Лабораториите на Надеждата
Патохистологичната лаборатория на болница „Надежда“
„Патологията е основното звено, където се реализира диагностичния процес — именно тук се поставя окончателната диагноза, която определя терапевтичната стратегия“. Интервю с д-р Димитър Методиев.
05.01.2026 | 10:15
Патохистологичната лаборатория е специализирано звено в болница „Надежда“, което осигурява тъканна и цитологична диагностика – ключова стъпка за поставяне на окончателна медицинска диагноза и успешно лечение.
Тук се изследват всички видове тъканни и клетъчни материали, получени след биопсии, хирургични интервенции и диагностични процедури. Заключенията на екипа дават точна информация за характера на заболяването, неговия стадий и прогноза, което е определящо за избора на терапевтичен подход. Зад всеки резултат стои експертният опит на екипа и технологичното оборудване на световно ниво, които заедно гарантират, че пациентите получават най-сигурната отправна точка за своето лечение.
За работата и ролята на Патохистологичната лаборатория на болница „Надежда“, за възможностите, които предоставя – разговаряме с нейния ръководител д-р Димитър Методиев.
Д-р Димитър Методиев завършва „Медицина“ в Медицински университет – София през 2009 г. През 2016 г. придобива специалност по Обща и клинична патология и цитопатология. Специализирал е „Обща и клинична патология“.
От 2012 г. е асистент, а по-късно – хоноруван преподавател на български и англоезични студенти по специалността „Медицина“ към МФ на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София. През 2013 г. печели конкурс за асистент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“, гр. София.
От 2022 г. д-р Методиев е докторант на самостоятелна подготовка към Катедрата по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, гр. София, където разработва дисертация, касаеща невропатологията при случаи с фармакорезистентна епилепсия.
От 2017 г. до момента работи в Патохистологична лаборатория на МБАЛ „Надежда“, а от юни 2023 г. поема ръководството ѝ. Научните интереси на д-р Методиев обхващат гинекологичната патология и плацентарните нарушения, невропатологията, гастроинтестиналната патология и дерматопатологията.
1. Д-р Методиев, Вие сте ръководител на Патохистологичната лаборатория в болница „Надежда“. В какво се състои дейността на лабораторията?
Основната ни дейност включва морфологична диагностика върху биопсични материали, цитологични изследвания, както и интраоперативни консултации (гефрири).
Патологията е основното звено, където се реализира диагностичният процес — именно тук се поставя окончателната диагноза, която определя терапевтичната стратегия. Неопластичните процеси са различни и затова лечебните подходи се различават. Те се базират на нашите детайлни диагнози.
2. Какъв екип работи в лабораторията? На фона на липсващи кадри именно в тази медицинска специалност обезпечено ли е кадрово това звено в болница „Надежда“?
Нашият екип се състои от лекари със специалност по Обща и клинична патология, високо квалифицирани лаборанти и технически сътрудници. Въпреки общата тенденция за недостиг на специалисти по патология в страната, успяваме да поддържаме стабилен и мотивиран състав.
Това се дължи на добрата организация на работа, съвременната апаратура и възможностите за професионално развитие, които предлага болница „Надежда“. Насърчаваме непрекъснатото обучение, обмена на опит и ежегодното внедряване на нови диагностични подходи.
3. Отговаря ли оборудването на лабораторията на всички стандарти, за да се гарантира точността на получените резултати?
Нашето оборудване е на нивото на водещите европейски и световни лаборатории. Разполагаме с автоматизирани тъканни процесори, микротоми с висока прецизност (включително полуавтоматични системи), апарати за имунохистохимия, криостат за интраоперативна диагностика и модерни светлинни микроскопи с възможност за изготвяне на снимки от редки и интересни случаи от биопсичната работа във всеки един момент. Всички апарати преминават регулярна профилактика и вътрешен контрол на качеството, съгласно изискванията на добрата лабораторна практика и международните акредитационни стандарти.
Наскоро бяхме посетени от професор от Париж, който искрено се впечатли от оборудването и структурирането на нашата лаборатория. Оценката от такова високо ниво е силно мотивираща за нас.
