Лаборатории

Автоимунни фактори при инфертилитет

Съществуват различни автоимунни нарушения, които могат да доведат до повтарящи се спонтанни аборти или невъзможност за имплантация: антифосфолипидни антитела, антитиреоидни антитела, антинуклеарни антитела. При около 30% от жените с т.н. “необясними” случаи на повтарящи се спонтанни аборти кръвните тестове установяват автоимунен проблем. Една жена може да има едно или няколко от тези нарушения.

badge

Лечението на автоимунните рискови фактори включва терапевтични схеми с ниски дози хепарин, кортикостероиди и/или аспирин. Друг метод, успешно прилаган в последните години, е интравенозното прилагане на високи дози имуноглобулин (IVIg). Адекватната терапия може да доведе до успешна бременност при над 70% от жените с установени имунни нарушения.

През бременността фосфолипидите действат като лепило, което поддържа заедно делящите се клетки и са необходими за растежа на плацентата в маточната стена. Те също така филтрират хранителната среда от майчината кръв към плода, както и обратно отпадните вещества от плода през плацентата. Самите антитела не предизвикват спонтанния аборт, но тяхното наличие показва, че абнормен автоимунен процес може да доведе до нарушена функция на фосфолипидите и от тук до риск от спонтанни аборти, интраутеринно забавяне на растежа на плода и прееклампсия.

За установяване наличието на антифосфолипидни антитела се препоръчва панел от тестове за антитела от класовете IgG, IgM и IgA към седем фосфолипида: антикардиолипин, фосфоетаноламин, фосфоинозитол, фосфатидна киселина, фосфоглицерол, фосфосерин, фосфохолин. Позитивният тест за един или повече от тези видове антифосфолипидни антитела е индикация, че при тази жена има имунен отговор, който може да причини повтарящи се спонтанни аборти. За дефинитивното установяване на наличие на антифосфолипидни антитела е необходимо да се установи поддържане на позитивни нива чрез повторение на теста след 6-8 седмици. Тъй като някои жени стават положителни едва след като забременеят, се препоръчва повторно тестуване в ранния период на бременността при жени с анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти.

 

При прилагане на съответно лечение при жени с антифосфолипидни антитела успешно износване на плода се постига в 70-80%.

Антинуклеарните антитела (ssDNA, dsDNA, Sm, RNP,SS-A, SS-B, Scl-70, Jo-1, Histone) реагират срещу нормалните компоненти на клетъчното ядро. Те са установяват при редица имунологични болести, като системен лупус еритематодес, прогресивна системна склероза, синдром на Sjorgen, дерматомиозит, ревматоиден артрит и други. Позитивният тест за наличие на антинуклеарни антитела е индикация, че при тази жена вероятно има автоимунен процес, който може да причини нарушения в развитието на плацентата и да доведе до ранна загуба на плода.

Жените с налични тиреоидни антитела (антитела срещу тиреоглобулина ТАТ и тиреопероксидазата МАТ) са подложени на 2 пъти по-голям риск от спонтанни аборти в сравнение с тези, при които те липсват. Изследване с високочувствителни тестве за наличие на тези антитела е задължително при жени с анамнеза за два или повече спонтанни аборта или с нарушена функция на щитовидната жлеза.

Вижте още

Имунологични изследвания​
Алоимунни фактори при инфертилитет

Още по темата

scroll-top-custom-arrow