Новини
През годините болница „Надежда“ стана обещание за спокойствие
Д-р Георги Стаменов: Нашата цел е да дадем на хората, възможно най-високо качество на медицината,
12.01.2023 | 17:22
Днес болница „Надежда“ отбелязва своя 10-ти рожден ден. През годините тя се утвърди като водещо лечебно заведение, което предлага качествени медицински грижи на европейско ниво за цялото семейство. За своите 10 години съществуване болница „Надежда“ не спира да расте, за да отговори на нуждите и потребностите на своите пациенти.
За десет години в различните болнични отделения и кабинети са преминали близо 2 милиона пациенти и са родени над 18 000 бебета. В МБАЛ „Надежда“ е и най-големият инвитро център в страната, ръководен от основателя на болницата д-р Георги Стаменов. С него разговаряме по повод юбилея на лечебното заведение.
Днес болница „Надежда“ става на 10 години. Как се роди идеята за създаването ѝ?
Всичко започна като в приказките – с една мечта. Както момчетата мечтаят да пътуват на кораби и да виждат синевата на морето, да достигат до чудни острови, така и „Надежда“ беше моята мечта, която благодарение на усилията на много хора, съмишленици, успяхме да осъществим. С моя брат намерихме сградата на болницата и от там насетне започна дългият процес на изграждането на „Надежда“. Честно казано, когато сега, след 10 години, се замисля за онези дни, много пъти си задавам най-резонния въпрос – дали бих започнал пак? Сложно е да се отговори, защото тогава не само аз, всички ние се хвърлихме в една неизвестност. Много от хората, които дойдоха на работа при нас, бяха напуснали сигурните си и уютни работни места още преди сградата да бъде напълно готова, и поеха риска да станат част от нещо ново. За това съм им безкрайно благодарен. Някои ни предричаха десет месеца живот, но ето ни след десет години. Няма да разказвам за дългите моменти на проектирането и изграждането на болницата, и как всичко се правеше едно по едно, как идеите се раждаха поетапно в главите ни. Не си представяйте, че имаше някакъв макет, по който сме се водили. Всъщност, ние намерихме една празна сграда в недовършен вид и си казахме „Тук ще бъде“. След това цялото разпределение и организация започна да се ражда – в разговорите и обмяната на идеи, в нашите спорове, в нашите безсънни нощи, в караниците ни дори. Така се роди „Надежда“. Всъщност, може би ще помислите, че след това сме си отдъхнали, но точно обратното – именно в този момент си дадохме сметка колко голяма се получи болницата, колко много хора са ангажирани тук, хора, които работят и за които трябва да се погрижим. И колко много хора идват при нас като пациенти, на които трябва да дадем най-доброто, което може да се предложи в България. Започнахме усилено работа. Не всичко ни се получи като в американски филм. Много пъти се спъвахме, но това, което ни води вече 10 години, е, че винаги знаем какво искаме и какво целим. А то е да дадем на хората, възможно най-високо качество на медицината, да знаят, че там, където другите са се отказали, ще продължим ние. Искаме тук те да намерят мястото, където ще бъдат спокойни за себе си. И в годините „Надежда“ стана обещание за спокойствие.
Какво си спомняте от откриването на болницата?
Ако ме питате за тържественото откриване – от самия ден на откриването си спомням само каба гайдите, всичко друго ми е останало в мъгла. Но ще Ви разкажа някои интересни подробности преди това. Завършихме чистенето и финалното оправяне на болницата буквално минути преди откриването – работеше се непрекъснато. Беше Коледа, беше Нова година, но никой не разбра, че има такива празници. Ние, екипът на болницата, бяхме тук денонощно и чистихме, подреждахме помещения, плочки, подове… Спомням си, на 31 декември 2012 г. валеше сняг, тръгнах си в 11:30 ч. вечерта, защото трябваше да се прибера, за да си честитим Нова година с моето семейство. Но буквално всички бяхме тук до последно на празника – благодаря от сърце на тези първопроходци. Истината е, че на всички, които са дали нещо от себе си през годините, дали са частица, за да се роди „Надежда“, съм безкрайно благодарен. Няма как да не спомена и моето семейство, моят брат, няма как да не спомена всички тези хора от отделенията, които дойдоха и започнаха да работят и да се се грижат за „Надежда“ като за свой дом. Още когато подготвяхме болницата за откриването, идваха хора, назначени при нас, които все още не познавахме лично, за да помагат. Питахме ги „Вие от къде сте?“, а те отговаряха „От еди-кое си отделение“, а ние им отговаряхме: „Ето там ще бъде Вашето отделение, може да помогнете там…“ Изграждането на болницата беше като същинско раждане, това, което правим всеки ден – с болка, с много сила, много напрежение. Но и съпътствано с много смях, много шеги. Спомням си толкова много смешни моменти от тогава, както и много разочарования. В крайна сметка, всичко приключи както при едно раждане – накрая много уморен и изтерзан се усмихваш и си казваш „Стана“. Това беше – роди се „Надежда“.