4. С кои болнични звена работите най-активно?
Получаваме материали от всички звена на болницата, като особено активно работим с клиниките по онкология, гинекология, акушерство и хирургия.
Сътрудничеството е двупосочно – клиницистите ни предоставят пълна клинична информация, а ние осигуряваме навременна морфологична верификация и субстрат за последващи прецизни медицински изследвания. В работата с лабораторията по Медицинска генетика предоставяме на пациентите интегрирани диагнози, които са от ключово значение за индивидуализирането на терапията, т.е., всеки конкретен болен да получи най-ефективното за него лечение в подходящия за това момент. Нашите анализи обсъждаме и с колегите от Вирусологичната и Микробиологичната лаборатория към болницата.
5. Кои са новостите в сферата на патохистологията, до които имат достъп пациентите на МБАЛ „Надежда“?
В последните години въведохме разширени панели за имунохистохимична диагностика, която ни дава една детайлна диагноза на патологичните процеси, при което не се налага нашите пациенти да търсят други лаборатории, в които да бъдат извършвани допълнителни изследвания. Лабораторията ни разполага с обширен панел от имунохистохимични маркери, включително и такива, с които работят единични лаборатории от Източна Европа, например INI1 (за редки тумори в детската възраст), Myogenin (при злокачествени тумори на напречно-набраздената мускулатура), PAX2 и PTEN (при ендометриален карцином) и много други.
Съвместно със специалистите от лабораторията по Медицинска генетика активно работим върху молекулярни техники за определяне на предиктивни и прогностични биомаркери – изключително важни при вземането на решения за таргетна и имунотерапия при пациенти с онкологични заболявания. Това дава възможност за реализиране на най-съвременния диагностичен подход в рамките на страната. При нас можете да получите бърза диагноза, касаеща молекулния тип на ендометриалния рак, което стратифицира пациентите в различни прогностични групи, като отделните групи имат определена предикция по отношение на последващото лечение – лъчелечение, химиотерапия и навлизащата при тези неопластични процеси имунотерапия. Правим различни молекулярно-генетични изследвания (FISH, PCR, NGS) при рак на гърдата, глиални мозъчни тумори, рак на дебелото черво (HER2 – FISH, PIK3CA, KRAS, NRAS, BRAF; IDH, FISH-1p/19q коделеция, MGMT, POLE).
Предстои внедряването на методите на дигиталната патология, които да ни дадат шанса за дистанционни консултации със специалисти от референтни центрове. В тази посока имаме съгласието за сключване на консултантски договор с изтъкнат професор, работещ в областта на неонатологичната и плацентарната патология от САЩ.
6. Какво трябва да знаят пациентите по отношение на резултатите от хистологичните и цитологичните изследвания? Защо не стават „за ден“?
Процесът на хистологично изследване включва няколко етапа – определено време на фиксация (между 6–72 часа), обезводняване, включване в парафинови блокчета, от които се изготвят много тънки срези (обичайно на 3,5–5 µm). Следва оцветяване по стандартно, общоприето оцветяване – хематоксилин и еозин. Всеки етап на обработката изисква време и внимание, за да се избегнат артефакти и да се гарантира адекватна диагностична стойност на препарата.
Поради това срокът от няколко дни е необходим и оправдан – качеството на резултата е пряко свързано с времето, отделено на всяка стъпка. Съществена част, разбира се, е и микроскопският анализ, който може да наложи и допълнителни изследвания (хистохимични, имунохистохимични, молекулярно-генетични).
Отмина времето, когато хистологичните диагнози са включвали „има/няма тумор“. Сега нашите диагнози са интегрирани, те се обуславят от насочени образни изследвания, базират се на адекватно обработени тъканни фрагменти и разнообразни допълнителни изследвания (имунохистохимични, молекулярно-генетични). Този комплексен подход изисква седмица–две за изграждането на интегрирана диагноза, която дава необходимия субстрат, върху който да стъпят онколозите с цел най-ефективното терапевтично поведение при болните.
