Звезда
26 558 родени бебета в "Надежда"
0 Балони
Интервю с проф. Снежина Михайлова за имунологичната лаборатория на болница Надежда.

Лабораториите на Надеждата

Имунологична лаборатория на болница „Надежда“

Интервю с проф. Снежина Михайлова, ръководител на Имунологична лаборатория на болница „Надежда“: „В медицината има места, в които просто работиш и такива, в които усещаш, че си на правилното място. „Надежда“ е от втория тип. Тук идват пациенти с дълга история – често с много въпроси и малко отговори. Това е среда, в която имунологията не е лукс, а необходимост.“

16.02.2026 | 08:55

Внимание, отношение, грижа - ротиращ елемент

Имунологичната лаборатория на МБАЛ „Надежда“ е високоспециализирано звено за консултации и изследвания, насочени към диагностика и контрол на имунотерапията. Тук се подпомагат пациенти с репродуктивни затруднения, бременни жени с автоимунни заболявания, както и хора с вродени и придобити имунодефицитни състояния.

Разговаряме с проф. Снежина Михайлова, ръководител на имунологичната лаборатория на МБАЛ „Надежда“ за същността на нейната работа, за предизвикателствата и възможностите на лабораторията. 

„В медицината има места, в които просто работиш, и такива, в които усещаш, че си на правилното място. „Надежда“ е от втория тип. Тук идват пациенти с дълга история – често с много въпроси и малко отговори. Това е среда, в която имунологията не е лукс, а необходимост“

Проф. Снежина Михайлова - клиничен имунолог

Проф. Михайлова завършва медицина през 1999 г. в МУ – София. Придобива специалност по „Клинична имунология“ през 2006 г., а през 2007 г. – научно-образователна степен „доктор“ с проучвания върху имуногенетиката на множествената склероза. От 2016 г. е доцент, а от 2024 г. – професор към Катедрата по Клинична имунология към МУ – София с дългогодишен преподавателски стаж.

Специализира в областта на имунологията и молекулярната диагностика в Northern Ireland Tissue Typing Laboratory, City Hospital, Belfast, The University of Nottingham, UK, Vall d’Hebron University Hospital, Spain.

Разработва и въвежда алгоритъм за молекулярна диагностика на редица имуно-медиирани заболявания. Научноизледователските ѝ интереси са основно в областта на имунните дефицити, хроничните възпалителни заболявания и инфекции, невродегенеративните заболявания, трансплантологията, автоимунните заболявания, репродуктивните имунологични нарушения.

Има над 100 публикации и участия в научни проекти в страната и чужбина. С над 20-годишен клиничен опит е в диагностиката, лечението и проследяването на пациенти със заболявания, дължащи се на нарушения в имунната система, в това число с репродуктивни неуспехи.

Член е на Управителния съвет на Българската асоциацията по клинична имунология, Член е на Европейската асоциация по имунни дефицити (ESID), Европейската федерация по имуногенетика (EFI), Българското дружество по генетика и геномика на човека (БДГГЧ).

Допринася за разработване на медицински процедури, стандарти, ръководства в помощ на институциите и органите на управление в областта на здравеопазването. Председател е на националния експертен специализиран борд по клинична имунология на БЛС; Външен експерт към Специализираната Комисия към НЗОК; Външен експерт към Експертен център по редки метаболитни заболявания в педиатрията към СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“; Външен експерт към националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА). Член на Експертния съвет по специалността Клинична имунология. 

1. Проф. Михайлова, през 2025 г. поехте ръководството на имунологичната лаборатория на болница „Надежда“. Как се чувствате тук?
Имунологията не е шумна специалност. Тя не влиза в стаята с диагноза, а с въпрос. В „Надежда“ се чувствам на място, където тези въпроси не само са позволени, но и се очакват. Това е болница, в която не се страхуваме да кажем „тук има още нещо“. А това, за един имунолог, е правилната среда.

Чисто формално съм в „Надежда“ от три месеца. Но ако трябва да бъда честна – усещането е, че съм тук от много по-дълго. Причината е проста: години наред съм работила именно с този тип пациенти, с тези проблеми и с технологиите, които днес прилагаме. В този смисъл работата ми тук не е ново начало, а естествено продължение.

Истинската стойност е в това да разбереш механизма и да можеш да го повлияеш целенасочено. Именно това става възможно тук.

Имунологичната лаборатория на болница „Надежда“ предлага ниво на интегрирана диагностика и терапевтично планиране, което на този етап не се предлага никъде другаде в България, а в много отношения и извън нея. Става дума не просто за тестове, а за цялостен подход – от високоспециализирани имунологични изследвания, през интерпретация в клиничен контекст, до участие в реални лечебни решения, особено в сферата на репродуктивната медицина.

