Лаборант анализира под микроскоп кръвна проба в болница "Надежда"

Лаборатории

Пренатална генетична диагностика

Пренаталната диагностика (ПНД) включва разнообразни техники и методи. Взимането на материал за генетичния анализ е един от ключовите моменти при пренаталната диагностика и изисква да бъде извършвано от висококвалифициран специалист акушер-гинеколог. Възможните манипулации за взимане на материал включват хоринобиопсия, амниоцентеза, кордоцентеза и неинвазивен пренатален тест.

badge

Пренаталните изследвания дават възможност за:

Индикациите за инвазивна пренатална диагноза включват:

Хорионбиопсия

Извършва се най-често между 15-18 г.с. Под ултразвуков контрол се аспирират обикновено около 20 мл амниотична течност. Рискът от усложнения след манипулацията е около 0,25%-0,5%. В Генетичната лаборатория на МБАЛ „Надежда“ се предлага цитогенетична пренатална диагноза, микрочипов ДНК-анализ, хромозомно секвениране (ChromoSeq) микроделеции/микродупликации с размер над 100 kb и NGS-анализ (секвениране от ново поколение) за диагностициране на над 99% oт хромозомните болести. Предимството на тези методи е, че дават информация за всички 23 двойки хромозоми в плода в сравнение с конвенционалния QF-PCR ДНК анализ, който рутинно изследва само 13,18,21, Х- и Y-хромозоми.

Кордоцентеза

Извършва се между 20-24 г.с. и се състои в пункция на пъпната връв на плода под ултразвуков контрол и аспирация на фетална кръв. Обикновено се използва при случаи на Резус-изоимунизация, установяване на други фетални анемии, кръвопреливане, определяне на увреждане на бъбречната функция на плода, за бърз анализ на кариотипа на плода и изясняване на мозаични състояния или микрочипов ДНК-анализ и NGS-анализ (секвениране от ново поколение) за бройни и структурни хромозомни аномалии за диагностициране на над 99% от хромозомните болести.

Неинвазивен пренатален тест

Неинвазивният пренатален тест (НИПТ, NIPT), наричан също неинвазивен пренатален скрининг (НИПС, NIPS), представлява анализ на свободноклетъчна фетална ДНК, присъстваща в майчината кръв, за да се определи вероятността за фетална анеуплоидия. Най-масовият генетичен тест е секвениране от ново поколение, по-рядко се прилагат други методи като qPCR и сравнителна геномна хибридизация.

По време на бременността в майчината кръв циркулира смес от свободноклетъчна ДНК (cfDNA – cell-free DNA), която произлиза от майчини и плацентарни клетки. Нарича се свободноклетъчна ДНК, защото не се съдържа в клетките, а циркулира свободно в кръвта на майката. Около 2% до 40% (средно около 10%) от тези малки ДНК-фрагменти представляват фетален генетичен материал и произлизат от мъртви клетки от плацентата, откъдето непрекъснато се освобождават в кръвотока на бременната. cffDNA може да бъде открита в майчината плазма още на 5-7-а седмица от бременността, но резултатите от тестовете са по-точни след 10-а г.с., тъй като количеството ѝ се увеличава с течение на времето. 

НИПТ обикновено се прилага за скрининг на най-честите хромозомни анеуплоидии при човека, като тризомия 21 (синдром на Даун), тризомия 13 (синдром на Патау), тризомия 18 (синдром на Едуардс) и гонозомни анеуплоидии.

Част от достъпните NIPT-тестове предлагат разширен панел за хромозомни болести – бройни хромозомни аномалии на половите хромозоми (синдром на Клайнфелтър, синдром на Търнър, полизомия Х, полизомия У) и някои микроструктурни хромозомни аномалии с размер над 7 мб. Понастоящем вече е възможен и анеуплоиден скрининг за всички хромозоми.

За момента NIPT-тестването е клинично валидирано само за някои анеуплоидии – за синдром на Даун (тризомия 21), синдром на Едуардс (тризомия 18) и синдром на Патау (тризомия 13). 

Тъй като методът е скринингов, позитивните резултати не се приемат за окончателна диагноза и се потвърждават с инвазивен диагностичен тест, особено при желание за прекъсване на бременността. 

НИПТ-тестове са разработени и за други генетични болести, като микроделеционни/микродупликационни синдроми, моногенни болести, за анеуплоиден скрининг за всички хромозоми, за определяне на Rhesus D фактора при плода, тест за бащинство. За валидирането им са необходими допълнителни проучвания и поради липсата на достатъчно данни понастоящем не се препоръчват като алтернатива на инвазивната пренатална генетична диагноза.

 

Недостатъци са липсата на информативност за частични тризомии по изследваните хромозоми, мозаицизъм и фетоплацентарни несъответствия. Методът e скринингов и все още се приема за непълен от диагностична гледна точка, поради което въпреки нормалните резултати се препоръчва ехографско проследяване на бременността в сроковете 16-18 г.с., 20-24 г.с. и във всички случаи след патологичен резултат се изисква валидиране с инвазивен пренатален тест. Тестът не се препоръчва при ехографски установени аномалии на вътрешните органи.

 

Индикации за NIPT

Индикациите за изследване с НИПТ са сходни с тези за инвазивна пренатална диагностика:

Предимства на метода

Генетичен анализ на абортивен материал

Генетичният анализ на абортивния материал може да установи причината за загубата на бременността и има значение за избор на терапия при семейства с повтарящи се спонтанни аборти.

Около 15-20% от установените бременности се губят като аборти. При бременни над 40 години спонтанни аборти настъпват при 50% от жените. Многобройни проучвания установяват различни причини – генетични, възрастови, антифосфолипиден синдром, аномалии на матката, хормонални или метаболитни болести, инфекции, автоимунни болести, качество на сперматозоидите, вредни фактори и др. Според времето на настъпване абортите се класифицират като ранни (до 12 гестационна седмица) и късни (12-20 гестационна седмица).

При ранните спонтанни аборти (до 12 гестационна седмица) най-голям е делът на хромозомните аномалии. При 60% от изследваните абортивни материали се установяват различни хромозомни аномалии, които са ненаследствени и обикновени се свързват с напреднала възраст на бременната. При абортите, настъпващи между 12-ата и 20-ата седмица, хромозомни аберации се откриват в около 5% от случаите.

В МБАЛ „Надежда“ за изследване на абортивен материал се предлага микрочипов ДНК-анализ и NGS-анализ за бройни и структурни хромозомни аномалии. Предимството на тези методи е, че дават информация за всички 23 двойки хромозоми в кариотипа на абортирания плод в сравнение с конвенционалния QF-PCR ДНК-анализ, който рутинно изследва само 13, 18, 21, Х- и Y-хромозоми.

Вижте още

Предимплатационни генетични тестове
Генетични изследвания при инфертилитет
Скрининг за хетерозиготно носителство
Други диагностични тестове
scroll-top-custom-arrow