Още теми
Да си медицинска сестра е призвание
Световната здравна организация обяви 2020 година за година на сестрите и акушерките.
12.05.2020 | 00:00
Световната здравна организация обяви 2020 година за година на сестрите и акушерките. И макар че заплахата от COVID-19 тогава не стоеше на дневен ред, насочването на общественото внимание към тези професии се оказа пророческо. Защото именно сега, в условията на пандемия, много хора оцениха значимостта на тези, които стоят най-близо до пациентите и се грижат за тях в моментите на тежки изпитания.
Днес, когато отбелязваме Международния ден на сестринството, ви представяме четири дами, медицински сестри, които работят в различните отделения на МБАЛ „Надежда“. Чрез тях искаме да ви покажем какви сърцати хора са част от нашия екип и колко горди сме с нашите колеги – медицинските сестри от отделението по Анестезиология и интензивно лечение, Клиниката по медицинска онкология, Хирургично отделение, Операционен блок, Диагностично-консултативния блок, Администрация в МБАЛ „Надежда“.
Запознайте с Екатерина Стоянова, старша сестра в отделение Анестезиология и интензивно лечение, Даниела Кунова, старша сестра в Клиниката по медицинска онкология, Евелина Белчева, старша сестра в отделение „Хирургия“ и Соня Тренчева, операционна сестра.
Даниела Кунова, старша сестра в Клиниката по медицинска онкология
- ЗАЩО ИЗБРА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ?
Евелина Белчева: Убедена съм, че не аз избрах професията, а тя избра мен. Като малка си имах виждания по въпроса каква искам да стана – минах през балерина, гимнастичка, учителка, но решението узря много по-късно в съзнателния ми живот, когато завършвах гимназия. Всъщност, исках да стана лекар, но не ми достигна бал и тъй като по онези времена, когато стана време да кандидатствам или започваш нещо да работиш, или да учиш, нямаше друга опция. Така че, за да не пропусна една година се записах да уча за медицинска сестра. Днес не мога да кажа, че това беше случайно. Според мен има знаково значение. Професията на медицинска сестра е призвание и аз съм открила своето призвание. Професията ме намери, убедена съм.
Даниела Кунова:Просто така се стекоха обстоятелствата. Не съжалявам и съм благодарна, че по този начин се случиха нещата в живота ми.
Соня Тренчева: Професията на медицинската сестра я избрах съвсем случайно и случайно попаднах в операционната. Знаете ли, страхувах се от кръвта, а ето че вече цял живот съм в операционна.
Екатерина Стоянова: Това е професията, за която трябва сърце. Това не е просто работа, а призвание. За да бъдеш медицинска сестра трябва да си преди всичко човек, с готовност да си полезен на тези, които имат нужда от теб. Искам да споделя, че съм работила и работя само в „тежки“ отделения и това за мен е огромно предизвикателство. И какво по-голямо предизвикателството от това ежедневно да се сблъсквам с раждането на нов живот или борбата за живот. Нито за миг не съм се съмнявала в избора си на професия!
- ОТ КОГА РАБОТИШ КАТО МЕДИЦИНСКА СЕСТРА?
Даниела Кунова: Тридесет и три години вече, а в клиниката по медицинска онкология съм от самото начало – от март 2014 г., когато екипът на проф. Тимчева започна работа в болница „Надежда“. Задълженията ми тук мога да определя с една дума – отговорност. В клиниката се занимаваме с прилагането на химиотерапия, с обработването на документи, с изписването на лекарствени листове и др. А като старша сестра работата ми е свързана с административни дейности, с отговорност към персонала и към всеки един пациент.
Екатерина Стоянова: Започнах професионалното си развитие от 2001 г., а в болница „Надежда“ близо седем години като старша медицинска сестра в „Реанимация“.