Това, което ме кара да се чувствам „у дома си“, е именно възможността да работя с екип и с инфраструктура, които позволяват на имунологията да бъде не крайна точка, а мост – между диагнозата и надеждата за реален, измерим резултат.

2. В какво всъщност се състои дейността на имунологичната лаборатория и какви са предизвикателствата днес?
Нашата работа не е просто да измерим показатели. Ние се опитваме да разберем поведение. Имунната система рядко греши драматично – тя по-скоро прави малки отклонения, които с времето водят до големи последствия. 

Предизвикателството днес е, че пациентите идват след дълъг път – често с усещането, че „всичко е наред, но нищо не се получава“.  Често причината са  имунните клетки и имунната регулация в контекста на зачеването и бременността.

В лабораторията се извършват специализирани имунологични изследвания, свързани с имплантацията и износването на бременността – анализ на клетките и техните субпопулации, баланса между тях, автоантитела, имуногенетика, както и интерпретация на тези данни в пряка връзка с клиничната картина и репродуктивната история на пациента. 

В „Надежда“ тези изследвания не съществуват изолирано – те са част от интегриран модел, в който имунологията подпомага реални терапевтични решения. В условията на бързо развиващи се технологии и нарастващ интерес към репродуктивната имунология, най-голямото предизвикателство остава балансът между научно обоснования подход и индивидуалните нужди на пациента. Именно тук е силата на имунологичната лаборатория на болница „Надежда“ – да превърне сложната имунология от абстрактна теория в практичен инструмент, който подпомага пътя от диагнозата към реалния клиничен резултат.

3. С кои звена в болницата работите най-тясно и какво печели пациентът от това?
– Най-интензивно работим с колегите от асистирана репродукция, клиниките по акушерство и гинекология, ендокринология, клинична лаборатория, генетичната лаборатория, патологията и реанимация. Ползата за пациента е ясна – когато специалистите не работят „на парчета“, а като екип, диагнозата идва по-бързо и лечението е по-точно. Имунологията не може да съществува изолирано – тя е част от по-голям разказ.

4. Как е обезпечена технически лабораторията на МБАЛ „Надежда“?
Имунологичната лаборатория на МБАЛ „Надежда“ е обезпечена с високотехнологична апаратура, която позволява цялостна и задълбочена оценка на имунната система – от молекулярно ниво до клетъчни и тъканни анализи. Техническото оборудване е подбрано така, че да отговаря на нуждите на съвременната репродуктивна и клинична имунология и да осигурява надеждни, възпроизводими и клинично интерпретируеми резултати. 

Основен инструмент в лабораторията е поточната цитометрия, която позволява прецизен количествен и функционален анализ на имунните клетки и техните субпопулации. Чрез този метод се изследват NK клетки, Т- и В-лимфоцити, регулаторни и ефекторни популации, както и съотношения с доказано значение за имплантацията и износването на бременността. Поточната цитометрия дава възможност не само да се отчете броят на клетките, но и да се оцени тяхното състояние и функционален профил. 

Лабораторията разполага и с възможности за молекулярна диагностика, Тези методи позволяват по-дълбоко разбиране на алоимунните механизми, които не могат да бъдат оценени с рутинни тестове. Важна част от техническото обезпечаване са и съвременните имуно- хистологични методи, които се използват при анализ на тъканни проби, включително ендометриум. Чрез тях се оценява локалната имунна среда, която е ключова за успешната имплантация – нещо, което не може да бъде установено само чрез изследване на периферна кръв.

5.  Какви изследвания се извършват и само пациенти на „Надежда“ ли могат да ги ползват?
Извършваме широк спектър имунологични изследвания – при репродуктивни проблеми, автоимунни заболявания, имунодефицити, хронични възпалителни състояния. 

Лабораторията е отворена и за външни пациенти. Важното не е откъде идва пациентът, а защо идва.

6. С кои групи пациенти работите най-активно?
С жени и двойки с репродуктивни затруднения, пациенти с повтарящи се спонтанни аборти, хора с автоимунни заболявания и със съмнение за имунен дефицит. Това са пациенти, при които стандартната медицина вече е дала всички „очевидни“ отговори – и въпреки това нещо не се случва.

7. Кои са най-честите имунологични проблеми, които срещате?
Срещам по-скоро дисбаланси, отколкото класически болести. Имунната система е активна, но не по правилния начин. Не е въпросът дали работи, а как работи. Най-честите имунологични проблеми, свързани с безплодие и репродуктивни неуспехи, са дисбалансът на основни клетки в периферна кръв и ендометриум, което създава възпалителна среда, неблагоприятна за имплантацията или развите на бременност.

Често се срещат алоимунни несъвместимости между майката и ембриона, които са неблагоприятни и могат да водят до имплантационни неуспехи и ранни загуби.

