Блог
Онкофертилитетът и надеждата за дете
За пресечната точка между асистираната репродукция и онкологията – интервю с д-р Димо Манов, лекар в клиниката по Медицинска онкология и д-р Мила Кайрякова, акушер-гинеколог в МБАЛ „Надежда“.
21.12.2024 | 14:41
Д-р Димо Манов и д-р Мила Кайрякова са лекари, отдадени на една изключителна мисия, която носи надежда за дете при младите жени и мъже, изправени пред лечение на онкологично заболяване. Д-р Манов е част от екипа на клиниката по Медицинска онкология на МБАЛ „Надежда“, а д-р Мила Кайрякова – акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина в болницата.
Пресечната точка в тяхната работа е т.нар. онкофертилитет – съхраняване на репродуктивните възможности при пациентите с онкологични заболявания, преди старта на основното лечение. Двамата са медицински консултанти на информационния портал www.zapazi.me, който предоставя полезна и надеждна информация, свързана с онкофертилитета. Д-р Манов и д-р Кайрякова са и посланици в тазгодишното издание на кампания на болница „Надежда“ – „Запази надежда“, която има за цел да насочи общественото внимание именно към възможностите за съхраняване на репродукцията при пациенти с онкологична диагноза.
Част от интервюто е публикувано в Edna.bg
Онкофертилитетът през погледа на онколога
1. Д-р Манов, какво се крие зад термина "онкофертилитет"?
Онкофертилитетът е сравнително нова сфера в медицината. Тя стои на кръстопътя между онкологията и репродуктивната медицина. Много често, въпреки успешното лечение на пациентите с онкологични заболявания в репродуктивна възраст, терапиите могат да доведат до намаляване на репродуктивните им способности. Именно тук е мястото на онкофертилитета, който се фокусира върху запазването на шансовете за дете при лечение на онкологично заболяване при тези пациенти без компрометиране на онкологичното лечение. В днешно време качеството на живот на пациентите е изключителен приоритет както на онкологията, така и на медицината като цяло и част от този приоритет трябва да бъде съхраняване на възможностите за бъдещо родителство.
2. Кога е препоръчително да се проведе първият разговор по темата за съхраняване на репродуктивни клетки с младите пациенти, които все още не са реализирали плановете си за дете?
Световните медицински стандарти препоръчат този разговор да се проведе възможно най-рано след поставяне на диагнозата, преди началото на терапията. Причината за това е необходимостта да се координира прецизно започването на лечението с планирането на репродуктивните процедури, така че те да вървят в последователност и да не губим излишно време.
3. Има ли критерии, на които трябва да отговаря един пациент, за да бъде насочен към репродуктивен специалист?
Както вече споменахме, съобразно медицинските стандарти всеки пациент с онкологично заболяване в репродуктивна възраст би следвало да бъде консултиран с репродуктивен специалист, като, разбира се, се отчитат стадият и спецификата на заболяването.
Това са решения, които се взимат съвместно от медицинския онколог, репродуктивния специалист и самия пациент. Консултацията по отношение на съхраняването на яйцеклетки или сперматозоиди е силно препоръчителна при младите пациенти, а как ще се продължи по-нататък, е въпрос на информиран избор.
4. Процедурата по замразяване на репродуктивни клетки бави ли основното онкологично лечение?
Категорично не! Обикновено в онкологията изключително рядко са спешните ситуации, които да налагат започването на лечението веднага. Онкологичните заболявания се развиват с месеци, дори с години, така че забавянето в рамките на десетина дни, което обичайно е времето, необходимо на колегите от репродуктивна медицина за процедурата по замразяване на яйцеклетки, в никакъв случай не се отразява на прогнозата или на лечението на пациентите.
Обикновено това е и времето, от което ние, онколозите, имаме нужда за допълнителни изследвания – образни и генетични, за подготовка на документация и прецизиране на плана за лечение, така че в никакъв случай не бих казал, че процедурите забавят старта на онкологичните терапии.
5. Може ли по някакъв начин процедурите да повлияят на основното заболяване?
Обичайно този въпрос се задава в контекста на хормоналнозависимите заболявания, каквото е ракът на гърдата в голямата част от случаите. Имаме достатъчно натрупани данни, които показват, че процедурите по контролирана овариална хиперстимулация и замразяването на яйцеклетки или ембриони по никакъв начин не повлияват заболяването.
Дългосрочното проследяване на пациентите не показва повишен риск нито от рецидив, нито от прогресия на болестта. Нещо повече – самите протоколи, които се използват от специалистите по репродуктивна медицина, са адаптирани към хормоналнозависимите заболявания. Използват се медикаменти, които целят поддържането на хормоналните нива до стойности, характерни за нормалния менструален цикъл на жените, така че притесненията тук по-скоро са несъстоятелни.
6. Какви са стъпките, след като процедурата по замразяване на репродуктивни клетки вече е приключила? Кога пациентът може да започне основно лечение?
