Раждане с надежда
За VBAC в „Надежда“, Катрин и малкия Оливър
На 7 май в болница „Надежда“ по нормален път (нормално физиологично раждане) се ражда Оливър. Той е второ дете на Катрин Руус, която през 2021 г. ражда чрез спешно секцио сестричката му София.
12.05.2025 | 13:24
На 7 май, 16:50 ч., в родилната зала на болница „Надежда“ проплаква Оливър. Той се ражда с перфектни мерки от 50 см. и 2960 гр в ръцете на д-р Илиана Бътева -Христова и акушерка Надежда Стаменова. Анестезиолог на раждането е д-р Владимир Даскалов, а неонатолог – д-р Валентина Томова. Оливър е второто детенце в семейството на Катрин Руус. През 2021 г. младата майка ражда в „Надежда“, чрез спешно цезарово сечение, дъщеричката си София, а четири години по-късно, по нормален начин (нормално физиологично раждане), своя син.
Историята за VBAC не е новост в практиката на „Надежда“, но сме убедени, че споделеният позитивен пример ще стигне до повече бъдещи майки, които имат възможност да опитат, но се колебания за нормално физиологично раждане след предходно секцио.
Ден след раждането на Оливър се срещаме с майката Катрин. Ето какво сподели тя относно мотивацията си за VBAC раждането, за хората, които са били до нея и са я подкрепяли, за това, как се възстановява в момента и какво е посланието ѝ към бъдещите майки.
1. Разкажете ни за себе си и Вашето семейство?
Казвам се Катрин. Имам дъщеря на 4 години, която също е родена в болница „Надежда“. По-различното за семейството ни е, че нашият татко не е българин, той е англичанин, но живеем в България. Преди ден се роди и Оливър, така че от трима, станахме четирима.
2. Как се случи срещата Ви с болница „Надежда“?
Преди да се запозная с болница „Надежда“ познавах д-р Илиана Бътева-Христова. Тя беше до мен през годините преди да родя децата си и тъй като е част от екипа на „Надежда“, съм тук – заради моята любима лекарка.
3. Как се насочихте към VBAC и бяхте ли подкрепена за решението си?
В България е разпространено мнението, че щом си родила веднъж секцио и следващото раждане трябва задължително да е секцио. Между другото, май това мнение битува само тук. В чужбина VBAC e просто част от нещата, част от нормалността.
Радвам се, че в болница „Надежда“ бях подкрепена в решението си за VBAC. Нещо повече, обсъдихме и преценихме всякакви възможни рискове в конкретната ситуация. Защото истината е, че дори и много да ни се иска да родим VBAC, възможно е да има причини това да не стане и да се наложи секцио. Но ако след цезарово сечение няма някакви медицински противопоказания и матката е възстановена добре, не виждам проблем жената да опита да роди нормално.
Аз лично бях наясно, че по време на бременността може да се появи нещо, което да индикира оперативно раждане. Но при мен всичко се случи по първоначалния план за VBAC. Д-р Илияна Бътев-Христова беше изключително подкрепяща и през цялото време ми казваше, че моята мотивация е най-важна.
Истината е, че не е важна само мотивацията на пациента, но и това, дали екипът стои до него в решението му. Няма да крия, че на моменти самата аз си се разколебавах, но срещах изключителна подкрепа от екипа в болницата и нещата се случиха.
Първото ми раждане също беше планирано за нормално, но тогава се наложи спешно цезарово сечение. Бяхме същият формат – с д-р Христова и с акушерка Стаменова. Всичко в началото тръгна добре, но малката така и не слезе в таза и се наложи да се пристъпи към спешно цезарово сечение. Тогава това доста ме събори, защото не бях настроена за такъв сценарий. Сега си знаех, че може да се случи и затова бях доста по-спокойна.
Отлично си спомням, че когато след първото раждане дойдох на преглед, д-р Христова ми каза: „Много добре е зараснала матката, така че като решите за второ, може да опиташ да родиш нормално.“ Още от тогава си обмислям варианта за нормално физиологично раждане и се радвам, че се случи!
4. Как протече самото раждане?
На Оливър раждането стана толкова бързо, че в сравнение с това на сестра му, беше просто като разходка в парка. Едно VBAC раждане трябва да започне спонтанно, не може да бъде индуцирано. Няколко дни преди да родя, имах сериозни контракции, но недостатъчни за същинското раждане. Така че бяха трудни дни, свързани с посещения до болницата за проверка, защото си мислехме, че раждането започва. Влязох в болницата на 7 май с 6 см. разкритие. Постъпих за преглед в 14:00 ч, в родилна зала бях към 15 без нещо, и два часа по-късно се роди Оливър.
Тъй като раждането е VBAC, в моята глава си представях ,че то ще продължи поне 7-8 часа. Когато ак. Надежда Стаменова каза: „Хайде, ще напъваме, бебето се ражда“, аз се изненадах, защото си мислех, че имам поне още два часа до този заветен момент.
Случи се бързо. Екипът беше чудесен. Д-р Илияна Бътева-Христова и ак. Надежда Стаменова бяха като една изключително добре смазана машина, това ми направи огромно впечатление. Имах чувството, че се разбираха само с поглед и всичко се случваше, сякаш беше изчислено предварително. Аз такъв синхрон не бях виждала. Уникален тандем, благодарение на който за толкова кратко време се роди едно VBAC-бебе. Не знам дали се случва често, обаче за мен това беше феноменално. Мъжът ми, който присъства на раждането, също беше удивен, че за 2 часа сме приключили абсолютно с всичко.
5. През Вашия опит – каква е разликата при възстановяването след секцио и след нормално физиологично раждане?
Възстановяването при секцио е безспорно по-трудно. Разбира се и при нормалното вагинално раждане има известен дискомфорт, но половин час след раждането вече се движиш, храниш се, прегръщаш бебето си, нямаш проблем с раздвижвания, болката я няма. Секциото е сериозна операция и се налага престой в реанимация. Двете неща нямат сравнение.
Спомням си как беше при мен след секциото – отговорът на тялото беше друг, имах проблем с раздвижването, не можех да държа бебето добре, не можех да го обслужвам добре първите два дни.
6. Как малката София прие новината, че вече е кака?
София според мен е в ступор още. Тя, естествено, очакваше бебето – няколко дни преди да родя ходихме често до болницата и тя все ни питаше „Имаме ли бебе? Къде е бебето?“. Вчера, когато ѝ го показах, беше супер изненадана, че го вижда, но ми обеща, че много ще се грижи за него. Всъщност, първото, което ми каза е, че ще го гъделичка.
7. Какво бихте споделили на жените, които имат възможност да опитат да родят нормално след предходно цезарово сечение?
Страхове и колебания имах и аз. Според мен, когато се насочат към VBAC, жените трябва да приемат и факта, че ситуацията може да се развие по начин, различен от плановете им. Това успокоява и прави избора на нормалното физиологично раждане след предходно секцио много по-осъзнат и лесен.
Аз бих окуражила жените да попитат лекарите си за VBAC и ако имат възможност – нека да опитат. Мнението, че веднъж родила секцио, ще трябва секцио и втория път, битува в главите и на самите бъдещи майки, което ги спира дори и да попитат за VBAC. А често с разговор може да се стигне и до решение. Поставянето на въпроса е предпоставка за едно успешно VABC раждане, което носи безценна емоция.
