Раждане с надежда
VBAC раждане с Надежда
Историята на Теодора Николова и раждането на нейното момченце Мартин в болница „Надежда“.
13.10.2025 | 14:15
Историята на Теди
Нормалното физиологично раждане след цезарово сечение (VBAC) вече не e новина за болница „Надежда“. Тук жените, които искат да родят своето дете по естествен път след предходно оперативно раждане и нямат медицински контраиндикации, намират подкрепа и разбиране.
Споделяме с Вас поредната вдъхновяваща история за VBAC в „Надежда“ и раждането на почти 4 -килограмово бебенце с подкрепата на ак. Надежда Стаменова.
Това е разказът на Теди – майка на вече две прекрасни момчета.
ЗащоVBAC?
Казвам се Теодора Николова, на 28г., майка на вече две прекрасни момчета.
Първият – роден със спешно цезарово сечение, вторият – успешен VBAC.
Винаги съм искала да родя децата си по естествен път, но съдбата си знае работата и ни поднася само предизвикателства, с които можем да се справим.
Природата е създала жената, за да дава живот и като при всяко друго живо същество, това би трябвало да се случва естествено.
Дълбоко вярвам, че оперативната намеса е следствие от животозастрашаващи фактори, а не случаен избор.
Кога взехте решение за VBAC и как се срещнахте с ак. Надежда Стаменова?
Решението за VBAC взех в операционната зала, докато се раждаше първият ми син Петър. Тогава си обещах, че ще направя всичко възможно да осъществя тази мечта – разбира се в границите на допустимия риск, който съществува и при двата метода.
Забременях и оставаше най-важното – да намеря подкрепящ екип. След задълбочено проучване на възможностите достигнах до отлични отзиви за ак. Надежда Стаменова, нейните уникални VBAC израждания и отлично оборудваната болница “Надежда”.
След първата ни опознавателна среща с ак. Стаменова излязох от кабинета ѝ убедена, че съм на правилното място – напълно разбрана, с ясни желания, премерени рискове, без напразни обещания и с ясната мисъл, че не всичко е на всяка цена.
Как протече раждането?
Датата на термина отмина, контракции почти нямах и започна голямото чакане. Имахме ясен план за действие какво, кога и как бихме могли да предприемем, за да подпомогнем безопасно процеса.
Изпълнихме няколко процедури с ак. Стаменова и така, в един прекрасен съботен ден, четвърти след термин, започна изтичане на околоплодни води.
След консултация с нея тръгнахме към болницата, където ни очакваше екип, който установи 4 см разкритие. Веднага бях подготвена и настанена в родилна зала, където започнахме борбата за моя успешен VBAC. Изминаха няколко дълги часа, в които контракциите се засилваха, болката се увеличаваше, а ак. Стаменова правеше чудеса за напредване на разкритието и облекчаване на болките.
И така, моментът настъпи!
В активната фаза установихме някои пречки, за успешен VBAC, които биха разколебали всеки друг, но не и безупречно подготвената ак. Стаменова, която ясно премери рисковете и подкрепена от д-р Десислава Колева и целия опитен екип в родилна зала, взе светкавични решения.
Няколко много силни напъна от моя страна и нашето четири килограмово съвършенство проплака. Не една, а три мечти се сбъднаха в този момент – VBAC, отложеното клампиране и допира кожа в кожа веднага след поемането на първата глътка въздух…Всичко, в което вярвах и бях мечтала почти две години, се сбъдна тази нощ.
4. Какво бихте казали на момичетата, които се колебаят да опитат да родят естествено след предходно секцио?
Ако сте открили екип, който подкрепя с цялото си сърце и душа естественото раждане, най-вече след предходно секцио, ако болницата и Неонатологията са достатъчно подготвени за всякакви извънредни ситуации, и имате огромното желание да изпитате усещането от естественото раждане – а то е безценно, няма място за колебание. Всичко това открих в лицето на МБАЛ “Надежда”, в златните ръце на нейните специалисти и най-вече – ак. Надежда Стаменова, която сбъдва мечти!
Благодаря на моето семейство без чиято подкрепа нямаше да се справя! Когато всички отхвърляха желанието ми за VBAC, те бяха до мен и вярваха, че мога. Без тях и огромната морална и професионална подкрепа на ак. Стаменова нищо от тази приказка нямаше да е реалност!