Лабораториите на Надеждата
Научноизследователската лаборатория – двигател на иновации
Интервю с Димитър Първанов, ръководител на Научноизследoвaтелската лаборатория на болница „Надежда“.
26.01.2026 | 07:00
Научноизследователската лаборатория на болница „Надежда“ е ядрото на Научноизследователския център и двигателят на иновациите в областта на репродуктивната медицина.
Основната ѝ мисия е да разработва нови методи и изследвания, които бързо намират клинично приложение и променят грижата за пациентите. Научноизследователската лаборатория на „Надежда“ превръща научните открития в реални клинични практики, които дават надежда, сигурност и нови възможности на пациентите.
Димитър Първанов е биолог, ръководител на Научноизследователския център в МБАЛ „Надежда“.
Завършва висшето си образование в Биологически факултет на СУ „Климент Охридски” 2004г.
Защитава докторска дисертация през 2009г.
Работи в научноизследователската лаборатория на МБАЛ „Надежда” от 2013 г. Основните му интереси са в областта на репродуктивната медицина и биостатистиката.
Каква е ролята на Научноизследователския център и респективно изследователската лаборатория в болница „Надежда“?
Ролята на Научноизследователския център е комплексна и обхваща няколко основни направления. Центърът разработва, валидира и внедрява нови диагностични методи и терапии, свързани с репродуктивната биология и медицина. Част от тях се прилагат в рутинната практика на болницата, а други – директно в рамките на нашата лаборатория.
Друга важна част от дейността ни е анализът на данни, събирани от различните отдели в болницата. Чрез статистическа обработка оценяваме ефективността на прилаганите подходи и подпомагаме въвеждането на персонализирано лечение.
Центърът участва активно в научноизследователски проекти в сътрудничество с български и международни институции, и представя резултатите от своята работа на международни конгреси под формата на постери и презентации.
Следим последните тенденции в областта на репродуктивната медицина и публикуваме научни статии в реномирани списания.
2. Какъв е екипът на научноизследователския център и с какви компетенции и научни интереси са Вашите колеги?
Екипът ни се състои от 8 човека, които работят в 2 лаборатории (биологична и химична). Ние сме завършили магистратури в сферата на молекулярна биология, клетъчна биология, биотехнология и химия. Двама от нас са с докторски дисертации, а други двама са докторанти.
Ние работим в тясна колаборация с останалите лаборатории в болницата, както и с колеги от други начуни звена в Софийски Университет, БАН – ИБИР, Медицински университет, София и други. Всеки от нас участва в общите задачи и дейности на звеното, но също така се е специализирал в определена област.
Основни направления, в които работим са:
- Датиране на ендометриума/матката – определяне на подходящия ден за ембрио трансфер;
- Определяне на ендометриалната рецептивност – на базата на изследване на набор от имунни, стволови и “зомби“ клетки;
- Изследване на метагенома на матката и връзката и с успеваемостта от инвитро процедурите и ефекта на клетъчни лекарства;
- Определяне на риска от аборт, чрез комплекс от биомаркери в периферната кръв;
- Генетичен анализ за мутации, свързани с повтарящи се аборти;
- Разработване на клетъчни терапии;
- Иновативни методи за функционална оценка и селекция на сперматозоиди;
- Оптимизиране на средите за култивиране на сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони
- Модели за селекция на ембриони чрез морфокинетични данни;
- Тестове за оценка на метаболитната възраст и биомаркери за стареене на репродуктивната система и др.
- Тестове за есенциални, токсични елементи, благородни и редки метали.
3. Преди повече от година към Научноизследователския център се създаде и химична лаборатория, какво наложи това?
Разширихме дейността си с химична лаборатория, за да можем да изследваме иновативни биомаркери чрез специализирана апаратура и да разработваме нови лекарствени форми – нещо, което значително разширява възможностите ни за изследвания и приложение в практиката.
4. Кои постижения на екипа Ви вече са имплементирани в практиката на болница „Надежда“?
Голяма част от основните области, в които работим, вече са включени в практиката на болница „Надежда“ като, разбира се, те търпят развитие и усъвършенстване с времето.
Така например:
- ИМПО тест – за определяне на точния ден за ембриотрансфер;
- CD тест и ИМПО+ – за оценка на имунния баланс на матката;
- Зона-селекция – за подбор на сперматозоиди с по-висок потенциал;
- Клетъчни терапии (PRP, PBMC и модификации) – прилагат се според индивидуалните нужди на пациента.
- Редица тестове, като тест за метаболитна възраст, тестове за есенциални, токсични елементи, благородни и редки метали и др.
5. Две нововъведения привличат вниманието на пациентите: Тест А1 и тест за метаболитна възраст? Разкажете ни повече за тях, с какво са полезни за пациентите?
Тест А1 оценява риска от спонтанен аборт чрез анализ на имунните клетки в периферната кръв. Това е уникална разработка на нашия екип, създадена след години клиничен опит и анализ на хиляди случаи. Този тест се провежда само в нашата болница. Резултатите от теста подпомагат нашите лекари да определят дали е нужно лечение и да проследят неговата ефективност при жени с рискова бременност.
Тестът за метаболитна възраст има за цел да оцени дали се наблюдават активни процеси на стареене, които да водят до нарушения в репродуктивните възможности на жената или мъжа. В случай, че се наблюдават конкретни нарушения, то може да се предложи прием на определени видове хранителни добавки, както и други препоръки и след известен период контролно да се провери дали имаме подобрение в състоянието и забавяне на процесите на стареене. Допълнително приложение на този тест е използването му за оценка на състоянието на жени, които навлизат в менопауза, за да може впоследствие оптимално да се облекчат негативните страни на този процес.
6. С кои от останалите болнични звена и лаборатории работите най-интензивно и в кои направления?
Работим в тясна колаборация с всички лаборатории и клинични звена в болницата. Например, при оценка на ендометриалната рецептивност работим активно с патохистологична и имунологична лаборатория; При Зона-селекция – с андрологичната и ембриологичната лаборатория;
При генетични изследвания – с генетичната лаборатория;
Кръвните проби за тест А1, метаболитна възраст, както и този за есенциалните елементи и тежки метали, се вземат в клиничната лаборатория, където се извършва част от анализа.
7. Каква беше 2025 година в контекста на Вашата нанаучна работа?
Годината беше изключително активна за нас – с 13 приети абстракта за най-престижните международни конгреси по репродуктивна медицина и имунология – ASRM, WCRPL и ESRI.
Имаме публикувани 10 статии, а още няколко са в процес на рецензиране.
8. Върху какво работите сега и какви полезни нововъведения да очакваме от Вас в практиката на „Надежда“?
Направленията, в които работим активно са свързани с въвеждането на разширен панел от показатели за ендометриална рецептивност, които да позволят по-точно диагностициране на проблеми, касаещи имунния баланс на матката и прилагането наперсонализиран подход на терапия;
Друга сфера, в което сме насочили усилията си е въвеждането на подобрени метроди за оценка на морфологията и функционирането на сперматозоидите, включително – нов тип селекция с кумулусен матрикс;
Работим и върху разширен тест за оценка на риска от аборт с възможност за по-ранна интервенция, както и за оптимизация на протоколите за прилагане на клетъчни лекарства;
И не на последно място – надграждаме теста за метаболитна възраст с нови биомаркери за по-цялостна оценка на репродуктивното и общото здраве.
