Автоимунни фактори при инфертилитет

През бременността фосфолипидите действат като лепило, което поддържа заедно делящите се клетки и са необходими за растежа на плацентата в маточната стена. Те също така филтрират хранителната среда от майчината кръв към плода, както и обратно отпадните вещества от плода през плацентата. Самите антитела не предизвикват спонтанния аборт, но тяхното наличие показва, че абнормен автоимунен процес може да доведе до нарушена функция на фосфолипидите и от тук до риск от спонтанни аборти, интраутеринно забавяне на растежа на плода и прееклампсия.

За установяване наличието на антифосфолипидни антитела се препоръчва панел от тестове за антитела от класовете IgG, IgM и IgA към седем фосфолипида: антикардиолипин, фосфоетаноламин, фосфоинозитол, фосфатидна киселина, фосфоглицерол, фосфосерин, фосфохолин. Позитивният тест за един или повече от тези видове антифосфолипидни антитела е индикация, че при тази жена има имунен отговор, който може да причини повтарящи се спонтанни аборти. За дефинитивното установяване на наличие на антифосфолипидни антитела е необходимо да се установи поддържане на позитивни нива чрез повторение на теста след 6-8 седмици. Тъй като някои жени стават положителни едва след като забременеят, се препоръчва повторно тестуване в ранния период на бременността при жени с анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти.

При прилагане на съответно лечение при жени с антифосфолипидни антитела успешно износване на плода се постига в 70-80%.

Антинуклеарните антитела (ssDNA, dsDNA, Sm, RNP,SS-A, SS-B, Scl-70, Jo-1, Histone) реагират срещу нормалните компоненти на клетъчното ядро. Те са установяват при редица имунологични болести, като системен лупус еритематодес, прогресивна системна склероза, синдром на Sjorgen, дерматомиозит, ревматоиден артрит и други. Позитивният тест за наличие на антинуклеарни антитела е индикация, че при тази жена вероятно има автоимунен процес, който може да причини нарушения в развитието на плацентата и да доведе до ранна загуба на плода.

Жените с налични тиреоидни антитела (антитела срещу тиреоглобулина ТАТ и тиреопероксидазата МАТ) са подложени на 2 пъти по-голям риск от спонтанни аборти в сравнение с тези, при които те липсват. Изследване с високочувствителни тестве за наличие на тези антитела е задължително при жени с анамнеза за два или повече спонтанни аборта или с нарушена функция на щитовидната жлеза.