Болката при рак и облекчването с опиоиди

1. Д-р Патаринска, какви са най-често прилаганите методи за облекчаване на болката при онкопациенти, които идват на консултация в специализирания кабинет за облекчаване на болката?
Различни. Подходът към всеки пациент е строго индивидуален, защото болката няма един и същи произход, проява и сила. Някои пациенти са по време на терапия, други са приключили с нея. Не всеки пациент понася определен вид медикаменти.
Кабинетът ни има за цел:
– да разпознава и оценява прецизно всеки вид болка;
– да предлага персонализирана терапия, съобразена с нуждите на пациента;
– да подпомага основното онкологично лечение чрез ефективен контрол на симптомите;
– да образова пациентите и техните близки, премахвайки страха и митовете около обезболяването.

2. Един от най-големите страхове при лечението на болката при онкопациентите са опиоидните медикаменти. Наистина ли те водят до пристрастяване?
Това е един от най-разпространените митове. Когато опиоидите се използват по медицински показания, в правилната доза и под лекарски контрол, рискът от психическа зависимост е изключително нисък. При онкологичните пациенти целта не е еуфория, а контрол на болката и подобряване на качеството на живот.

3. А каква е разликата между зависимост и физическа привикналост?
Това е много важен въпрос. Физическата привикналост означава, че организмът се адаптира към медикамента и при рязко спиране може да се появят симптоми на отнемане – това е нормален физиологичен процес.
Зависимостта, от друга страна, е психично състояние, при което човек търси медикамента заради ефекта му, а не заради болката. При онкологично болни, лекувани адекватно, говорим почти винаги за привикналост, не за зависимост.

4. Някои пациенти се притесняват, че ако започнат опиоиди „твърде рано“, по-късно няма да има с какво да се лекува болката. Основателен ли е този страх?
Не, това също е мит. Ние разполагаме с различни опиоиди, различни форми и възможности за титриране на дозата. Започването на адекватно обезболяване навреме често предотвратява хронифициране на болката и нуждата от по-високи дози в бъдеще.

5. Съществува и страх, че опиоидите „скриват“ симптоми или съкращават живота. Какво казва медицината?
Няма научни доказателства, че правилно назначените опиоиди съкращават живота. Напротив – когато болката е добре контролирана, пациентът се храни по-добре, движи се повече, спи по-качествено и понася по-успешно противотуморното лечение. Болката, не обезболяването, е факторът, който изтощава организма.

6. Какви са най-честите странични ефекти и могат ли те да бъдат контролирани?
Най-често срещаме запек, сънливост или гадене в началото на терапията. Добрата новина е, че тези ефекти са предвидими и управляеми – с допълнителни медикаменти, корекция на дозата или смяна на препарата. Важно е пациентът да съобщава за всичко, което го притеснява.

7. Какво бихте казали на пациентите, които се колебаят да споделят, че ги боли?
Бих им казала: говорете! Болката не е слабост и не е „каприз“. Тя е симптом, който трябва да бъде лекуван. Колкото по-рано се съобщи, толкова по-лесно и ефективно може да бъде овладяна.

8. Какво бихте казали на близките, които се страхуват от думата „морфин“?
Бих им казала, че морфинът и другите опиоиди са лекарства, а не присъда. Те не означават „край“, а грижа. Целта им е да върнат достойнството, спокойствието и възможността човек да живее, а не просто да оцелява.

9. Възможно ли е онкологичното лечение без болка?
В повечето случаи – да. А когато болката се появи, нашата цел е тя да бъде контролирана така, че пациентът да живее възможно най-пълноценно.

Повече за кабинета за овладяване на болката при онкопациенти можете да разберете в неговия раздел.