Болката по време на онкотерапия не е нещо, което трябва да търпите!

1. Д-р Петрова, от днес стартирате кабинет за облекчаване на болката при онкопациенти. Кое налага това?
В редица случаи онкологичните заболявания протичат с болков синдром. Често именно той е и алармиращият сигнал за проблем в човешкото тяло. Ние познаваме механизмите на раково-свързаната болка и методите за справяне с нея. Чрез правилното и своевременно прилагане на тези методи подобряваме качеството на живот на пациентите. А това им дават сили в по-нататъшната борба с онкологичното заболяване и не на последно място води до по-голяма вяра в лекуващия екип и терапията.
Факт е, че в рутинната практика ние, онколозите, нямаме достатъчно време за пълноценна комуникация с нашите пациенти и понякога не успяваме да отдадем и нужното внимание към тях във връзка с нововъзникнала или засилена болка. Причината затова е ясна – фокусиране върху самото онкологично лечение, неговите ефекти и странични действия.
Именно поради това в  болница „Надежда“ решихме да създадем такъв кабинет – място, където основен фокус в разговора с пациентите ни ще бъде раково-свързаната болка и как можем да я намалим, повлияем и така да подпомогнем самото онкологично лечение.

2. Как протича една консултация в този кабинет?
Консултацията в кабинета е насочена само върху болковия синдром – кое го предизвиква, колко е силен, кое го облекчава и кое – провокира. След обстоен и подробен разговор за вида на болката се прави индивидуална оценка за всеки един пациент и се изготвя план за борба с болката. Ако пациентът до момента не е приемал обезболяващи, се преценява с кой вид медикаменти е най-добре да се започне, а в случаите на вече стартирана обезболяваща терапия – какви медикаменти биха могли да се добавят, за да я потиснат по-успешно.
Целта на тази консултация е още в първите няколко дни след нея пациентите да усетят облекчаване на болката. Когато тя бъде овладяна, хората започват да спят по-добре, имат повече апетит и повече сили, не на последно място и по-добро настроение. Именно това е и основната цел на нашата консултация в кабинета за овладяване на болката при онкопациенти. Важно е пациентите да знаят, че болката не е нещо, което трябва да се търпи. Тя не е задължителна част от онкологичното заболяване и в съвременната медицина има много начини да бъде контролирана.

3. Каква е целта на консултацията?
Целта ни е една: максимално овладяване и контролиране на болковия синдром! И, разбира се, всички позитивно-свързани с това последствия.
Трябва да подчертая обаче, че самостоятелната консултация в кабинета в някои случаи може да не доведе до този търсен от нас ефект веднага. Причината е, че болката е многофакторно състояние от една страна, а от друга – индивидуалността на пациента и различната му перцепция за болка. Често един първоначален план за овладяване на болковия синдром може да не бъде изцяло успешен в първите няколко дни. Това обаче не бива да отчайва пациентите – продължаващата подробна и индивидуална комуникация с екипа на кабинета за болката ще даде възможност за правилна преценка за дозите на медикаментите, включването на допълнителни лекарствени средства или необходимост от допълнителни нелекарствени методи за обезболяване.
Важно е пациентите, които посещават този кабинет, да знаят, че нашата мисия е контрол на болката, но най-ефективно това може да стане с непрекъснат разговор с пациента, както и със своевременните сигнали от негова страна, ако нещо с първоначалния ни план не върви успешно.

4. Д-р Петрова, защо изобщо се появява болка при онкологични заболявания?
Когато говорим за болка при онкологично лечение, е важно да разберем, че тя не е една и съща при всички хора и не идва от едно-единствено място. Най-често болката възниква по няколко различни механизма, които често се припокриват.
Първо, самият тумор може да причинява болка, като притиска или разрушава тъкани – мускули, органи, кости или нерви.
Второ, самото онкологично лечение може да бъде източник на болка. Химиотерапията понякога уврежда малките нервни окончания и това води до така наречената невропатична болка. Лъчетерапията може да предизвика възпаление на кожата и лигавиците, което също боли. След операции е възможна както остра, така и хронична следоперативна болка.
Трети механизъм е възпалението. Организмът реагира на тумора и лечението с възпалителен процес, който дразни болковите рецептори. Това е причина болката понякога да се усилва при движение, кашляне или дори при покой.
Тук искам да отбележа нещо много важно, което пациентите трябва да знаят – появата или засилване на болката в хода на провеждано лечение не означава винаги, че заболяването се влошава. В редица случаи противотуморното лекарствено лечение може да доведе до намаляване на туморната маса, което само по себе си да доведе до засилване на болковия синдром чрез дразнене на редица нервни окончания.

