„Запази надежда"

Онкологичните заболявания могат да бъдат агресивни и потенциално смъртоносни. Това означава, че тяхното лечение не може да бъде отлагано или забавяно за прекалено дълго време или за неопределен период. За разлика от други заболявания, при които лечението може да се препланува за момент, който е съобразен с репродуктивните планове, лечението на онкологично заболяване трябва да се приложи в относителна неотложност. 

За съжаление, голяма част от методите за лечение на онкологични заболявания – хирургични, лъчетерапия, химиотерапия, хормонотерапия, могат да доведат до значително намаляване на фертилните способности. Това означава, че след провеждане на противотуморното лечение вероятността да забременеете и износите успешно дете или да станете баща намалява. Затова е задължително при консултация с медицински онколог да обсъдите бъдещите си планове за реализиране на потомство. В случаи, при които лечението на онкологичното заболяване може да наруши тези планове (ако нямате деца или ако имате желание да станете майка/ баща отново), могат да се предприемат определени мерки за поне частично неутрализиране на тези нежелателни ефекти от лечението. Повече за тях ще научите на сайта www.zapazi.me.

Важно! Не всички терапии носят риск за репродуктивната способност, но най-подходящата за Вас може да определи само и единствено лекуващият Ви специалист медицински онколог. Споделете с него въпросите и притесненията си и в случай, че нямате деца, а терапията Ви би компрометирала шансовете Ви за това, коментирайте възможности за съхраняване на фертилитета.

Автоимунните и ревматоидни заболявания се диагностицират най-често във възраст между 20 и 40 години. Това именно е възрастта, в която се планува и реализира семейният живот.

Някои клиники за асистирана репродукция в Западна Европа и САЩ съобщават автоимунните и ревматоидни болести като причина за до 41% от неонкологичните медицински индикации за съхраняване на фертилитет при жени. Причината за такъв голям процент е фактът, че жените с автоимунни заболявания в острата фаза на заболяването получават имуносупресивно лечение с определен тип агенти, наречени алкилатори. Пример за алкилиращ агент е циклофосфамидът, който е класически цитостатик и се използва и като химиотерапевтик при онкологични заболявания. Той и лекарствата от неговата група увреждат яйчниковата функция, като рискът от намален фертилитет след проведеното лечение зависи и от други фактори, като например възрастта на пациентката, генетични фактори, хормонални фактори и др. Дори и при пациентки, които не получават в началото на лечението си аменорея (спиране на менструалния цикъл), може да се наблюдава по-ранна менопауза сравнено със случая, ако не бяха развили автоимунно или ревматоидно заболяване.

За намаляване на риска от увреждане на фертилитета в някои случаи циклофосфамидът може да бъде заместен от лекарства с по-малка токсичност спрямо яйчниците. Консултирайте се със своя лекуващ лекар относно приложимостта им във Вашия конкретен случай.

При провеждане на лечение на автоимунни заболявания е задължително спазването на контрацепция, като в кратък срок след поставяне на диагноза е препоръчително да се консултирате със специалист по асистирана репродукция относно съхраняване на яйцеклетки. 

Към момента съществуват множество данни за негативното влияние на тези заболявания и тяхното лечение върху фертилитета на жената, но подобен ефект в много по-малка степен е изследван при мъжа. Малкото публикации по темата съобщават за нарушена тестикуларна функция с повишени нива LH/FSH, репродуктивни затруднения и наличие на антиспермални антитела.

При отделните ревматоидни заболявания фертилитетът при мъжа може да бъде увреден по различен начин. Например при лечението на анкилозиращ спондилит и болестта на Бехчет фертилитетът почти не страда, за разлика от терапията при системия лупус еритематодес (сравнително рядък при мъже), която може значително да увреди сперматогенезата.

Грижата за мъжкото репродуктивно здраве в контекста на автоимунните и ревматоидни заболявания следва не само да е насочена към изясняване на рисковете, в които бива поставен фертилитетът на мъжа от самото заболяване или неговото лечение, а и към информиране на пациента относно начините за съхраняване на репродуктивните му възможности. Научете повече за начините за съхраняване на фертилитет ТУК.