тема МАТКАТА
Иновативно проучване на болница „Надежда“ с успех на ESHRE
Четири абстракта на Научно-изследователския център на МБАЛ „Надежда“ бяха представени на ESHRE 2023. Три от тях – посветени на темата за ендометриалния микробиом и успешната имплантация.
13.07.2023 | 08:00
В края на юни в Копенхаген се проведе 39-тия конгрес на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Представители на МБАЛ „Надежда“ от ембриологична и андрологична лаборатория Стефка Николова и Павел Цонев, както и Маргарита Русева и Мария Ханджийска от Научно-изследователския център на болницата, посетиха престижния форум.
Участието на МБАЛ„Надежда“ там тази година беше изключително успешно. Пред делегатите на един от най-големите форуми по репордуктивна медицина в света бяха представени четири научни абстракта, под формата на постери, подготвени от Научно-изследователския център на нашата болницата. Един от абстрактите беше одобрен и за дискусия под формата на презентация.
Основната тематика на три от представените постери е свързана с ендометриалния микробиом т.е. наличието, количествата и разнообразието на различни видове микроорганизми в матката по време на имплантанционния прозорец, както и обвързаността му с различни ендометриални клетъчни популации и последващ успех от ембриотрансфер.
Четвъртият представен постер е на андрологична тематика и засяга връзката между възрастта на пациентите и честотата на конкретни морфологични дефекти при сперматозоидите.
За да научим повече за участието на болница „Надежда“ на ЕSHRE тази година и какво предстои по отношение на научната работа в болницата, днес Ви срещаме с ръководителя на Научно – изследователския център Димитър Първанов и Маргарита Русева, която презентира в постерната дискусия на престижния форум.
– Биолог Русева, какво всъщност е ESHRE и защо това събитие е от такова значение за всички, които работят в сферата на репродуктивната медицина?
Маргарита Русева: ESHRE e абревиатура на European Society Of Human Reproduction and Embryology (Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология). Тази организация провежда веднъж годишно огромно събиране – конгрес с делегати от целия свят – клиницисти, биолози, представители на фармацевтични компании и производители на медицинска апаратура, където се представят научни открития, актуални статистики, иновативни медицински изделия и методи в сферата на репродуктивната медицина. Конгресът на ESHRE е едно от двете най-значими събития в света, заедно с този на Американското дружество по репродуктивна медицина.
– От колко време представители на болница „Надежда“ участват на конгреса на ESHRE?
Димитър Първанов: Откакто е създадена болница „Надежда“ до момента всяка година наши представители присъстват на този конгрес. От 2014 г. започнахме и активно да представяме там различни наши научни открития и разработки под формата на постери и презентации, свързани с работата на репродуктивния център в болницата.
– Какво беше участието на МБАЛ „Надежда“ в тазгодишния форум?
Маргарита Русева: Тази година от ЕSHRE одобриха четири наши абстракта. Три да бъдат представени под формата на постер, а четвъртият и в постерна дискусия под формата на кратка презентация. Повечето от тях засягаха темата за микробиома в матката т.е. наличието и количеството на отделни видове микроорганизми и взаимовръзката им с различни видове клетки в самата матка, както и с успеха от последващ трансфер. Един от постерите беше на андрологична тема и засягаше различни типове морфологични дефекти на сперматозоидите и тяхната честота – как се увеличават с възрастта на пациента.
– С какво изследването на микробиома на матката би могло да подпомогне успеха на инвитро процедурите?
Маргарита Русева: Това проучване е извършено в колаборация с МУ – София и финансирано по проект, в който си сътрудничим с колегите от катедрата по Медицинска генетика на Медицински университет – София. Изследването ни е още в начален етап, но засяга тема, която е обект на все по-голям интерес в научните среди, а именно – какви и колко точно бактерии се намират в матката. До скоро се смяташе, че тя е стерилно място, но излизат все повече данни в последните години, че различни видове микроорганизми – както патогенни, така и протективни организми се намират там. Ние се опитваме да намерим взаимовръзка с наличието им и резултата от последващ ембриотрансфер. Искаме да разберем дали наличието, количествата и/или разнообразието на микроорганизми в матката има отношение към успешното забременяване.