5. Когато пациентите казват „боли ме“, какво всъщност може да стои зад това? Кое боли най-често?
Болката е строго индивидуално преживяване и до голяма степен зависи от вътрешния праг на всеки един човек.
На първо място е костната болка. Когато туморът или метастазите засегнат кост, болката най-често е дълбока, постоянна, често по-силна при движение и през нощта. Това е една от най-интензивните болки, но и една от най-успешно лекуваните с помощта на обезболяващи медикаменти.
Втора по честота е т.нар. невропатна болка, резултат от притискане или увреждане на околните нервни структури. Тази болка се усеща като парене, боцкане, мравучкане и дори електрически ток. Тя може да се разпространява по хода на крайник или да се усеща далеч от самото място на самия тумор. Този вид болка изисква специфично лечение и комбинация от различни обезболяващи прийоми.
Честа е и висцералната болка, която идва от вътрешни органи, която обикновено е тъпа, притискаща, понякога трудно се локализира и може да бъде съпроводена с чувство на подуване и тежест.
И не на последно място е следоперативна болка или болка в резултат на проведена лъчетерапия. Този вид болков синдром често се подценява и се предполага, че с времето ще намалее, но той има огромно значение за качеството на живот на пациентите ни.

6. Много пациенти се страхуват не само дали ще боли, но и колко ще боли. Как се измерва болката в медицината?
За да може да обективизираме болката, има изградени скали за определяне на болката и те са изключително важни, защото болката е нещо, което не можем да измерим с апарат. Единственият човек, който знае колко го боли, е самият пациент. Затова използваме така наречените болкови скали, за да говорим на един и същи език.
Най-често използваната е числовата скала от 0 до 10. Нула означава „нямам болка“, а десет – „най-силната болка, която мога да си представя“. Когато пациентът каже, че болката му е например 7, това ни дава много ясна информация и ни помага да преценим дали лечението е достатъчно или трябва да бъде променено.
Има и други скали, които използваме при определени пациенти – например визуалната скала с лица, която е много полезна при възрастни хора или при пациенти, които трудно намират думите да опишат болката си. Съществуват и скали, които оценяват не само силата, но и характера на болката – дали е пареща, пробождаща, постоянна или пристъпна.
Много важно е пациентите да знаят, че няма „правилен“ или „грешен“ отговор. Ако днес болката е 3, а утре е 6 – това е важна информация за нас. Болката може да се променя и лечението трябва да се променя заедно с нея.
Използването на болкова скала не означава, че човек се оплаква, напротив – това е начин да помогнем на пациентите ни. Колкото по-точно те ни кажат как ги боли, толкова по-точно ние ще можем да лекуваме болката.
И накрая – целта ни обикновено е болката да бъде под 3 по тази скала. Ако е по-висока, значи имаме още какво да направим и трябва да действаме.

7. Често се чува мнението, че болката е „нормална част“ от рака и трябва да се търпи. Вярно ли е това?
Категорично – не. Болката не бива да се търпи. И никой не трябва да живее в болка. Тя не е нещо, което само по себе си лекува и тя не е наказание или изпитание за силата на човека. Тя е симптом и трябва да бъде лекуван като всеки друг. Много пациенти търпят болката, защото се страхуват да не натоварят близките си, лекарите си, да не привикнат към обезболяващите и да се стигне до използването на Морфин. Истината е, че понасянето на болка причинява много повече вреди от правилно проведеното обезболяване. За всички нас е ясно, че когато болката не се лекува, тя изтощава организма – нарушава съня, намалява апетита, води до отпадналост, тревожност, депресия и нежелание за лечение. Освен това, колкото по-дълго една болка остава нелекувана, толкова по-трудно се овладява на един по-късен етап.

