Отворено писмо на д-р Георги Стаменов за запазване на самостоятелния статут на Центъра за асистирана репродукция

От: д-р Георги Стаменов, репродуктивен специалист и координатор на Експертния съвет по асистирана репродукция към Министерството на здравеопазването

Относно: Предложението дейността и финансирането на Центъра за асистирана репродукция да бъдат прехвърлени към НЗОК

                                                       Уважаеми госпожи и господа,

Научих от медиите, че се обсъжда Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) да загуби самостоятелния си статут и дейността по финансиране на асистираната репродукция да бъде прехвърлена към Националната здравноосигурителна каса. Като координатор на Експертния съвет по асистирана репродукция към Министерството на здравеопазването заявявам: нито моето мнение, нито становище на Съвета са били поискани.

Това не е спор за административно влияние. Това е тревожен знак, че промяна, която може да засегне хиляди двойки и техния шанс да имат дете, се подготвя без предварителен разговор с лекарите, които ежедневно носят отговорността за тези пациенти, и без представена оценка на въздействието върху достъпа, сроковете и медицинските резултати. Настоящето писмо е да изрази моята позиция.

ЦАР е работеща система и не бива да се разгражда без доказана по-добра алтернатива.
Центърът е специализирана структура с ясни медицински критерии, експертна комисия, обществено участие, целево финансиране и проследимост. Той не е съвършен и всяка система може да бъде подобрявана. Но фактите показват, че днес ЦАР осигурява реален и сравнително бърз достъп. Само през второто тримесечие на 2026 г. са приети 1 394 заявления и са издадени 1 376 заповеди, като официално отчетеният срок от подаване на заявлението до издаването на заповед е един месец. Извършени са 15 планови проверки на лечебни заведения и не са установени нарушения.

По данни на Министерството на здравеопазването през 2025 г. след процедури, финансирани от ЦАР, са родени 1 397 деца. Това не са просто показатели в административен отчет. Това са 1 397 човешки живота и 1 397 семейни истории. Когато една малка специализирана структура постига измерими резултати и обслужва хората в разумен срок, държавата трябва първо да докаже защо промяната е необходима и как точно ще подобри, а не ще влоши този резултат.

Асистираната репродукция не е клинична пътека.
Към момента няма клинична пътека, чрез която цялостният процес на асистирана репродукция да бъде поет от НЗОК. Причината не е формална. Инвитро лечението е индивидуализиран, многоетапен и времево чувствителен процес: медицинската тактика зависи от възрастта, яйчниковия резерв, диагнозата, предходните опити, отговора към стимулация, ембриологичните данни и понякога от необходимостта за работа с донорски материал или за спешно запазване на фертилитета. Този процес не може без риск да бъде свит до стандартен код, единен алгоритъм и периодичен лимит.

Безплодието е медицински проблем, но държавната подкрепа за асистирана репродукция е и национална демографска политика. В огромната част от случаите ние не лекуваме хоспитализирани хора, а физически активни жени и мъже, които преминават през амбулаторна, високо специализирана програма, за да създадат живот. Затова моделът не трябва механично да бъде подчиняван на логиката на болничните клинични пътеки, месечните лимити и общия бюджетен натиск на Касата.

Нека си припомним 2013-а  г. – показа цената на подобен експеримент.
България вече е изпробвала финансиране на инвитро процедурите чрез НЗОК. През 2013 г. прехвърлянето доведе до сериозни организационни затруднения още в началото на годината. Проблеми с договорите, софтуера и отчитането. По официалния тогава отговор на НЗОК за януари са били отчетени и заплатени само три случая, а за февруари не е била отчетена инвитро дейност. В началото на 2014 г. Касата е трябвало да осигури допълнителни средства за неразплатени разходи от 2013 г., а от 1 януари 2014 г. финансирането отново е върнато към Министерството на здравеопазването и самостоятелния Център.

Като лекар помня не само административния хаос, а хората зад него. Имаше жени, които чакаха с месеци. Имаше двойки, за които отлагането не беше неудобство, а загуба на репродуктивно време. При намаляващ яйчников резерв, напредваща възраст или предстоящо онкологично лечение няколко месеца, а понякога и няколко дни, могат да променят прогнозата. Не можем да върнем този биологичен часовник.

Затова е неприемливо през 2026 г. да повтаряме вече отхвърлен модел, без публичен анализ. След провала през 2013-а г., какви са гаранциите, че същите блокажи няма да се повторят, и как ще бъде осигурена безпроблемна работа още от първия ден?

Министерството заявява пред медиите, че няма да бъдат закривани работещи структури и че специализираните дейности и експертният персонал ще бъдат запазени. Приветствам всяка гаранция за приемственост, но административната форма не е без значение, когато тя определя бюджета, правото на достъп, сроковете, контрола и начина на медицинска оценка. Преди да бъде взето решение, обществото трябва да получи ясни отговори:

1. Кой и по какъв нормативен механизъм ще извършва индивидуалната медицинска оценка на заявленията?
2. Ще остане ли бюджетът за асистирана репродукция отделен, защитен и непрехвърляем към други пера на НЗОК?
3. Ще бъде ли запазен сегашният срок за одобрение ?
4. Как ще бъдат гарантирани криоконсервацията и спешният онкофертилитет?
5. Ще бъдат ли запазени експертната комисия, Общественият съвет и участието на пациентските организации?
6. Какъв е конкретният преходен план, така че нито една преписка и нито една започната процедура да не бъдат забавени или оставени без финансиране?  

Моят призив
Призовавам Министерския съвет и Министерството на здравеопазването да спрат процедурата по прехвърляне, докато не бъдат извършени независима оценка на въздействието и публичен анализ на опита от 2013 г. Настоявам незабавно да бъде свикана работна група с участие на Експертния съвет по асистирана репродукция, пациентските организации, лечебните заведения, НЗОК и Комисията по здравеопазването. Решение може да има само след открито обществено обсъждане и след публикуване на конкретен нормативен, финансов и организационен модел.

Подкрепям реформа, която дигитализира процесите, съкращава сроковете, увеличава устойчиво финансирането, разширява превенцията и гарантира онкофертилитета. Но административната оптимизация не може да бъде самоцел и не може да започва с разрушаване на работещата структура.

Защитавам времето на хората. Зад всеки входящ номер стои жена, чийто яйчников резерв не чака; двойка, която вече е минала през години надежда и разочарование; понякога млад онкологичен пациент, който има само дни, за да запази шанса си за бъдещо родителство.

Нека запазим Центъра за асистирана репродукция като самостоятелна, специализирана и отчетна структура, докато не бъде доказано – с данни, правила и обществен консенсус – че друга система може да осигури поне същия достъп, същата бързина и по-добър резултат. В този разговор първо трябва да бъдат чути пациентите и експертите, защото в репродуктивната медицина изгубеното време не се възстановява.

С уважение,

д-р Георги Стаменов
Репродуктивен специалист
Координатор на Експертния съвет по асистирана репродукция към Министерството на здравеопазването