Нормално физиологично раждане след предходно Цезарово сечение – мисия възможна

Историята на раждането на Борис е по-специална, защото е още един вдъхновяващ пример от родилните ни зали за т.нар. ВБАК (VBAC) – нормално физиологично раждане след предходно Цезарово сечение.

Борис проплаква в студения януарски ден точно в 11:40 ч.  в ръцете на д-р Данаил Илиев, д-р Нели Димова и акушерка Хайрие Генча. Анестезиолог по време на раждането е д-р Даниела Ианова, а грижата за бебето веднага след това поема неонатолога д-р Мария Рангелова.
Днес семейството на Борис се подготвя да го посрещне у дома. Часове преди изписването си от болницата, Ивайла сподели с нас емоцията от преживяването и с какви чувства си тръгва от „Надежда“.

• Разкажете ни за Вашето семейство.

Ние вече сме едно щастливо четиричленно семейство. Първото ни детенце е момче и е на почти 6 години. Раждането с него не се случи по нормален път – роди се с Цезарово сечение, като до последно плановете и намеренията ни бяха за нормално физиологично раждане. За съжаление, то не прогресираше както се очакваше и затова се наложи спешно секцио. Всичко беше наред с нас, но в мен остана някакъв вид разочарование, че не можах да родя нормално.
Втората ми бременност е планирана и Борис е много желано бебе. Проследявах бременността си тук, в болница „Надежда“ при д-р Даниел Георгиев. Още в момента, в който имах осъзнато решение за второ дете, винаги съм била с мисълта, че ако всичко е наред с мен и бебето, аз ще се опитам да родя нормално. За мен това е възможно най-доброто, което може да се случи за една майка и нейното бебе. Може би има и една друга страна, някакъв психологически момент при мен, че нещо бях изпуснала при предходното раждане и много исках да опитам да родя нормално.

•  Кой Ви окуражи в тази ситуация?

Освен съпругът ми и близките ми, които силно ме подкрепиха в това решение, за мен кулминацията за решението беше и срещата с акушерка Надежда Стаменова в Училището за родители на болница „Надежда“. Курсът беше доста интензивен с изключително много полезна информация. Особено ми хареса факта, че се води от човек, който работи в болницата, където се следя и за мен беше важно да присъствам. Наистина, останах изключително доволна и от лекциите, и от това, че в последствие срещата ми с Надежда ми даде много. Разказвайки ѝ цялата ми история и какво искам, тя също ме окуражи и каза, че щом няма никакви контраиндикации и всичко е наред, трябва да пробвам да родя нормално. Съответно, през последния месец поддържах връзка с нея и това беше много силен момент на подкрепа. Тя ми вдъхна надежда, че нещата могат да се случат.
Д-р Георгиев също ме подкрепи и никога не ме е разубеждавал. Винаги е бил обективен, за което също съм му безкрайно благодарна. Много съм доволна от неговото отношение и професионализъм.
По отношение на самото раждане, ако не бяха двамата лекари и акушерката в Родилна зала, може би нямаше да има такъв финал. Д-р Данаил Илиев, д-р Нели Димова и акушерка Хайриет Генча не ме оставиха нито за момент и в най-трудните мигове на изтощение и отчаяние бяха до мен. Те ме накараха да се мобилизирам, имаха ясен план какво правим и нещата се случиха. Това за мен е…не знам как да опиша и как да им благодаря на тези хора.
След раждането се чувствам добре. Всичко с мен и бебето е нормално и днес вече се прибираме вкъщи.

• Какво бихте споделили на жените, които изпитват колебания или страх по отношение на нормалното физиологично раждане?

Бих споделила това, което аз правех. Да бъдат смели, да вярват в себе си, но освен всичко това да търсят информация, да търсят хора, които ги подкрепят и да говорят със специалистите: лекари и много важно – акушерките. Да търсят подкрепа и да са целеустремени. Да не се отказват, но в никакъв случай нещата не трябва да са на всяка цена. През цялото време бях подготвена, че всичко може да се обърне и да се наложи да приема друго мнение и нов сценарий, защото в крайна сметка, трябва да се съобразим с обстоятелствата и да не подлагаме на риск нашето здраве и здравето на бебето.

• Какво пожелавате на своите синове?

Разбира се здраве, за всички и всеки го пожелавам! Да растат щастливи, успешни и винаги да проявяват любопитство към живота и всичките му предизвикателства. Да се радват на живота и да бъдат добри хора!