8. Какви са основните начини за овладяване на болката при онкологични пациенти?
Най-важното при обезболяването при раково-индуцирана болка е индивидуалният и стъпаловиден подход –  не започваме веднага с най-силните лекарства, а избираме лечението постепенно, според силата и вида на болката.
В началото при лека болка винаги използваме леки обезболяващи, като Парацетамол или други противовъзпалителни средства, като понякога към тях може да добавим и медикаменти за отпускане на мускулите и нервите.
Второто стъпало на обезболяването се включва при т.нар. умерена болка. Тук обикновено предписваме слаби опиоиди като Трамадол или Кодеин. Те вече действат по-силно, но все още се комбинират с медикаментите от първото стъпало.
Третото стъпало е при силна болка, която не се повлиява от приема на слабите опиоди. Тук вече използваме силни опиоди като Морфин, Оксикодон или Фентанил. Тези медикаменти са ефективна и необходима част от лечението на болката и не би следвало да водят до страх у пациентите или нежелание да се прилагат в рутинната практика под строг медицинска контрол.
Важно е да се знае, че при всяко стъпало може да добавяме и т.нар. подпомагащи лекарства – например за невропатична болка, за тревожност или за сън. Болката често има повече от една причина и затова и лечението е комбинирано.

 9. Има ли място за немедикаментозни методи, като например хранене, движение, психотерапия?
Да, има място за немедикаментозни методи и те са важна част от лечението на болката, но е много важно да кажем ясно каква е тяхната роля. Те не заместват обезболяващите лекарства, когато болката е свързана с рак, но могат значително да ги допълнят и да подобрят ефекта им.
Ще започна с психологичната подкрепа. Болката и психиката са силно свързани. Страхът, тревожността, безсънието и депресията усилват усещането за болка. Разговорите с психолог или психотерапевт, техники за релаксация, дишане и справяне със стреса могат реално да намалят интензитета на болката и да помогнат на пациента да се чувства по-спокоен и по-контролиращ ситуацията.
Движението също има място, когато е съобразено със състоянието на пациента. Лекото раздвижване, разходките, упражненията с кинезитерапевт помагат за намаляване на мускулната скованост, подобряват кръвообращението и често намаляват вторичните болки в мускули и стави. Разбира се, това трябва да се прави индивидуално и под насока от специалист.
По отношение на храненето – когато организмът е изтощен, обезводнен или недохранен, болката се усеща по-силно. Поддържането на добро хранене и хидратация помага на тялото да понася по-добре както болката, така и лечението.
Има и други методи, които при някои пациенти носят облекчение – като масажи, топлина или студ, музика, техники за разсейване, акупунктура. Те не действат еднакво при всички, но когато пациентът усеща, че нещо му помага, това има значение.
Най-важното, което искам да подчертая, е следното – болката при онкологични заболявания се лекува най-добре, когато подходът е комбиниран – медикаменти, немедикаментозни методи, подкрепа от близките и доверие между пациента и лекаря. Това не е избор „или-или“, а „заедно“.

 10. Какво е Вашето основно послание към пациентите по темата за болката?
Важно е нашите пациенти да знаят, че те не са само диагноза, не са само изследвания и резултати. Нашите болни имат своята болка, страхове, надежди, очаквания и най-вече право на добро качество на живот. Лечението на рака не означава само борба с болестта, а и грижа за това как се чувствате по време на този път. Болката не е нещо, което трябва да търпите, и не е знак за слабост да говорите за нея. Напротив – това е важна част от лечението. Днес разполагаме с много методи за справяне и овладяване на болковия синдром. Затова съветвам пациентите да не се страхуват да задават въпроси, да не се отказват да споделят своето страдание и болка. Вашият лекарски екип е тук не само за да лекува болестта, но и за да бъде до Вас!

Интервюто е с информационна цел и не замества индивидуална медицинска консултация.

Повече за кабинета за овладяване на болката при онкопациенти и записване на час можете да научите от специализираната страница.