ДОНОРСТВОТО Е ЖИВОТ – интервю с Мариела Куртева и Виктория Димитрова от фондация „Майки за донорство“

• Кои са мотивите, с които пристъпват към донорския акт?

Мариела: Любовта към детето е най-силният мотив. Тези жени обичат децата си и подаряват тази обич на други жени.

Виктория: Мотивите – Любов. Вяра. Майчинско сърце.

• Достатъчно ли са мъжете, които искат да помогнат на семействата, борещи се за дете?

Виктория: За съжаление мъжете са крайно недостатъчно, точно както и жените. Затова смятам, че е време българският мъж да покаже съпричастност и любов.

Мариела: За да се създаде бебе е достатъчно един сперматозоид, но за да се помогне на семейство да има дете, чрез донорство е нужна смелост, достойнство и мъжка дума в най-истинския смисъл. Ценим всеки мъж, който притежава тези качества и дарява помощ. Търсим още такива мъже, за да получат шанс всички семейства.

• Има ли случай, който няма да забравите никога?

Мариела: Няма да забравя никога деня, в който срещнах Вики. Този ден даде началото на всички случаи, които никога няма да забравя. Всичко започна тогава.
А иначе, случаите невинаги са хубави. Дама, на която помагахме, изкървя обилно, отидох до Регистратура на болницата да помоля да се обадят за прием. Разплаках се с глас пред всички хора. Плакала съм много пъти от емоция, от вълнение, но този път беше от болка. От неистовата болка на безсилието. Днес тя има три деца.

Виктория: Случаят, който никога няма да забравя … всъщност те са два. Първият е пункцията на Мариелка през далечната 2011 г. и един шамар, който получих от нея, докато беше под упойка. Още го помня. Та е влюбена в каузата и остана в нея!

Вторият случай ме разтърси и до ден днешен го помня. Дойде младо момиче. Премина през изследвания и първичен преглед. Дойде момента на първо боц и тогава избухна в сълзи. Беше загубила дете. Беше съсипана. Дойде, за да може друг да роди и вярваше, че това е най-важното. Тя имаше едно детенце, но загубата на първото я беше затворила. От ден първи до днес тя е наш приятел. След пункцията тя се оживи. Усмихна се. Плака дълго. Часове говорихме. Ани – толкова силна жена.

• Какво е усещането да видиш семейство, сбъднало мечтата си, благодарение на Вашата подкрепа?

Виктория: Усещането… усещането не може да се опише. Благодарение на упоритостта на майката, благодарение на донора, благодарение на докторите в МБАЛ „Надежда“ се случват тези чудеса. Ние просто имаме честта да сме част от всичко това.

Мариела: Удовлетворение. Преживяваме пътя на семействата заедно и когато виждаме крайния усмихнат резултат, сякаш животът започва отначало. Техният и нашият. Щастието в очите на родителите казва всичко, за което си струва да се борим.

• Как помагате и кой може да се обърне към Вас?

Виктория: Помагаме винаги както можем. Мислим нови неща. Информираме и призоваваме хората да бъдат донори.Говорим с пациентите, за да видим какво трябва. Обичаме. Иначе, имаме скромен онлайн базар и с него финансираме двойки, които са изчерпали всички останали средства. Всеки може да се обърне към нас.

Мариела: Предлагаме сърцето си, опита и ежедневна опора на всеки, който иска да бъде донор. С други думи търсим вълшебните хора и сме до тях, когато създават вълшебства. Преминаваме от ден първи до ден последен на процедурата по донорство, а и след нея.
На семействата помагаме с каквото можем във всеки един момент – финансово и със съдействие за прегледи, медикаменти или инвитро процедури.

• Да си част от фондация „Майки за донорството“ е?

Виктория: Болка, умора, Надежда, но толкова много детски усмивки и любов!

Мариела: За мен е привилегия и отговорност. Уча се всеки ден от всеки човек, когото срещаме. „Майки за донорството“ е общото име на хиляди други имена – на донорите, на семействата, на новородените деца. За мен е чест и каня всеки, които желае, да се присъедини към този вълшебен кръг на човечност.