Меню
Лаборатории
Пренатална генетична диагностика
Пренаталната диагностика (ПНД) включва разнообразни техники и методи. Взимането на материал за генетичния анализ е един от ключовите моменти при пренаталната диагностика и изисква да бъде извършвано от висококвалифициран специалист акушер-гинеколог. Възможните манипулации за взимане на материал включват хоринобиопсия, амниоцентеза, кордоцентеза и неинвазивен пренатален тест.
Пренаталните изследвания дават възможност за:
- Установяване на здравословното състояние на плода
- Пренатално лечение на засегнатия фетус в някои случаи
- Прогнозиране изхода на бременността и възможни усложнения на раждането и/или здравни проблеми при новороденото
- Установяване на състояния, които могат да повлияят изхода на последващите бременности
- Вземане на информирано решение от родителите за изхода на бременността и намаляване на безпокойството, особено във високорисковите групи
Индикациите за инвазивна пренатална диагноза включват:
- Повишен риск за хромозомни аномалии при напреднала репродуктивна възраст на жената
- Висок риск за анеуплоидии, установен при ранен или късен биохимичен скрининг на бременни или при неинвазивен пренатален тест (НИПТ)
- Мъртво раждане или раждане на дете с хромозомна аномалия
- Фамилна история за моногенна болест
- Други аномалии, открити в хода на бременността
Хорионбиопсия
Извършва се най-често между 15-18 г.с. Под ултразвуков контрол се аспирират обикновено около 20 мл амниотична течност. Рискът от усложнения след манипулацията е около 0,25%-0,5%. В Генетичната лаборатория на МБАЛ „Надежда“ се предлага цитогенетична пренатална диагноза, микрочипов ДНК-анализ, хромозомно секвениране (ChromoSeq) микроделеции/микродупликации с размер над 100 kb и NGS-анализ (секвениране от ново поколение) за диагностициране на над 99% oт хромозомните болести. Предимството на тези методи е, че дават информация за всички 23 двойки хромозоми в плода в сравнение с конвенционалния QF-PCR ДНК анализ, който рутинно изследва само 13,18,21, Х- и Y-хромозоми.
Кордоцентеза
Извършва се между 20-24 г.с. и се състои в пункция на пъпната връв на плода под ултразвуков контрол и аспирация на фетална кръв. Обикновено се използва при случаи на Резус-изоимунизация, установяване на други фетални анемии, кръвопреливане, определяне на увреждане на бъбречната функция на плода, за бърз анализ на кариотипа на плода и изясняване на мозаични състояния или микрочипов ДНК-анализ и NGS-анализ (секвениране от ново поколение) за бройни и структурни хромозомни аномалии за диагностициране на над 99% от хромозомните болести.
Неинвазивен пренатален тест
Неинвазивният пренатален тест (НИПТ, NIPT), наричан също неинвазивен пренатален скрининг (НИПС, NIPS), представлява анализ на свободноклетъчна фетална ДНК, присъстваща в майчината кръв, за да се определи вероятността за фетална анеуплоидия. Най-масовият генетичен тест е секвениране от ново поколение, по-рядко се прилагат други методи като qPCR и сравнителна геномна хибридизация.
По време на бременността в майчината кръв циркулира смес от свободноклетъчна ДНК (cfDNA – cell-free DNA), която произлиза от майчини и плацентарни клетки. Нарича се свободноклетъчна ДНК, защото не се съдържа в клетките, а циркулира свободно в кръвта на майката. Около 2% до 40% (средно около 10%) от тези малки ДНК-фрагменти представляват фетален генетичен материал и произлизат от мъртви клетки от плацентата, откъдето непрекъснато се освобождават в кръвотока на бременната. cffDNA може да бъде открита в майчината плазма още на 5-7-а седмица от бременността, но резултатите от тестовете са по-точни след 10-а г.с., тъй като количеството ѝ се увеличава с течение на времето.
НИПТ обикновено се прилага за скрининг на най-честите хромозомни анеуплоидии при човека, като тризомия 21 (синдром на Даун), тризомия 13 (синдром на Патау), тризомия 18 (синдром на Едуардс) и гонозомни анеуплоидии.
Част от достъпните NIPT-тестове предлагат разширен панел за хромозомни болести – бройни хромозомни аномалии на половите хромозоми (синдром на Клайнфелтър, синдром на Търнър, полизомия Х, полизомия У) и някои микроструктурни хромозомни аномалии с размер над 7 мб. Понастоящем вече е възможен и анеуплоиден скрининг за всички хромозоми.
