата. Това се дължи на една особеност на сперматозоида – при повечето телесни клетки мембраната е изградена от наситени мастни киселини, при сперматозоида – от ненаситени мастни киселини, които са по-силно полярни и благодарение на това стават мишена за свободните радикали. Когато свободните радикали атакуват мембраната на сперматозоидите, нарушават целостта ѝ и сперматозоидът губи нейната основна функция – избирателната ѝ пропускливост, в резултат на което през нея двупосочно започват да преминават различни токсини.
За да се справи организмът със свободните радикали и оксидативния стрес като цяло, човешкото тяло разполага с т.нар. антиоксидантна защита, която се изразява в наличието на няколко специализирани ензими – огромни белтъчни комплекси със способност лесно и бързо да прихващат и обезвреждат свободните радикали до невредни за тялото вещества. В нашите географски ширини за съжаление липсват някои незаменими мкроелементи, с които тези ензими работят, поради което оксидативният стрес тук е особено силно изразен.
Именно заради това при пациенти, които имат проблеми със сперматогенезата с неязяснен произход, е препоръчително да се потърси като причина влиянието на оксидативния стрес.
Дори при нормални спермални показатели в случай на неясен стерилитет причината може да се окаже неустановен до момента оксидативен стрес.
Свободните радикали атакуват генетичния материал на сперматозоидите. Тъй като функцията на сперматозоида е именно да предаде този генетичен материал на яйцеклетката и по този начин да се образува бъдещият ембрион, ако генетичният материал на сперматозоида е увреден, съществува риск и за ембриона – да няма нормално развитие или да не е жизнеспособен. Оттам идва и проблемът с невъзможността за забременяване.
Как се диагностицира оксидативният стрес?
Оксидативният стрес се диагностицират с т.нар. антиоксидантен тест – специфичен тест за отчитане на нивата на активност на два ключови антиоксидантни ензима в спермата, семенната плазма и самите сперматозоиди – глутатион пероксидаза (GPx) и супероксид дисмутаза (SOD). Специфичното на този тест е, че за разлика от дуги лаборатории, които използват за целта кръвен серум, в болница „Надежда той е адаптиран за изследване на ензимната активност директно в сперматозоидите.
Кои са факторите, които влияят на оксидативния стрес?
- На първо място – стрес. Стресът е способен да накара тялото да се самоунищожава, произвеждайки по-голямо количество токсини, в това число и свободни радикали
- Нездравословен сън
- Нездравословно хранене
- Вредните навици – тютюнопушене, алкохол, наркотици
- Заседнал начин на живот
Превенция и „лечение“ на оксидативния стрес
Редом с движението и промяната на начина на хранене и нездравословните навици, важно място в превенцията имат и хранителните добавки, които съдържат липсващите ни микроелементи, необходими за нормалната работа на ензимите. Възстановителният процес е дълъг, тъй като първоначално се възстановява нормалната скорост и нормалният начин на протичане на метаболитните процеси и едва след това може да се очаква възстановяване на нормалния цикъл на сперматогенезата и продуциране на нормални, жизнени сперматозоиди с добра оплодителна способност.
Тест за наличие на антиспермални антитела
Приблизително 5-7 % от мъжете с фертилни проблеми образуват антитела спрямо собствените си сперматозоиди.
Тези антитела могат да имат разрушителен ефект за оплодителната способност на сперматозоидите, покривайки ги и пречейки на движенията им в женската репродуктивна система.
Антиспермалните антитела могат да предотвратят и взаимодействията между яйцеклетката и сперматозоида, които протичат по време на оплождането. В някои случаи тези антитела могат да повлияят негативно сперматогенезата.
Антиспермалните антитела могат да се образуват след операция на тестисите, след травма или след вазектомия, когато сперматозоидите се реабсорбират в епидидима. Има и случаи, когато наличието на антиспермални антитела не може да бъде обяснено. Често при наличието им се наблюдават струпвания от сперматозоиди или така наречените аглутинати – сперматозоидите имат отрицателен електричен заряд (този еднороден електричен заряд е причина за непрекъснатото отблъскване на сперматозоидите един от друг), промяната или загубата на този заряд води до тяхното слепване, наречено аглутинация.
Изследване на еякулата за наличие на левкоцити
Присъствието на левкоцити (над 1 млн.) в спермата е сигнал за тревога – възпалителен процес на гениталния тракт (възпаление на епидидима, тестиса, простатната жлеза, варикоцеле), бактериална инфекция и др. Левкоцитоспермията се свързва с увеличение на броя на незрелите сперматозоиди, увеличени нива на ДНК-увреждания и последващ неуспех при оплождането.
При наличие на отклонения в спермограмата се налага да се проведат допълнителни тестове – хормонални изследвания, биопсия и др.
Предишна
Следваща
Вижте още
Спермограма
Специализирани процедури
Съхранение на репродуктивните възможности
Репродуктивна хирургия при мъжа
