Лабораториите на Надеждата
„Надежда“ с поредно успешно представяне на ASRM
„Надежда“ беше част от научната програма на най-големия конгрес по репродуктивна медицина (в САЩ). Екипът ни кандидатства с 8 научни абстракти. Всички бяха приети и представени там.
08.12.2025 | 10:35
В края на октомври, в Сан Антонио (САЩ), се проведе един от най-големите конгреси по репродуктивна медицина в света – този на ASRM. Горди сме, че за поредна година „Надежда“ е част от престижното събитие. Нашият екип участва в научната програма с осем свои разработки под формата на постери. За да ни разкаже повече за конгреса и какво показахме там, разговаряме с Димитър Първанов, ръководител на Научноизследователския център на болница „Надежда“.
Той е част от екипа на научноизследователската ни лаборатория от 2013г. Завършва висшето си образование в Биологически факултет на СУ „Климент Охридски” през 2004г. Защитава докторска дисертация през 2009г. Научните му интереси му са в областта на репродуктивната медицина и биостатистиката.
1. Какво е конгресът на ASRM за световната репродуктивна общност?
ASRM (American Society for Reproductive Medicine) е най-голямата професионална организация в САЩ, свързана с репродуктивната медицина и биология. Всяка година те организират международен конгрес, в който участват над 10 000 делегати от цял свят. Заедно с Европейския конгрес на ESHRE това е най-значимото събитие в нашата сфера.
Тази година 81-ото издание на конгреса се проведе от 26 до 29 октомври в Сан Антонио, Тексас и беше съпроводено с честването на 75 години от създаването на списанието „Fertility and Sterility“ – едно от най-престижните издания в областта. Наши публикации също са били включени в неговите броеве, което е голяма чест и признание.
2. Какъв беше интересът към събитието?
Интересът към конгреса на ASRM традиционно е много голям. Има участници от САЩ, Европа, Азия, Южна Америка – практически от цял свят.
И тази година „Надежда“ беше единственият представител от България, и то не само като присъствие, а като част от научната програма. За да бъдеш приет в нея, трябва да преминеш през сериозна селекция, защото всяка година към организаторите се подават хиляди абстракти, а се приемат сравнително малко. Нашият екип кандидатства с осем абстракта и всички бяха одобрени. Така имахме възможност да представим нашите разработки под формата на постери в двата основни дни на събитието.
На място присъствахме аз и колегата Лъчезар Железарски, биолог в Научноизследователската лаборатория. Освен че показахме нашите данни, имахме възможност да се запознаем и с новостите в различните направления на репродуктивната медицина, които бяха представени на конгреса.
3. За кой път екипът на „Надежда“ участва на конгреса на ASRM?
Болница „Надежда“ участва на ASRM още от създаването си. Дори преди изграждането на самата болница екипът на инвитро центърът е имал участия на този форум, а с годините броят на приетите ни научни разработки – както постери, така и презентации – се увеличава. Това е събитие, което дава уникална възможност за обмен на знания, нови идеи и реална оценка докъде сме стигнали в сравнение с водещите центрове в света.
4. Какво представихте пред делегатите на конгреса тази година?
Темите, които представихме тази година, бяха насочени основно към имунологията на репродукцията. Една част от нашата работа беше свързана с това как се променя имунният статус на матката при различни състояния – възпаление, предишни операции или процедури – и колко е важно тези фактори да бъдат проследени преди инвитро процедура, за да се избере най-подходящото лечение и момент за трансфер.
Друга тема беше свързана не само с количеството, но и със самото разположение на определени видове клетки в ендометриума. Това включва както имунните клетки, така и т.нар. „зомби клетки“ – клетки, които вече не функционират нормално. Установихме, че при пациентки с многократни неуспешни имплантации зомби клетките се намират твърде далеч от ключови имунни клетки като Т-хелпери и NK клетки. Това пречи на нормалното взаимодействие между тях и влияе негативно върху рецептивността на ендометриума.
Голяма част от проучванията ни бяха насочени и към това какво се случва след аборти – както в матката, така и в периферната кръв. Наблюдавахме, че с всяка загуба на бременност определени клетки на имунната памет се увеличават и могат да останат в организма години наред. Това е нормален защитен механизъм, но при следваща бременност тези клетки могат да станат прекалено активни и да приемат ембриона като заплаха. Установихме също, че с увеличаването на броя на предишните загуби се увеличава и процентът на т.нар. зомби клетки, които отделят вещества, поддържащи възпаление. Това създава по-неблагоприятна среда за настъпване и задържане на бременност.
Нашата работа в тази област има за цел да открие биомаркери, които да ни помагат да разберем кога има повишен риск за аборт и да можем да определим дали дадено лечение действа още преди инвитро процедурата. Това е много важно, защото в много случаи не бива да се разчита само на крайния резултат – успешна или неуспешна бременност. Много по-полезно е да се проследи как реагира имунната система още по време на подготовката за процедурата.
Представихме и резултати за нашите разработки на клетъчни лекарства – модели, изградени от конкретни имунни клетки, които могат да подпомогнат рецептивността на ендометриума. Това е направление, в което работим активно, защото дава възможност за персонализирано лечение, основано на клетъчните характеристики на конкретната пациентка.
Два от нашите постери бяха свързани със съвместната ни работа с Института по биология и имунология на размножаването към БАН и екипа, ръководен от доц. д-р Таня Димова.
Заедно разработваме ембриоиден модел – структура, създадена от стволови клетки, която наподобява ранен ембрион, комбинирана с монослой от ендометриални клетки. Следим дали клетките от ембриоида „мигрират“ към ендометриалните клетки, което ни позволява да оценим дали ендометриумът на конкретната пациентка е рецептивен. Този модел дава възможност да тестваме предварително различни терапии и да подберем най-подходящото лечение за всяка пациентка.
Интересът към нашите теми беше голям. Имахме възможността да дискутираме проучванията си с докторанти, учени и специалисти от различни организации, както и представители на научни списания.
За нас беше голяма чест, че един от постерите ни беше избран в топ постер-сесията на конгреса.
5. А сега какво предстои пред Научноизследователския център?
Всичко, което правим – както сегашните ни разработки, така и бъдещите ни проекти – е възможно благодарение на това, че в болница „Надежда“ работим изключително добре като един общ екип.
Нашите проучвания и научни идеи не са дело само на една лаборатория, а на съвместната работа на клиничната дейност, андрологичната, ембриологичната, патохистологичната, генетичната, имунологичната, микробиологичната и вирусологичната лаборатория. Раотим ежедневно и с лекарите, начело с д-р Стаменов, с акушерките и медицинските сестри от отделенията. Това обединение между звената ни дава възможност да разглеждаме проблемите комплексно, да свързваме клиничните случаи с лабораторните резултати и да създаваме нови диагностични и терапевтични подходи, които иначе не биха били възможни.
До момента през 2025 г. имаме над десет научни публикации в престижни издания, а до края на годината очакваме още пет. За екип от осем души, който освен научна работа извършва и рутинна лабораторна дейност, това е изключително постижение.
През 2026 г. се надяваме проектите, свързани с инвитро модели за имплантация, да бъдат одобрени. Искаме да доразвием ембриоидния модел, да валидираме нови биомаркери за имплантационни неуспехи и повтарящи се аборти и да усъвършенстваме клетъчните терапии като „богата на тромбоцити плазма (PRP)“ и мононуклеарни клетки от периферна кръв (PBMC).
Целта ни е да имаме още по-качествени публикации и да затвърдим мястото си на международната научна сцена, но най-важното – да осигурим все по-прецизна диагностика и по-успешно лечение за нашите пациентки.