Тук, в болница „Надежда“, работим в тясна колаборация с колегите от центъра по Репродуктивна медицина във връзка с процедурата за замразяване на яйцеклетки. Имали сме случаи, в които буквално на следващия ден след пункцията стартираме химиотерапия.
7. Какви са условията една жена с онкологично заболяване да получи зелена светлина от своите лекари онколози, за да пристъпи към евентуална бременност?
Това зависи изключително много от заболяването, което лекуваме. Най-чести са случаите на жени с рак на гърдата и там един абсолютен минимум на изчакване е поне година от приключването на химиотерапията, ако такава е провеждана. Данни посочват, че под влияние на химиотерапията и системното онкологично лечение като цяло, бременност в първата година след приключване на терапиите се характеризира с по-висока честота на акушерски усложнения. След този срок обаче, рискът на практика се изравнява с този на общата популация.
Решението за евентуална бременност зависи и от това дали сме прилагали различни форми на лечение, като например прицелна (таргетна) терапия, защото там също има препоръчителен минимален срок на изчакване от около 7 месеца. Затова обичайно изчакваме поне година след приключване на системното лечение.
При хормоналночувствителния рак на гърдата, който е и най-често срещаният, до неотдавна се считаше, че трябва да приключи цялата хормонална терапия и евентуално тогава да се мисли за забременяване. Но през последните години бяха натрупани данни от големи международни клинични проучвания, които показват, че временното преустановяване на ендокринната терапия за около година и половина не крие съществено повишен риск в сравнение с пациентите, които продължават с хормоналната си терапия. Тук ключово е да посоча, че това прекъсване е временно – година и половина, докато жената забременее. След раждането пациентките следва да продължат с ендокринната си терапия по първоначално заложения лечебен план.
8. Вие сте посланик в кампанията „Запази надежда“. Какво Ви носи тази инициатива?
Носи ми удовлетворение. И то най-вече заради факта, че преди години темата за онкофертилитета беше табу както за пациентите, така и за лекарите – не се говореше за възможността за замразяване на сперматозоиди или яйцеклетки преди лечение, за да се запази шанса за родителство при младите жени и мъже с онкологична диагноза.
Сега, благодарение и на кампанията „Запази надежда“ и усилията на екипа ни, е много приятно да видим промяната, която настъпва. Пациентите ни търсят сами, а вече и доста по-често биват насочвани към репродуктивните специалисти от лекуващите ги онколози. За да улесним допълнително специалистите, които биха искали да насочат пациентите си за консултация във връзка със запазване на репродуктивните възможности, разкрихме и специална телефонна линия – 0882 114 400, на която те могат да получат подробна информация как протича процедурата в зависимост от вида онкологично заболяване на техния пациент.
Онкофертилитетът през погледа на акушер-гинеколога
1. Д-р Кайрякова, какви са възможностите за съхраняване на репродукцията при пациенти с онкологични заболявания?
При момчетата това е замразяването на сперматозоиди – бърз и безопасен метод за запазване на репродуктивни клетки преди старт на лечение. При момичетата най-често начинът за съхранение на фертилитета е замразяването на яйцеклетки или замразяването на ембриони преди терапия.
Освен това, когато говорим за възможностите за запазване шансовете за дете при жени с онкологични заболявания, трябва да посочим и фертилитет-съхраняващата хирургия. Това е нов метод за запазване на фертилитета, използван предимно при ранни стадии на някои тумори на яйчниците, начален стадий на рак на ендометриума и рак на шийката на матката, където има възможност да бъде запазен орган или част от орган, за да се съхрани шанса за родителство.
2. Да поговорим първо за мъжете. След като биват насочени към процедура за замразяване на сперматозоиди, какви са следващите стъпки, които им предстоят?
При мъжете процедурата трае само няколко минути и не е свързана с дискомфорт, нито с риск от забавяне на старта на лечението. Необходимо е пациентът да се свърже с болница „Надежда“, за да получи приоритетно час за посещение при нас.
При това първо посещение се прави контролна спермограма и в зависимост от резултатите, биолозите от Андрологична лаборатория дават препоръки за броя проби, които да бъдат замразени. След процедурата замразеният генетичен материал се съхранява в криобанката на болницата. В МБАЛ „Надежда“ съхранението, както и самата процедура по замразяване на сперматозоиди е напълно безплатна за мъжете с онкологична диагноза.
3. Относно жените – трябва ли първото посещение да е свързано с конкретен ден от месечния цикъл?
Ние можем да стартираме процедурата по замразяване на яйцеклетки независимо от деня от месечния цикъл на жената. И това е голямо предимство, тъй като не е необходимо пациентката да изчаква или пък да забави старта на онкологичната терапия.
Обикновено началото на стимулацията на яйчниците започва на втори-трети ден от месечния цикъл, но това не важи за пациентите с онкологични заболявания. Те получават час веднага след обаждането си, като още в деня на първичния преглед може да бъде стартирана и стимулацията на яйчниците.
