Алоимунни фактори

Естествените клетки убийци или NK-клетки са популация от лимфоцитите, които медиират цитотоксична активност срещу злокачествени, вирусинфектирани клетки и продуцират имунноактивни вещества, т.нар. цитокини при имунна стимулация. При бременност специална популация на NK-клетките (CD3-CD16-CD56+) в плацентата допринася за растежа на клетките, секретира растежни молекули за плацентата и отслабва локалния имунен отговор на границата майчин организъм – плацента. Обратно, друга популация на NK клетките (CD3-CD16+CD56+), когато се активира от IL-2, е цитотоксична за плацентарния трофобласт. Тези клетки секретират тумор-некротизиращ фактор (TNF), който може да разруши плацентата. Жени с над 12% CD16+CD56+ NK-клетки са с висок риск от спонтанен аборт и невъзможност за имплантация.

Определянето на процента на NK-клетките става чрез флоуцитометрично имунофенотипизиране. Жените с висока активност на NK (CD16+ CD56+) клетките отговарят добре на терапия с интравенозен имуноглобулин (IVIg) – над 90% ефективност.

Имунофенотипизиране на ендометриолани клетки от биопсичен материал (имунологична биопсия):

NK-клетките са основната лимфоцитна популация (до 70%) в лигавицата на матката при имплантацията и по време на ранния период на бременността. Те са основната популация, източник на имунорегулаторни цитокини и играят важна роля в регулацията на майчиния имунен отговор към феталния алографт, имплантацията и поддържането на бременността.

Децидуалните NK-клетки се разделят на 2 субпопулации, които играят различна роля в процеса на миграция на трофобласта и имплантацията. В ранния период на бременността 56+bright16- NK-клетки, които са преобладаващи (до 99%) при нормално протичащата бременност, освобождават Тh2-свързани цитокини, които подпомагат имплантацията и играят основна роля в регулацията на нормалната трофобластна миграция и имплантацията.
Правилната функция на NК-клетките в ендометриума е интегрална част от осъществяването на успешна бременност. Ето защо е необходимо проследяването на периферни NK клетки и субпопулации до 6-ия лунарен месец.

LIF (левкемия-инхибиращ фактор) и неговият рецептор gp130 имат функции, които са важни за развитието на бластоциста и имплантацията. Ендометриумът на инфертилните жени продуцира значително по-малко LIF през периода на имплантация, както и по-ниска експресия на gp130.

Експресията на муцин 1 (MUC1) в ендометриума е важна за имплантационния период.

Автоложни периферни кръвни мононуклеарни клетки (PBMC) за локална имуномодулация при жени с репродуктивни проблеми се използват за индуциране на ендометриалната диференциация и за улесняване процеса на имплантацията на ембриона в матката.

Неправилното развитие и функция на плацентата е в основата на редица усложнения при 

бременност – такива като прееклампсия, еклампсия, забавено развитие на плода, преждевременно раждане или раждане на мъртъв плод. Плацентарното развитие се осъществява чрез координиране на комплекс от процеси на ангиогенеза. Нарушаването на тези процеси може да доведе до ограничаване на кръвния поток до плода, повишаване на кръвното налягане при майката и преждевременно раждане. Ето защо биомаркерите на ангиогенезата са предложени като потенциални предиктори за изхода на бременността.

Разтворима тирозин киназа (sFlt-1) е антиангиогенен протеин, инхибиращ съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) и плацентарния растежен фактор (PlGF). В хода на нормално протичащата бременност нивата на sFlt-1, PlGF както и съотношението sFlt-1/PlGF в серума на майката се променят в определени граници съответно на гестационните седмици. Отклоненията в нивата на циркулиращите sFlt-1 и PlGF в комплекс с конвенциалните методи за проследяване на бременността позволяват на гинеколога да диагностицира и предоврати чрез корекция в терапията нежелани компликации преди появата на клиничните им симптоми.