Как се разви МБАЛ „Надежда“ през годините?
За тези години болницата израсна много. Когато стартирахме, си казвахме – ето тук ще бъде инвитро секторът на болницата, на първия етаж ще е Родилно отделение, бременността ще се наблюдава в тези кабинети, операционните и Реанимация ще са на ет. 1, а майките с новородените бебета ще бъдат на ет. 2. Но всъщност се оказа, че надхвърлихме много тази първоначална концепция. С времето бързо разбрахме, че не се движим по права към някакъв успех, а сме в една окръжност, която трябва да затворим като здравни услуги, като мисия, като грижа за хората. В нашата болница, която тогава кръстихме за женско здраве и в която много отдавна вече се лекуват и мъже, този цикъл започва още от мига на сътворението на човешкия живот – от ембриона. От този миг, през целия си жизнен път, до самия край, човек трябва да може да намира тук здравна подкрепа и да има своята болница. Това е нашата цел – всеки, който е бил в „Надежда“, да си каже: „Това е моето място.“
В началото концепцията изобщо не беше такава.Тя се изчисти лека-полека. Открихме нови сектори, работим в нови направления. Спомням си, когато решихме да има Онкологична клиника, колко скептичен бях в началото. Мислех си „Къде е инвитрото, акушерството, къде – онкологията.“, а към днешна дата, дори и един ден не мога да си представя без работата с нашите онколози. Оказа се, че пресечните точки са много повече, отколкото с други специалности.
Изключително много се гордея и с изграждането на лабораториите на „Надежда“. Много болници имат операционни, реанимации, различни отделения, но лабораторният сектор, който имаме ние – 8 специализирани високотехнологични лаборатории (клинична, патохистологична, имунологична, генетична, вирусологична, микробиологична, ембриологична и андрологична) на място в болницата – това е нещо уникално. Това са „белите дробове“ на „Надежда“ – безценна подкрепа за дейносттта на всички останали звена с бърз, навременен и точен резултат, денонощно на наше разположение.
Сформирането на екип е едно от най-големите предизвикателства, което стои пред ръководителите на болнични заведения. Как успяхте да създадете екип от топ специалисти?
Първо, бих искал да им благодаря, защото приеха болница „Надежда“ не просто като работно място, а като място с мисия да продължи живота и той да бъде по-хубав. Вече 10 годин (и така ще бъде, докато аз съм тук) ние не гледаме на работата си като на препитание, а като нещо, за което си учил да правиш – истинската медицина! Когато един лекар с призвание не изпитва удовлетворение от това, което постига като специалист в лечението на пациентите, колкото и пари да има, няма да е щастлив. Но когато си тръгне след работен ден уморен, но доволен от това, че е направил нещо добро за някого, че е спасил живот, лекарят знае, че е на своето място. И всички специалисти, които сега са в болница „Надежда“, знаят, че това е тяхното място – място, където се прави истинска медицина. Няма да крия, че имаше хора, които си тръгнаха, но вярвам, че екипът на болницата в своето ядро е едно цяло, едно туптящо сърце, колкото и клиширано да звучи. Самият факт, че от 10 -11 човека, които се събрахме като ръководители на отделения на първия общоболничен рапорт през 2013 г., до момента 2/3 са още в болницата, показва, че сме на прав път.
Кои са иновациите, с които най-много се гордеете?
Това, което се опитвам да науча младите лекари, е, че иновацията не е повод за гордост. Иновацията е начин да ставаш по-добър в грижата и помощта за здравето на хората. Затова за нас иновациите са ежедневие, ние не спираме да търсим и да се развиваме. Ако нямаше именно тези светлинки в нашето ежедневие, нямаше изобщо да я има „Надежда“.
Кое определя едно лечебно заведение като успешно?