Димитър Първанов: Реално, това може да даде още една посока в търсенето на причината за репродуктивни неуспехи, свързани с матката. Идеята е, че при идиопатични случаи, при които не е известна причината за липса на имплантация, може да се мисли именно в тази посока. Ние, в сътрудничество с колегите от Медициски университет-София, установихме, че микробната дисбиоза в матката т.е. присъствието на специфични видове микроорганизми, които могат да имат и патогенни свойства, до голяма степен вероятно са причина за липса на имплантация. В този случай, при пациентите могат да се предприемат допълнителни стъпки в лечението, свързани с приложението на подходящи антибиотици или използване на пробиотици, което все повече навлиза в практиката на репродуктивните специалисти.
– Как се установява микробната дисбиоза, какво представлява изследването?
Димитър Първанов: Прави се биопсия – по идентичен начин както при имунологична биопсия или ИМПО, след това материалът се обработва много внимателно, изолира се ДНК на микроорганизмите, които присъстват в матката и тази проба се секвенира, за да може да се определят видовете и количеството микроорганизми за конкретната пациентка. По този начин може да се определи съотношението между различните видове микроорганизми, да се установи дали има някои интродуценти, които са навлезли в матката и пречат на имплантацията, или пък доминират лактобацилите, които знаем, че имат ползотворен ефект и защитават средата от навлизането на други патогени.
Патогените биха могли да предизвикат твърде силна имунна реакция от страна на матката и това би могло да попречи на имплантацията на ембриона или да предизвика последващ аборт, ако все пак имплантация се случи. Лактобацилите от своя страна, на базата на метаболизма си, отделят вещества, които променят ph-то в матката и могат да направят средата по-благоприятна за ембриона, да „съдействат“ за имплантирането му.
– Как се чувствахте на сцената на ЕSHRE, когато представяхте това проучване пред делегатите на конгреса?
Маргарита Русева: Това е вторият път, когато презентирам на форума на ESHRE. Честно казано и двата пъти бях доста притеснена, защото все пак говоря пред специалисти от различни страни, някои с огромен опит в различни сфери на репродуктивната медицина. Вълнуващо е да чуеш след това въпросите им, какво ги е заинтригувало и изобщо, че имат интерес към това, което искаш да им представиш. Това означава, че нещата с които се занимаваме имат смисъл и биха могли да са от значение за практиката.
– Какво ново беше представено на тазгодишния форум на ESHRE, какви тенденции се очертаха в сферата на асистираната репродукция?
Маргарита Русева: Работи се много и в различни посоки. Големи групи учени засилено разработват модели органоиди – на матка и ембрион. Провеждат се различни клинични проучвания, касаещи третирането на особено трудни случаи – при лош овариален отговор, при ендометриоза, при сраствания, при ектопична бременност и др. Все по-голямо внимание се отделя и на подходи за запазване на репродуктивните способности при пациенти с онкологични заболявания.
– А какво ни очаква в най-близко бъдеще в тази сфера, за какво трябва да се подготвим в практиката?
Димитър Първанов: Навлизането на изкуствения интелект със сигурност ще се отрази на асистираната репродукция. Неговото приложение тук ще бъде свързано както с по-добрата селекция на гаметите и ембрионите, така и с прогнозирането на правилно лечение в дадени ситуации, или ще се ползва при манипулациите. Това е въпрос на време.
Разбира се, приложението на изкуствения интелект няма да измести човешкия фактор или да даде отговор на всички въпроси, но със сигурност ще помогне много в нашата работа – както на биолозите, така и на лекарите.
– Какви са целите на Научноизследователската лаборатория на болница „Надежда“ от тук нататък? Какво Ви предстои до края на годината?
Предстои ни важно участие на още един конгрес през октомври и това е другото значимо събитие в света на репродуктивната медицина – конгресът на Американското дружество по репродуктивна медицина (ASRM). Там имаме одобрени 4 постера на различни тематики. Тази година, за разлика от предишните, всеки един от тези постери ще бъде презентиран от нас пред делегатите на конгреса. Темите, които ще представим, са свързани с качеството на сперматозоидите и начините да ги селектираме по-добре чрез естествени молекули от женския организъм. Друг одобрен абстракт се отнася до оценката и датирането на ендометриума – с цел определяне на възприемчивостта на маточната лигавица. Ще представим и теми, свързани с различни типове клетки в матката – имунни и стволови – и обвързаността им с количествата на определени микроорганизми и успешната имплантация – направление, в което работим активно през последните няколко години.
Участието ни на конгресите през годината е свързано и с подготовката на научни публикации по темите, върху които работим. За 2023 г. година имаме одобрени шест публикации в престижни научни издания в сферата на асистираната репродукция – Journal of Reproductive Immunology, Fertility & Sterility Science, Journal of Assisted Reproduction and Genetics, Clinics and Practice, Diagnostics.
