Репродуктивна медицина
Лора, ендометриозата и Богоявление
В месеца, в който говорим много за ендометриозата, ви срещаме с Лора. Майката на Бранимир. Майка след 11 години очакване на дете. За да разберете борбата с ендометриозата от първо лице, прочетете нейния разказ.
27.03.2019 | 00:00
Аз съм Лора, а това е моята история.
През 2002 г. сключих брак с моя съпруг. Бяхме решили да изчакаме преди да имаме дете, поне за известно време. Никой от нас не подозираше, с какво предстоеше да се сблъскаме. Когато дойде момента – бременност така и не се получаваше! Реших да отида на гинеколог, просто имах странното усещане , че нещо не е наред . Направиха ми изследвания, проследиха овулацията – всичко беше добре. Въпреки това, аз не бях спокойна. Започна едно ходене по доктори, отново изследвания, прегледи… страх от неизвестното. Така, след дълго лутане попаднах на доктор, който откри причината за незабременяване. Оказа се, че имам ендометриоза.
Последва лапароскопия, при която и от двата ми яйчника бяха отстранени кисти! След операцията порведох шест месечно лечение с инжекции, които спират цикъла. След като то приключи забременях веднага, но уви, щастието ни беше за кратко. Последва аборт. Не след дълго отново забременях, но за съжаление отново всичко приключи без успех. Изпаднах в страшна депресия. Започнах да се самообвинявам, да търся причини, да задавам въпроси защо ми се случва всичко това.
Времето минаваше. Отидох в нова клиника (поредната). Последва поредица от прегледи и се взе решение за ин витро. Преминах през две процедури, но без успех. Оказа се, че не реагирам добре на стимулациите.
След разочарованието от неуспеха, реших, че мое право е да потърся още едно мнение от специалист. Така съдбата ме срещна с моя доктор – д-р Стаменов. След прегледа и няколко изследвания последва терапия с медикаменти. Д-р Стаменов ме посъветва да не правим повече хормонални стимулации, тъй като функцията на яйчниците ми беше нарушена в следствие на ендометриозата – яйчниците не произвеждаха достатъчно качествени яйцеклетки!
Най-правилното, според доктора в този случай, беше да се извадят яйцеклетки на естествен цикъл (процедура, която не изисква стимулации). Така в продължение на една година събирахме яйцеклетки, които се оплождаха, а ембриончетата – замразявахме.
Не всеки месец вадехме яйцеклетка или такава с нужното качество. Важното е, че аз бях спокойна. След поредица от пункции вече имахме нашите ембриони и пристъпихме към трансфер. За щастие резултатът беше положителен, но уви,за кратко. Последва втора лапароскопска операция и аборт. След възстановяването ми пристъпих към втори „тур“ по събирането на яйцеклетки, замразяване на ембриони и накрая трансфер.
И …беше Великден. Точно на този ден трябваше да си направя теста – и познайте, аз бях бременна! На този голям празник аз разбрах най-благата вест! Бях много щастлива. Не знам защо, но винаги преди това, когато съм разговаряла с близките си, съм им споделяла моето усещане, че ще имам момче. Така и стана!
Моят син се роди на един прекрасен празник – Богоявление. Няма такова щастие! След дългата ми борба, продължила близо 11 години и всички несполуки, след които се изправях и продължавах напред, не се отказах, и успях да сбъдна най-голямата си мечта. Мечта, която в момента държа в ръцете си!