По-скоро „Кой“ и това са хората. Колкото повече щастливи хора излизат от тук, толкова повече можеш да се определиш като успешен. Това е – нищо друго. Когато един човек си каже: тръгвам си доволен и ако има проблем , ще се върна пак, значи, че нещата са както трябва. Безспорно е, че не всички могат да са доволни, тук е моментът да кажем на онези, които все пак са си тръгнали по някаква причина огорчени – съжаляваме, че се е получило така, искрено ни боли, но нека знаят – в 99 % от случаите сме направили всичко възможно, за да помогнем.
Какво означава да си основател и ръководител на това лечебни заведение?
Не се изживявам като ръководител и основател на болницата. Аз смятам, че съм по-скоро човекът, който разпалва ентусиазма на другите около него.
Не смятам, че болницата може да се ръководи еднолично. Не мога да си представя деня си без да говоря с д-р Анелия Рачева – административният директор, не мога да си представя да не срещна ръководителите на Гинекология, Реанимация, Родилна зала…
Моята работа е да разпалвам ентусиазма в екипа, да знаят, че правят нещо ценно и да са щастливи от това, което работят. Не съм ръководител, по-скоро непрекъснато им разказвам, какви нови ширини се откриват пред нас, за да може да пътува нашият кораб в тази посока.
А сега как започва Вашият ден? В колко сте тук и кога си тръгвате?
Започва, когато се изправя сутрин пред огледалото и си кажа: „Днес трябва да е един хубав ден, да дадеш 100 % от себе си на хората и да се върнеш уморен и щастлив“.
Е, в половината от случаите не се получава. Обаче дори и тогава искам да знам, че аз съм направил всичко възможно, дал съм всичко от себе си.
И никога не си гледам часовника, за което съжалявам, но това кога си свършил работата и когато тябва да си тръгнеш – това е усещане за мен. Усещане, че приключих всичко и сега вече мога да се прибера спокойно при моето семейство.
Какво се случва през работния Ви ден, какво остава скрито за пациентите?
През деня сме много забързани, понякога дори тичащи – има спешни случаи, неочаквани моменти, има операции, има графици, които почти никога не успяваме да спазим на 100%, но този забързан ден е удовлетворяващ. Знаете ли какво е различното при нас? Това, че сме заедно – екип от над 400 човека, обединени от една мисия – да направим хората щастливи.
Това, което другите не могат да видят от нашия ден, е, че понякога ти се плаче, когато си разочарован и ядосан, защото не се е получило нещо, че понякога ти идва да се скриеш и да стенеш от болка – това хората не виждат, макар че е част от нашето ежедневие. И не е хубаво да го виждат, защото ние раздаваме надежда. В тежките моменти трябва да изтриеш сълзите, да поемеш дълбоко въздух – както казвам на моите лекари – да вдишаш тревожност и да издишаш спокойствие, и след това да опиташ колкото и да ти е трудно, да се върнеш към работата си. Защото хората искат топлина и спокойствие от теб и точно в този момент ти трябва да я дадеш. Е, сигурно много пъти не ни се е получавало, нека ми простят тези, които са ме виждали намръщен, тревожен, дори и гневен. Но разберете, че ние също сме хора, които имат и своите лични проблеми и колкото и да се опитваш понякога да скриеш всичко, емоцията излиза на бял свят, няма как.
Имате ли си някакъв ритуал за успех?
Нямам такъв. Имам своята броеница, която ми дава мисъл. А нещо като ритуал… Моля се всяка сутрин, понякога и вечер. И никога не се моля за нещо конкретно. Винаги моля Господ да следвам неговата посока и да не губя пътя – само това. Да продължи да ми показва посоката, останалото зависи от мен.
Къде виждате болница „Надежда“ след 10 години?
Надявам се на ул. „Блага вест“ 3…Ако ми бяхте задали този въпрос преди 10 години, изобщо нямаше да има никакво съвпадение с днешната ситуация. Нас ни води животът и потребностите на хората. Къде ще бъдем и какво ще бъдем, дали ще ни има – не зная, зная само, че посоката ни е начертана и ние трябва да се опитваме да я следваме – да бъдем една от добрите болници в Европа, а защо не и в света. Хората да ни познават и да знаят, че където и другаде да отидат по света, няма да намерят по-различна медицинска грижа. Това е пътят на „Надежда“ и надявам се да го извървим заедно.
Какво пожелавате на пациентите и екипа на болница „Надежда“?
Моето пожелание към всички пациенти и към целия екип на болница „Надежда“ са три думи: усмивка, топлина и смирение.