Евелина Белчева: Тази година стават двадесет и две години. А в болница „Надежда“ съм от началото през 2013 г. Работата ми тук се състои от всички неща, които изисква сестринската практика. От близо четири години съм старша сестра на отделение „Хирургия“, което ми донесе и повече отговорности – чисто административни и като организация на работата в отделението.
Соня Тренчева: Работя като сестра от двадесет и осем години. В болница „Надежда“ съм от нейното създаване. Щастлива съм, че попаднах тук. Болницата е модерна. Хубаво е човек да работи на такова място, където има всичко, което пожелае, за да работи добре. Тук се прави съвременна медицина – лапароскопски, ендоскопски – това на мен ми допада много.
Евелина Белчева, старша сестра в отделение „Хирургия“
- КОЙ Е СЛУЧАЯТ, КОЙТО НЯМА ДА ЗАБРАВИШ?
Екатерина Стоянова: От практиката ми до момента, всеки един случай за мен е незабравим. Всеки един остава своята следа от преживяното и ме променя завинаги.
Даниела Кунова: Много са, не е един. Мисля, че всеки един случай си спомням, но …. безизходицата и да не можеш да помогнеш, това е страшното. Помня и победите – те са огромна радост за нас, носят неизмеримо удовлетворение.
Соня Тренчева: Запомнят се както позитивните, така и много тежките случаи. Но най-хубавото нещо е когато човек излезе удовлетворен от работата, която е свършил.
Евелина Белчева: Ще прозвучи не оптимистично, но помня първият пациент, който почина в ръцете ми – още в началото на моята практика. Помня го до ден днешен….А иначе, помня всички пациенти, с оглед на спецификите на това, което работя, свързано повече с онкохирургия. Помня всички пациенти, които са с неприятна диагноза и, с които сме имали по-дълги във времето контакти. Имаме пациенти – и много им се радвам, които успяха да се преборят съвместно с нас за живота си, които са оздравели и от време на време идват за по едно „здравей“. Това много ме зарежда.
- КАКВО Е УСЕЩАНЕТО ДА ПОМАГАШ И ДА СЕ БОРИШ ЗА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ?
Екатерина Стоянова: Това е предизвикателство, изпитание, в което отговорността е много голяма. Нужна е огромна концентрация, безкрайна всеотдайност, любов към професията, доверие към екипа, защото цената е човешкият живот.
Соня Тренчева: За пациентите ние, операционните сестри оставаме невидими. При нас на фокус е екипността на работата, която е много важна. Доверието, което изграждаме в екипа – именно по този начин помагаме и на пациента. И когато си свършил добре работата си, удовлетворението е огромно.
Евелина Белчева: Това е отговорност и привилегия. Аз наистина го приемам като привилегия, че по някакъв начин съм избрана да участвам в този процес, който е взаимен – и в борбата за живот, и в борбата за това, животът да бъде качествен. Понякога е уморително, понякога натоварващо чисто емоционално, но ако трябва да съм честна, човек изпитва приятна умора, когато е успял да си свърши работата добре и е удовлетворен, което за мен е по-важното.
Соня Тренчева, операционна сестра
- ВИЕ СТЕ ПОСТОЯННО ДО ПАЦИЕНТА, НА ПРАКТИКА СТЕ НАЙ-БЛИЗКИЯ МУ ЧОВЕК ПРИ ПРЕСТОЯ МУ В БОЛНИЦАТА. СВИКВА ЛИ СЕ С ТАЗИ ОТГОВОРНОСТ, ПРЕТРЪПВАТЕ ЛИ КЪМ НЕЯ?
Даниела Кунова: С това не се свиква. Тежко е и е хубаво да се поставяме на мястото на всеки един човек. Хубаво е да си дадем сметка, че на негово място може и да е наш близък. Затова отношението е много важно.
Евелина Белчева: Всеки човек е различна Вселена и към всеки трябва да се подхожда индивидуално. Това, освен чисто медицинските манипулации, е много важно в нашата професия– да успееш да подходиш индивидуално към пациента е признак на мъдрост и емоционална зрялост. Не съм убедена, че се свиква с тази отговорност.
