Новини
Успешен VBAC след две предходни Цезарови сечения
Казвам се Янита Кирова. Родих третото си дете по нормален път в „Надежда“ след две предходни секциа, благодарение на помощта, любовта и силата на ак.Надежда Стаменова, без която нямаше да се справя.
22.10.2025 | 14:00
Историята на Янита и раждането на малкия Димитър
Казвам се Янита Кирова, актриса и медицински клоун по професия, майка на три прекрасни деца.
Третото ми дете родих на 12 октомври в болница „Надежда“. Раждането започна на 11 октомври вечерта към 23:00 ч., а в 08:22 ч. на следващия ден прегърнах за първи път Димитър – най-малкото човече в нашето семейство. Той се роди 3280 г, 50 см, с помощта, любовта и силата на акушерка Надежда Стаменова, без която нямаше да се справя. „Благодаря“ е малко и не стига!
Освен Надежда Стаменова, в Родилна зала бяха и дежурните лекари и акушерки, като имах невероятния късмет да попадна на един необикновен доктор и човек – д-р Константин Ташков – той беше безупречен! Не помня имената на другите специалисти от двата дежурни екипа, които реално срещнах в Родилна зала, но всички до един бяха великолепни и заслужават адмирации! Благодаря Ви.
Нормално раждане след предходни две цезарови сечения
Майка ми е родила три деца по нормален начин. Помня, че когато бях малка тя ми казваше: „В нашето семейство раждаме като котките – и аз, и баба ти, и прабаба ти“! Тези думи толкова силно са се запечатали в съзнанието ми, че дори визуализирам моментите, в които ми ги казваше. Може би тогава не го осъзнавах, но това винаги е звучало успокояващо и ми даваше увереност, че и аз ще мога така.
Но когато забременях с първото си дете през 2018 г., лекарят, който избрах за раждането тогава, и още няколко човека ме убеждаваха как така в 21-ви век съм щяла да раждам нормално – то боли, то можело да има усложнения, то не знам какви си съвременни методи секцио имало, с които нямало да усетя, че съм раждала, Аз исках да родя нормално, но въпреки това не получих нужната подкрепа. Бях изплашена, объркана и се доверих сляпо, без да помисля.
Никой не ми каза обаче, че и секциото може да има евентуални рискове и усложнения. След операцията получих истмоцеле и вторичен стерилитет, поради което отне много време да забременея отново. Последваха няколко трудни години за мен – включително две лапароскопски операции и още няколко интервенции.
През 2023 г. забременях абсолютно желано с моята дъщеря и твърдо бях решила да търся лекар, подкрепящ VBAC. Вече знаех, че не искам да раждам със секцио – в моите очи операцията беше вариант единствено при спешност, когато трябва да бъде спасен животът на майката и бебето.
Тогава не знаех за болница „Надежда“ и се обърнах към друг екип, но отново не се получи. След 10 часа опит за нормално раждане, започнало спонтанно с изтичане на води, без влошаване на тоновете, с родилни контракции и бавно развиваща се родова дейност, се стигна до секцио. Предадох се, не усетих, че ще се справя сама и отново се пристъпи към операция. Тогава помня, че си казах: „Нищо, ще разбера какво е да родя нормално в другия си живот“.
Когато забременях напълно неочаквано през 2025 г. с едно непланирано, но изключително желано и обичано бебе, в главата ми започна да се прокрадва една много крехка мисъл – VBA2C или така нареченото „Вагинално раждане след 2 секциа“. Да де, ама първо – мен си ме беше страх, все пак имам две цезарови сечения, плюс още няколко операции и ако не дай си боже, стане руптура, какво ще правя, кой ще ни спасява?
Всички лекари, които питах и при които ходих на прегледи и консултации казваха категорично „НЕ“. Те планираха операция две-три седмици преди термин.
Но животът си знае своето. Познавам една прекрасна жена – Айра, която учи за акушерка и прави своя стаж в болница „Надежда“. Поговорихме и тя ми каза, че именно акушерка Надежда Стаменова е моят човек.
Свързах се с ак. Стаменова и се разбрахме, че може да опитаме, но без напразни обещания, с реално премерени рискове, с доверие в целия екип, който ще е там – да, с малък шанс да се осъществи след две секциа, но не и невъзможен. Задължително трябваше и да изчакаме 36 г. с., за да видим дали съм подходяща след преглед и консултация с фетален специалист в болница „Надежда“.
Някак вътрешно ликувах, но не бях убедена, че ще избера този вариант – не заради болницата, а заради мен, заради моите страхове и моите черни мисли, които просто трябваше да прогоня. Моментът беше сега или никога, това беше шансът ми да сбъдна една мечта – да родя нормално, така както Бог е отредил.
Защото искам да усетя какво е. Защото не искам да се превивам от болки месеци след поредната операция, а да стана и да съм в силите си, за да гледам трите си деца след раждането. Защото „в нашето семейство раждаме като котките..“
И въпреки моите колебания, когато срещнах Надежда Стаменова, се появи Надеждата и Вярата, че всичко ще бъде наред. Доверих се на болница с професионален екип, Неонатология на най-високо ниво и човещина!
Раждането на Димитър хич не беше лесно, признавам – беше болезнено, без упойка, защото съм рискова заради операциите. Няколко пъти исках да се откажа, но Надежда Стаменова ме държеше за ръката, гледаше ме с най-топлия поглед и ми казваше тихичко, че се справям прекрасно, че мога, че остава малко, че всеки момент ще гушна бебче, че раждането върви чудесно…И дишаше с мен, и ми даваше глътки вода, и правеше всичко, което трябва от човешка и от медицинска гледна точка, за да успея!
Моето послание
Ако трябва да направя сравнение – и секциото, и нормалното раждане не са лесни, но важното е, че резултатът след тях е прекрасен – децата ни! И ако трябва от позицията на опита да избирам – напълно подкрепям нормалното раждане. И пак бих родила така –отново с правилния екип до себе си.
Винаги съветвам приятелки и жени да опитат да родят нормално, ако няма сериозни противопоказания или спешност. Съветвам ги да търсят повече от едно мнение и да се доверят на правилните медицински лица, които ще ги подкрепят.
Нека вярваме повечко в собствените си възможности и да се страхуваме по-малко, защото страхът убива всичко и възпрепятства пътищата напред. Да бъдем смели, но и мъдри. И да знаем, че Надежда винаги има!
С надежда ...
Тук е мястото да благодаря на всички в болница „Надежда“ – на лекарите, акушерките, санитарите, на момичетата на Регистратура. Специални благодарности за грижите на екипа в отделението на ет. 3, където бях настанена и където останах след раждането.
Благодаря за всеотдайността и професионализма на всички в отделението по Неонатология, където се грижиха за бебчо.
Хората, които работят в „Надежда“, са на много високо ниво и не става дума само за професионалните им качества, а за усмивката им, за думите и човешкото отношение.
През целия път, по който минах, за да сбъдна мечтата си, до мен неотлъчно, искрено и безрезервно стоеше моят мъж. Той ме подкрепяше във всяко мое решение, съветваше ме и ми помагаше. Без него никога нямаше да събера необходимата смелост за VBA2C.
