Раждане с надежда
Отново успешен VBAC в „Надежда“ – историята на Ина
Интервю с Ина Георгиева, акушерка Надежда Стаменова и д-р Милена Стоянова.
23.12.2025 | 11:53
„VBAC отдавна не е казуистика.“ – казва акушерка Надежда Стаменова. „Когато екипът има опита и експертизата да води такова раждане и поддържа открита и спокойна комуникация с родилката, раждането може да протече естествено и безопасно. Всяка жена заслужава да чувства, че е подкрепена и разбрана на всеки етап от този изключителен процес, какъвто е раждането на новия живот.“
Историята на Ина
Казвам се Ина Георгиева. На 36 г. съм и това е второто ми раждане. Първото беше през януари 2023 г. и беше с Цезарово сечение.
Щастливи сме, че нашето коледно чудо Вихренимаше шанса да се роди по нормален път на 21.12.2025 г. в 18:00 ч. Всичко протече нормално и много бързо, защото бях с 5 см. разкритие цяла седмица преди това.
1. Защо избрахте VBAC за второто си раждане?
Избрах VBAC, защото не исках да преживявам втора коремна операция. Хората много я подценяват, но всъщност си е сериозна операция, възстановяването е доста по-дълго – миналия път почти цял месец ми отне, докато започна да се движа нормално без болки. И понеже вече почти три години са минали от предишното раждане, знаех, че е безопасно да опитаме бебето да се роди по нормален начин.
2. Как събрахте информация за това накъде да се насочите за VBAC раждане?
Аз съм раждала и първия път в болница „Надежда“, гледала съм много от училищата за бъдещи родители на акушерка Надежда Стаменова, тя също е говорила за VBAC, чела съм интервюта на сайта на болницата за VBAC и знаех, че ако ще опитвам, ще е тук с нея.
3. Кога всъщност се видяхте с нея за първи път?
Видяхме се в 36 г.с., когато тя подробно ми прегледа историята на първото раждане и защо се е наложило предходното секцио, за да ми даде зелена или червена светлина. Консултирах се и с моя проследяващ акушер-гинеколог д-р Милена Стоянова, която също беше „За“ да се опита. И всъщност ак. Надежда Стаменова и д-р Милена Стоянова водеха раждането ми.
4. Как протече Вашият VBAC?
Приеха ме на обяд след запис на тонове, всичко беше наред, и ми пуснаха слаба система с окситоцин, за да се стартира процесът. Бебето беше вече ниско и имах 5 см. разкритие, така че трябваше малко само, за да тръгне раждането. На 7 см. разкритие ми спукаха околоплодния мехур и между 7 и 10 см. се случи самото раждане, което траеше само около час. Бях без епидурална упойка, но таткото ми оказа голяма подкрепа, както и прекрасните ак. Надежда Стаменова и д-р Милена Стоянова, които бяха неотлъчно до мен през цялото време.
5. Какво бихте казали на момичетата, които се колебаят дали да изберат VBAC или второ секцио?
Със сигурност ако проследяващият акушер-гинеколог даде зелена светлина за опит за VBAC, за мен това е единственото правилно решение, защото коремната операция си е тежка, възстановяването е трудно – аз едва ставах първата седмица, а грижите за бебето са предизвикателни първите дни и е важно да си в добра кондиция. Сега след нормалното раждане се движа и обгрижвам бебето без никакви проблеми. Нормалното физиологично раждане е по-щадящо според мен и за майката, и за бебето.
6. Ак. Стаменова, как протече VBAC раждането при Ина?
Особеното при Ина беше, че първото раждане е било при наличие на пълно разкритие и че в продължение на близо 2 седмици преди второто си раждане тя беше с разкритие – 3, 4, 5 см.
Предвид всичко това и за да избегнем риска Ина да роди в колата на път към болницата, взехме решение да стартираме индукция на раждането.
Нека всички, които четат това, знаят, че VBAC отдавна не е казуистика. Когато екипът има опита и експертизата да води такова раждане и поддържа открита и спокойна комуникация с родилката, раждането може да протече естествено, безопасно и спокойно. Всяка жена заслужава да чувства, че е подкрепена и разбрана на всеки етап от този изключителен процес, какъвто е раждането на новия живот.
7. Д-р Стоянова, Вие сте проследявали бременността на Ина и сте участвали и във VBAC раждането ѝ. Разкажете ни повече.
Да, имах щастието да проследя бременността на Ина, която от самото начало беше твърдо решена да роди по нормален път и не спираше да търси подкрепата ни, че ще има шанс да го направи. Тя е много положително настроена и мотивирана да се справи и ето, че успя!
Самото раждане протече много бързо – започна в 14:00 ч., на много ниска доза окситоцин, в 16:15 ч. отворихме околоплодния мехур и всъщност тогава ѝ започнаха болките и вече в 18:00 ч. се роди бебе Вихрен – 3400 гр. Ина се справи великолепно с напъните и през цялото време с пълно доверие следваше напътствията ни.
8. Д-р Стоянова, изглежда все повече пациентки предпочитат да направят опит за VBAC – защо е така? Какви са Вашите наблюдения?
Забелязала съм, че при повечето пациентки, които избират VBAC раждане, предходното секцио е било спешно, и то в хода на нормално раждане. Така че всъщност това са жени, които така или иначе са мотивирани да родят нормално, а не са направили секцио по желание.
Освен това много от пациентките искат да имат повече от 2 деца и когато Цезаровите сечение са 2, 3 и повече – това все пак са коремни операции и всяко следващо влизане в корема носи повече рискове, макар че в „Надежда“ имаме и бебета, родени с VBAC и след 2 Цезарови сечения. За съжаление, при много от лекарите у нас цари правилото „Веднъж секцио – винаги секцио“, но нашата мисия в „Надежда“ е винаги, когато това е възможно, този изконно човешки процес да протече така, както е нормално – per vias naturalis. Всъщност именно затова вагиналното раждане се нарича „нормално раждане“ и тук, в „Надежда“, ние винаги се стремим по този начин да помагаме новият живот да се роди.
Ина беше много мотивирана да роди нормално и имаше безрезервно доверие в нас – екипа, че ще я подкрепим това да се случи по най-добрия начин. Заедно успяхме!