4. Какви прегледи и изследвания се извършват при първичния преглед?
Първоначално обсъждаме подробно основното заболяване – спецификата му, стадия, дали се касае за хормоналнозависим карцином. В съображение тук влизат и някои предходни заболявания или операции при жената, като ендометриоза например.
Прави се и ултразвуков преглед, за да се извърши оценка на яйчниковия резерв на пациента. Назначават се кръвни изследвания за установяване на хормоналния статус и на базата на всичко това се определят и се изчисляват дозите на медикаментите, които ще се ползват за стимулация.
Важно е да отбележа, че използваме медикаменти по никакъв начин не са опасни за пациентката и не стимулират развитието на раковите клетки. Нещо повече – ние ползваме медикаменти, които поддържат нивата на хормоните ниски и имаме възможност да направим стимулация дори и при хормонозависими тумори.
5. Колко време отнема процедурата и как преминава?
Процесът е строго индивидуален, но в общия случай отнема около десетина дни. След началото на стимулацията жената преминава периодично на прегледи в болницата, при които се прави ултразвуково изследване за измерване големината на фоликулите и се проследяват нивата на хормоните чрез кръвни изследвания. Когато дебелината на маточната лигавица, стойностите на хормоните и размерът на фоликулите достигнат определени параметри, се планира пункцията – процедурата, чрез която се събират узрелите яйцеклетки. Самата пункция се извършва под краткотрайна венозна анестезия и трае около десетина минути. Под ултразвуков контрол с помощта на много тънка игла през стената на влагалището се достига яйчникът и фоликулярната течност се аспирира от фоликулите и се събира в епруветки. В тази течност се намират и самите яйцеклетки. След това епруветките се предават на ембриолозите, които оценяват зрелостта им и ги подготвят за замразяване.
Когато пациентката излезе от упойка, разбира от лекуващия си лекар колко яйцеклетки са били извадени. Допълнителен престой в болницата не е необходим, така че, ако няма оплаквания, паицентката си отива вкъщи. На следващия ден ембриолозите ѝ съобщават колко от извадените яйцеклетки са били годни за замразяване.
6. Колко време яйцеклетките могат да се пазят в криобанката на болницата?
Препоръчителният срок е пет години, но това по никакъв начин не означава, че яйцеклетките губят качеството си след този срок или че ние не може да продължим да ги съхраняваме. Напротив, съхраняваме ги толкова време, колкото е необходимо на онколозите да завършат лечението и да дадат зелена светлина за реализиране на евентуална бременност.
Тук искам да уточня, че съхранението на яйцеклетките, както и работата на екипа на болница „Надежда“ по отношение на процедурата по замразяване, не ангажира финансово жените с онкологични заболявания. Пациентките могат да се възползват от финансиране на процедурата чрез държавния Център за асистирана репродукция, ако са до 34-годишна възраст. Ако жената е над тази възраст, в болница „Надежда“ тя заплаща единствено медикаментите за стимулация и базови изследвания.
7. Как пациенти с онкологични заболявания могат да се свържат с репродуктивните специалисти в болница „Надежда“?
От м. октомври разкрихме телефонна линия, предназначена специално за младите пациенти с онкологични заболявания, които се интересуват от възможностите за съхраняване на фертилитета. На номер 0882 113 300 те могат директно да се свържат с нас, да зададат своите въпроси и да получат час за консултация с репродуктивен специалист – максимално бързо, без изчакване.
Другата възможност е да ни потърсят през кол центъра на болницата или на имейл [email protected].
8. Вие сте посланик в кампанията „Запази надежда“. Какво Ви носи тази инициатива?
На първо място чувствам огромно удовлетворение, когато видя как пациенти, преборили онкологично заболяване, сбъдват мечтата си за дете и прегръщат своите рожби. В началото д-р Стаменов казваше, че усилията ни си заслужават, дори да успеем да помогнем само на една жена. Сега всеки ден имаме пациенти с онкологични заболявания, които ни търсят за консултация по запазване на фертилитета и резултатът е налице. Горди сме, че имаме родени бебета от замразени яйцеклетки преди старт на онкотерапии, имаме успешни бременности и при пациентки, които са диагностицирани със злокачествено заболяване по време на бременност, както и при жени, станали майки след приложението на фертилитет-съхраняваща хирургия.
Затова искам да кажа на всички млади хора, изправени пред битката с рака – онкологичната диагноза не е присъда. Днес всичко може да изглежда в тъмни краски, но утре, когато болестта си отиде, животът ще се разкрие във всичките си цветове. Затова потърсете и репродуктивен специалист – възможно най-скоро след поставяне на диагнозата. Съхраняването на фертилитета ще Ви даде шанс за бъдещо родителство и по никакъв начин няма да Ви навреди. Още нещо – ще Ви помогне да преминете по-леко през лечението и ще даде надежда за утрешния ден.