Субклиничните автоимунни процеси като автоантитела срещу щитовидната жлеза,  антифосфолипидни антитела и други подобни, също влияят на износването на бременността.

Често проблемите са комбинирани, а тяхното значение се оценява индивидуално, за да се предложи целенасочена терапия.

8. При трудности в забременяването кога е моментът за консултация с имунолог?
Когато има повтарящи се неуспехи, необясним инфертилитет или спонтанни аборти. Имунологът не е първата спирка, но често е мястото, където историята започва да има смисъл.

9. Колко често имунната система стои зад спонтанните аборти?
Не винаги, но по-често, отколкото си мислим – особено когато загубите се повтарят и няма друга ясна причина. Имунната система не оставя отпечатъци, но оставя следи. Трябва да знаеш къде да ги търсиш. 

Имунологични причини се установяват при около 20–30% от случаите на повтарящи се спонтанни аборти, особено когато други генетични, анатомични или хормонални причини са изключени. Най-често това са дисбаланси в NK клетките, Th17/Treg съотношението или наличие на ало- и автоантитела. Ранното откриване на тези нарушения позволява целенасочена терапия и значително увеличава шансовете за успешна бременност.

10. Каква е ролята на имунолога по време на бременността?
Бременността е имунологично състояние. При автоимунни заболявания, усложнения, предходни загуби или рискова бременност имунологът помага балансът да се запази.

Имунологът проследява както клетъчните, така и хуморалните имунни показатели, за да предотврати реактивиране на имунни процеси или имунен конфликт с плода. Той съветва и координира терапията с гинеколозите и репродуктивните специалисти, включително при необходимост от имуномодулиращи средства. Така се осигурява оптимална имунна среда за износването на бременността, без да се компрометира защитата на майката.

11. Автоимунните заболявания трудно ли се диагностицират?
Да, защото започват тихо. Един тест не поставя диагноза. Диагнозата е процес, наблюдение, логика. Понякога най-важното е да не бързаш.

Автоимунните заболявания често се диагностицират с голямо забавяне – световната литература показва, че средно от първите симптоми до точна диагноза могат да минат от 3 до 7 години, а при някои редки форми – дори повече.

Причината е, че ранните прояви са неспецифични – умора, леки ставни болки, кожни промени или субклинични лабораторни отклонения, които често се приписват на стрес, вирусни инфекции или други общи състояния.

Съществува и феноменът „диагностично забавяне“, при който автоантитела или други специфични маркери се появяват след време, което прави ранното откриване предизвикателство, дори за опитни специалисти.

Ранната интервенция обаче е ключова: публикации от 2022–2025 г. показват, че навременното идентифициране на автоимунен процес подобрява прогнозата, намалява риска от усложнения и при репродуктивни пациенти увеличава шансовете за успешна бременност.

13. Повлияват ли качеството на живот автоимунните заболявания?
Силно, особено ако останат неразпознати. Умората, болката, репродуктивните проблеми рядко идват сами. Но с правилно проследяване, качеството на живот може да бъде добро.

14. Лекуват ли се автоимунните заболявания?
Автоимунните заболявания обикновено не се „лекуват“ в класическия смисъл, а се контролират чрез медикаментозна терапия и индивидуален мониторинг.

Целта е постигане на ремисия и поддържане на стабилност, като се минимизират обострянията и се предпази функцията на засегнатите органи.

Съвременните подходи включват таргетирана терапия с биологични молекули, които действат върху конкретни имунни механизми – например инхибитори на TNF-α, IL-6 или други цитокини, които участват в патологичната възпалителна реакция. Този подход позволява значително по-прецизен контрол на имунния отговор, с по-малко странични ефекти в сравнение с класическите имуносупресори.

Индивидуалният подход е ключов – дозировката, комбинацията от лекарства и времето на терапията се определят спрямо клиничната картина, лабораторните показатели и бъдещите репродуктивни планове на пациента. По този начин, дори при наличие на автоимунно заболяване, е възможно безопасно забременяване и износване на бременността.

15. Какво бихте посъветвали пациентите по отношение на проблемите с имунната система?
Моят съвет към пациентите е да не игнорират сигналите на тялото си и да потърсят професионална помощ навреме. Важно е доверието между пациента и лекаря – само когато човек се чувства чут и разбран, имунологичната диагностика и терапията могат да бъдат ефективни.

Болница „Надежда“ осигурява цялостна грижа – от високоспециализирана диагностика до индивидуално планиране на лечението и проследяване, което прави пътя към успешна бременност и стабилен здравен статус по-надежден и сигурен.

В нашата лаборатория имунологията спира да бъде абстрактна наука и става практичен инструмент за реални резултати.

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow