Новини
За най-мъничките в „Надежда“ с любов вече 10 години
Д-р Детелина Стоичкова, ръководител на отделение „Неонатология“, д-р Камелия Павлова, ръководител на сектор „Паталогична бременност“ и д-р Кристина Чачева, ръководител на отделение „Пренатална диагностика и терапия“ в МБАЛ „Надежда“
18.01.2023 | 09:42
Как се развиват през годините три от ключови направления в нашата дейност, как започва деня на екипите в тях, с какво се гордеят и какво ги тревожи, кое е онова, което пациентите не могат да видят, но което оставя дълбок белег в сърцата на медиците от отделение „Неонатология“, „Пренатална диагностика и терапия“ и сектор „Паталогична бременност“?
Горди сме с всички наши бебета-герои!
Отделение „Неонатология“ на МБАЛ „Надежда“ е част от болницата още от самото ѝ създаване на 13 януари 2013г. Започнахме екип от 5 лекари и 8 акушерки. Сега в отделението работят 9 лекари, двама специализанти и 19 акушерки. Разбира се, обемът работа се увеличи много с бързи темпове. В първите години отделението беше второ ниво на компетентност, а от 2017 вече е трето, най-високото ниво. Това означава, че се грижим за всички родени в болницата деца, без да превеждаме бебетата в други клиники, с изключение на нуждаещите се от оперативно лечение.
Първото бебе на „Надежда“ изплака в Деня на родилната помощ – 21 януари 2013 г. От тогава до сега в болницата са родени над 18 000 бебета – колкото един малък град. Най-голямото бебенце, родено в болницата тежи 5200 гр , а най-мъничко, за което сме се грижили – 400 гр.
Всеки месец в болница „Надежда“ посрещаме около 150 – 200 новородени. Ежедневно преглеждаме по 40 – 50 бебета, за денонощие използваме около 300-400 еднократни пелени и приготвяме за децата, нуждаещи се от хранене с адаптирано мляко 320 до 400 биберона.
На пръв поглед работата в отделението по Неонатология изглежда много забавна. Грижата за новородените наистина е много приятна, но когато има тежко болни деца, това изисква много усилия и изключителни умения. През тези 10 години се сблъскахме с редица предизвикателства – новородени с много рядко срещани заболявания, дечица, роден в ранни седмици и др. Именно тези бебета, които са в интензивния сектор, особено родените с екстремно ниско тегло, се нуждаят от нашата пълна отдаденост. Те се поставят в кувьоз, за да им се осигури температурен комфорт. Някои от тях се нуждаят от подпомагане на дишането чрез т.нар. апаратна вентилация. За осигуряване на парентерално хранене се включват венозни вливания. Прилагат се и интратрахеални медикаменти. Персоналът на отделението е много добре обучен и колкото и сложни да са тези манипулации, успяваме да осигурим всичко необходимо за най-доброто лечение на бебетата. Изключително горди сме с всички наши бебета-герои – дечица, родени в 23, 24, 25 г.с. , които се пребориха и се развиват нормално. Имаме много вдъхновяващи примери за това.
Другата голяма гордост на екипа са прекрасните ни взаимоотношения, които съхранихме през тези години, въпреки напрегнатите дни и нощи.
След 10 години болница „Надежда“ ще е….? След десет години, ако така добре върви всичко, болница „ Надежда“ ще бъде една от най – добрите болници в Европа, а защо не и в световен мащаб.
Проследяваме с много грижа и любов най-мъничките, още преди да са поели своята първа глътка въздух.
Пренаталната диагностика и терапия е неделимо направление в дейността на болница „Надежда“. Тук работим пет лекари – акушер-гинеколози, специалисти по пренатална диагностика и три акушерки. Проследяваме с много грижа и любов най-мъничките, още преди да са поели своята първа глътка въздух.
При нас всеки ден е различен. Започваме рано и с надежда, че всички новини ще бъдат добри и няма да имаме да съобщаваме нищо лошо на никого. Средно преглеждаме около 55-60 бременни дневно. Един преглед отнема най-често около 30 минути, но може и да е много по-бързо ако бебето ни „асистира“ и е застанало идеално. Имаме и други случаи – отнема часове, докато изчакаме точния момент. Средно правим по няколко инвазивни изследвания – амниоцентеза, хорионбиопсия и др. на седмица. Случвало се е да имаме 7-8 случая на седмица или пък някои седмици да са по-спокойни.
Понякога пациентките идват от други лечебни заведения, специално за провеждането на инвазивно изследване при нас, защото тези изискват опит. Някои са по-лесни, но понякога наистина си е майсторска работа. Много е важно и да имаш помощ и подкрепа от екипа, когато случаят е труден.
При нас бяха направени едни от първите вътреутробни операции в България като лазер аблация при ТТС синдром, интраутеринна трансфузия, интраутеринно поставяне на дренове и др.