За момента NIPT-тестването е клинично валидирано само за някои анеуплоидии – за синдром на Даун (тризомия 21), синдром на Едуардс (тризомия 18) и синдром на Патау (тризомия 13).
Тъй като методът е скринингов, позитивните резултати не се приемат за окончателна диагноза и се потвърждават с инвазивен диагностичен тест, особено при желание за прекъсване на бременността.
НИПТ-тестове са разработени и за други генетични болести, като микроделеционни/микродупликационни синдроми, моногенни болести, за анеуплоиден скрининг за всички хромозоми, за определяне на Rhesus D фактора при плода, тест за бащинство. За валидирането им са необходими допълнителни проучвания и поради липсата на достатъчно данни понастоящем не се препоръчват като алтернатива на инвазивната пренатална генетична диагноза.
Недостатъци са липсата на информативност за частични тризомии по изследваните хромозоми, мозаицизъм и фетоплацентарни несъответствия. Методът e скринингов и все още се приема за непълен от диагностична гледна точка, поради което въпреки нормалните резултати се препоръчва ехографско проследяване на бременността в сроковете 16-18 г.с., 20-24 г.с. и във всички случаи след патологичен резултат се изисква валидиране с инвазивен пренатален тест. Тестът не се препоръчва при ехографски установени аномалии на вътрешните органи.
Индикации за NIPT
Индикациите за изследване с НИПТ са сходни с тези за инвазивна пренатална диагностика:
- Напреднала майчина възраст от 35 или повече години към датата на термин
- Меки ултразвукови маркери от феталната ехография, показващи увеличен риск за анеуплоидия
- Анамнеза за предишна бременност с тризомия 13 или 21
- Висок риск след проведен серумен биохимичен скрининг
- Родител, носител на балансирана Робертсонова транслокация, с риск за тризомия 13 или 21
Предимства на метода
- Висока откриваемост
- Възможност за провеждане на ранна диагностична процедура (I триместър)
- Не съществува риск за бременността. Тестът изисква само около 20 мл кръв от бременната и е напълно безопасен за майката и бебето
- Бързина. Времето от вземане на кръвната проба до получаване на резултата е около 10 дни
- Недостатъци са липсата на информативност за частични тризомии по изследваните хромозоми, мозаицизъм и фетоплацентарни несъответствия. Методът e скринингов и все още се приема за непълен от диагностична гледна точка, поради което въпреки нормалните резултати се препоръчва ехографско проследяване на бременността в сроковете 16-18 г.с., 20-24 г.с. и във всички случаи след патологичен резултат се изисква валидиране с инвазивен пренатален тест. Тестът не се препоръчва при ехографски установени аномалии на вътрешните органи.
Генетичен анализ на абортивен материал
Генетичният анализ на абортивния материал може да установи причината за загубата на бременността и има значение за избор на терапия при семейства с повтарящи се спонтанни аборти.
Около 15-20% от установените бременности се губят като аборти. При бременни над 40 години спонтанни аборти настъпват при 50% от жените. Многобройни проучвания установяват различни причини – генетични, възрастови, антифосфолипиден синдром, аномалии на матката, хормонални или метаболитни болести, инфекции, автоимунни болести, качество на сперматозоидите, вредни фактори и др. Според времето на настъпване абортите се класифицират като ранни (до 12 гестационна седмица) и късни (12-20 гестационна седмица).
При ранните спонтанни аборти (до 12 гестационна седмица) най-голям е делът на хромозомните аномалии. При 60% от изследваните абортивни материали се установяват различни хромозомни аномалии, които са ненаследствени и обикновени се свързват с напреднала възраст на бременната. При абортите, настъпващи между 12-ата и 20-ата седмица, хромозомни аберации се откриват в около 5% от случаите.
В МБАЛ „Надежда“ за изследване на абортивен материал се предлага микрочипов ДНК-анализ и NGS-анализ за бройни и структурни хромозомни аномалии. Предимството на тези методи е, че дават информация за всички 23 двойки хромозоми в кариотипа на абортирания плод в сравнение с конвенционалния QF-PCR ДНК-анализ, който рутинно изследва само 13, 18, 21, Х- и Y-хромозоми.
Вижте още
Предимплатационни генетични тестове
Генетични изследвания при инфертилитет
Скрининг за хетерозиготно носителство
Други диагностични тестове