7. Нараства ли обемът работа по отношение на тези изследвания?
Всяка следваща година наблюдаваме отчетлив ръст на броя на изследванията – както по отношение на цитонамазките и биопсиите, така и на вторите мнения. Това е сигурен индикатор за доверието, което колегите и пациентите имат към лабораторията, от една страна, но и за нарастващата нужда от високоспециализирана морфологична диагностика в клиничната практика – от друга.
Всеки от нас ежедневно изследва десетки цитологични материали, които дават важна информация за по-нататъшното поведение при пациентките – дали ще останат на рутинен цитологичен контрол или ще се пристъпи към диагностичен процес (прицелна биопсия и т.н.). Изследваме различен брой биопсични материали от оперативните интервенции, извършвани в болницата. Ежедневно при нас пристигат и материали за второ мнение, което е достатъчен показател за нашата работа.
Расте броят и на прецизните молекулярно-генетични изследвания. Нека всеки пациент, който има нужда от професионално отношение, детайлна диагноза и нужните съвети, да потърси нашето съдействие. Специалистите на лабораторията ежегодно преминават през различни специализирани курсове в областта на гинекологичната, гастроинтестиналната, мамарната, невропатологията и други.
8. По отношение на обучението на млади кадри по специалността, има ли възможност за специализация в болница „Надежда“?
Лабораторията е акредитирана база за обучение на специализанти по Обща и клинична патология и цитопатология. Бъдещите специалисти ще имат достъп до разнообразни случаи от различни области на патологията – от биопсични и цитологични материали от болницата и от интересни случаи, постъпващи за второ мнение. Разполагаме с широк спектър от снимки на патологичните процеси, както и наши презентации, демонстрирани на научни форуми в страната и чужбина. Вярвам, че инвестицията в младите специалисти е съществен фактор за развитие на специалността у нас.
Вече има желаещи да специализират при нас. Един от бъдещите колеги е сериозно навлязъл в дебрите на патологичната практика, като демонстрира и достатъчно количество талант за работа в тази специфична област от медицината, която доскоро беше подценявана, нежелана и поставяна на „заден план“, да не кажа последно място от завършващите медицина. Сега нещата не стоят по този начин, а поне не в големите лаборатории по патология, каквато е нашата.
9. Освен клиничната работа имате ли възможност да развивате и научна дейност тук в болница „Надежда“? Кои са по-интересните проучвания, в които екипът на лабораторията участва?
Да, активно участваме в различни научни проекти, чието реализиране става възможно благодарение на съвместната ни работа с отдела за медицински проучвания към болницата. Гордеем се с вече осъществените научни проекти, например в областта на ендометриозата и аденомиозата, морфологични проучвания при COVID-19 инфекциите, малформациите на кортикалното развитие, хроничния ендометрит и много други.
Част сме от международни научни колаборации и проекти, които позволяват достъп до нови диагностични технологии и методологии, върху които би могло да стъпят нови терапевтични стратегии при онкоболни пациенти.
Аз съм развълнуван от настоящата ми работа с изтъкнати изследователи от Париж и наши неврохирурзи, касаеща случаи с костни метастази. Не мога да бъда по-конкретен, поради това че съществената част от нашите резултати все още не да публикувани. Надявам се те да бъдат заслужено оценени от научните среди.
10. Каква е Вашата лична мотивация да работите в болница „Надежда“?
Мотивацията ми идва от професионалната среда, която съчетава високи стандарти на медицинска практика с хуманен подход към пациента. МБАЛ „Надежда“ е болница, която поставя пациента в центъра на диагностично-терапевтичния процес, а за един патолог това означава участие в реалната клинична динамика и принос към крайната цел – детайлна диагноза, върху която да се базира ефективното персонализирано лечение на болните.
Благодарение на разбирането на ръководството ние имаме възможността да внедряваме най-новите диагностични методи при патологичните процеси, което ни обогатява като клинични патолози и ни поставя на едно достойно място в българската патоморфологична практика и наука.