- ПРОМЕНИ ЛИ СЕ РАБОТАТА ВИ ЗАРАДИ COVID-19? СТРАХУВАТЕ ЛИ СЕ?
Евелина Белчева: Промени се с оглед на това, че като цяло се промени ежедневието на всички ни, независимо от това дали сме медицински лица или не. Промениха се стереотипите като начин на битуване. Стресът и страховете се увеличиха, поне през първия месец от пандемията. Важното според мен е човек да се съхрани чисто психически, за да може да бъде полезен на пациентите. Някаква коренна промяна в начина на поведение при нас не бих казала, че има, тъй като нашата професия е свързана с рискове и всеки един пациент би следвало да се разглежда като рисков, независимо от инфекцията. Така че от гледна точка на добрата медицинска практика не би следвало да има коренна промяна. Но да, стресът и напрежението е в повече – и при пациенти и при медици. Така че вниманието към сигурността на пациентите и екипа е засилено.
Даниела Кунова: Работата в клиниката по медицинска онкология върви на пълни обороти. Ние не може да си позволим да отлагаме лечението на пациентите. Да, завишени са мерките за сигурност и грижите покрай пациентите и персонала, но като цяло, работата никога не е спирала. Стараем се да правим всичко така, както трябва. Относно страха – да, страхуваме се, това е човешка реакция, но се опитваме да подтиснем това, за да сме полезни на хората, които ни се доверяват.
Соня Тренчева: По време на пандемията всичко се промени. Промени се и начина при нас, по който се работи. Мислим по-друг начин, пазим се много. Трябва да се съобразяваме с условията, които налага тази пандемия, за да може да пазим и съхраним живота на всички. Лично аз не се страхувам – трябва да бъдеш смел за да вървиш напред, но не и безотговорен. И всеки един от нас трябва да се пази и да има личната отговорност за това.
Екатерина Стоянова: Организационни промени, преработиха се графиците с оглед запазване на здравето на колектива и пациентите. Страхът е нещо нормално, той е част от нас, но при определена ситуация се мотивираш и правиш най-доброто, на което си способен.
Екатерина Стоянова,старша сестра в отделение "Анестезиология и интензивно лечение"
- КАКВО ЗА ТЕБ Е НАДЕЖДАТА?
Екатерина Стоянова: Надеждата е всичко! И най-малката частица надежда може да предшества истински чудеса.
Соня Тренчева: Надеждата е една положителна емоция. Човек трябва да успява всеки ден и да се бори всеки ден – да преживява трудностите и да върви напред.
Евелина Белчева: Надеждата е положителна емоция, която те води напред и те кара да прескачаш праговете и препятствията, за да продължиш напред. Не можем без нея!
Даниела Кунова: Знам ли, може би е най-хубавото нещо – да очакваш, че ще успееш да помогнеш на някого.
- КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ ЗА ПРАЗНИКА?
Евелина Белчева: На всички пожелавам преди всичко да сме здрави! Когато има такива по-необичайни ситуации, човек осъзнава, че именно това е важното. Пожелавам на колегите си да бъдат уверени в себе си, да бъдат знаещи и можещи, да изпитват удовлетворение от работата си и никога да не забравят, че медицинските сестри са ядрото в здравеопазването.
Даниела Кунова: Да сме здрави – мисля, че това е най-важното, ако сме здрави, можем да помогнем на себе си на всички останали, които имат нужда от нас.
Соня Тренчева: За моите колеги – да се пазят по време на пандемията, да се съхраняват, за да могат да помагат на всички, които идват при тях и търсят помощ. Професията ни е отговорност и ние трябва да отговорим на очакванията на хората, които ни се доверяват.
Екатерина Стоянова: Мили колеги, медицински сестри, бъдете живи и здрави! Бъдете горди със своята професия, защото тя не е просто работа, а призвание. Честит празник!