Всяка една операция при конкретния случай е различна и трябва да бъде обмислена добре. Подготовката започва от разговор с родителите и разяснение за рисковете и шансовете за успех. Чак когато родителите са убедени, че са готови и искат да се проведе такава операция започваме подготовката. Първата точка е да се планира време в операционната, защото нашите операции винаги изникват неочаквано, а оперативния график на болницата е дълго плануван. После обмисляме инструментите, които ще са ни необходими, за да бъдат подготвени от операционната сестра и после се начертаваме и проиграваме самите стъпки на операцията. В операционната са доста хора от екипа на пренаталната диагностика. Оперираме най-често с Д-р Михова. Времетраенето е различно, в зависимост от типа на операцията. Обикновено отнема около час-два. Винаги сме максимално концентрирани. А дали изпитваме страх? Страх не е точната дума, но винаги подхождаме с голям респект към случая.
Всички бебета, родени след вътреутробни операции за нас са гордост, но в съзнанието ми е един случай на вътреутробно кръвопреливане, когато и двата близнака бяха силно анемични и получиха по няколко трансфузии всеки. Сега са живи и здрави. Единия близнак беше изключително труден за достигане и това, че успяхме да го спасим беше голям успех. Това се случва рядко дори и в световен мащаб.
Понякога в нашата професия се сблъскваме със загубите. Признавам – много трудно се преживяват и много лично. Самокритични сме и когато не успеем, мислим с дни и седмици за случая, анализираме, говорим. А за това, когато нещата завършат благополучно – удовлетворени сме, горди сме, но гледаме да не се окриляваме много, защото винаги идва следващия труден случай, който ще ни тревожи.
При нас всеки ден обсъждаме случаите помежду си. Когато има нещо, което ни съмнява го споделяме и с колегата от съседния кабинет. За щастие имаме тази възможност. Обсъждаме, обменяме идеи и мнения. Това е безценно – още едни очи могат да погледнат.
Много добър екип сме. Разбираме се добре и всеки един е ценен и уважаван от останалите. Е, имаме си своите особености и приятни разсеяности. Аз, например, забравям, че на някоя дата всъщност не съм на работа.
След 10 години … болница „Надежда“ ще бъде тук, ще има много пациенти и ще бъде още по-успешна!
Чудесата се случват, когато се пребориш за тях.
Животът на сектор „Патологична бременност“ също започва със създаването на МБАЛ „Надежда“. Всяка година от тук преминават десетки пациенти с различна акушерска патология – от леки неразположения на бременността до сериозна патология и животозастрашаващи състояния. Тук лекарите работим в екип и успяваме да се справим с ежедневните предизвикателства, защото всеки случай е индивидуален, различен и винаги има нужда от коректив в търсене на правилния път. Всички, които работим тук – лекари, акушерки, психолози, санитари живеем с вълненията и тревогите на бъдещите майки. За пациентите, които в някои случаи остават в отделението с месеци, персоналът се превръща в близък приятел – от онези, с които споделяш добрите и лошите моменти, с които можеш да се посмееш, на чието рамо да поплачеш и заедно да броите дните до заветната цел – раждането на чаканата рожба, или отшумяването на тревожните симптоми…
Най-голямото постижение за нас е да спечелиш доверието на човека срещу теб. Важно е да успееш да го убедиш, че би направил всичко по силите си, за да му помогнеш и че той не е просто поредния пациент в отделението, а някой, който е важен, който е значим за теб…И когато успееш да превърнеш съмнението отсреща в доверие, и човекът стриктно започне да спазва назначеното лечение, въпреки че е бил скептичен в началото – това наистина е голяма награда за всеки от нас.
А какво остава зад кадър? Невидимо за пациентите остава и трябва да остане това, че понякога дори и ние си задаваме въпроса „На прав път ли съм“? Остават скрити дискусиите, коя терапия би била по-добра и кое решение е по-правилно, противопоставянията на различни мнения, стигащи понякога до конфликти в името на това, да направим най-доброто за хората. Ние се появяваме спокойни след визитацията или на обяд, когато е минало обсъждането, и предлагаме на пациентката решение или поведение, което да следваме. Но не сме стигнали до това решение просто така. То е плод на изпитание на знанията и емоциите ни, на желанието да успеем, на това, че вярваме в собствените си сили. Убедена съм, че чудесата ги има, но се случват, когато в значителна степен се пребориш за тях.
Друго, което пациентите не знаят е, че всеки от нас, лекарите, пази спомени-уроци от практиката си. Част от тях за мен са в кутия пълна със снимки на бебета и картички с благодарности. С времето забравям имената, но когато ги разглеждам, най-често в моменти на изпитание, знам, че е имало случаи, в които съм била най-добрата докторка за някой, тази, която е сбъднала мечта, която е дарила Надежда! Има, обаче, и една „тъжна“ кутия от спомени за случаи, в които не си бил най-добрият, не си се справил, не си успял да сбъднеш мечта…. и тези случаи си имат имена на хора, които винаги се помнят…
След 10 години, си пожелавам да имам само щастлива кутия и тя да прелива от хубави спомени с бебешки усмивки. Десет години са и много, и малко – ще отлитнат като миг, но ми се иска да вярвам, че МБАЛ „Надежда“ ще продължи да бъде една от водещите болници в страната и Европа, ще диктува и въвежда новости, ще следва световните тенденции в Акушерството и гинекологията, и ще бъде мястото, където се изгражда бъдещето на професията – новите специалисти с новаторско и модерно мислене. Честит Рожден Ден!
