Могат ли вирусите да бъдат причина за инфертилитет при мъжете?

Продължение на интервюто с проф. д-р Златко Кълвачев за кампанията „Инвитро с Надежда“:

Могат ли вирусите да бъдат причина за инфертилитет при мъжете?

Могат и още как! Реалността доказва, че мъжкият фактор е носител на проблема в поне 50% от случаите. В миналото сериозен фактор за инфертилитет е бил вирусът, причинител на епидемичния паротит (заушка), защото този вирус засяга жлезистите органи, вкл. тестисите. След въвеждането на ваксинацията през 1967г. нещата се промениха.

Вирусите могат да бъдат причина за увреждане на сперматозоидите и поради това да не се стигне до качествено оплождане в естествени условия или при инвитро процедура. Установено е, че вирусите намаляват подвижността и деформират сперматозоидите, фрагментират ядрената ДНК и потискат активността на различни ензими в сперматозоида, т.е. увреждат фертилната му способност.

Установено е, че всички HSV-положителни проби от семенна течност имат абнормни параметри. Въпреки че HSV-инфекцията не е свързана с подвижността на сперматозоидите и морфологичните дефекти, тя е корелирана с по-ниския брой сперматозоиди в семенната течност. Изводите сочат, че дори асимптоматичната семенна инфекция с HSV играе важна роля при мъжкото безплодие.

HPV-инфекцията при мъжете също е причина за промени в качеството на спермата. Логично се обсъжда въпросът, дали ефектът на вирусната ДНК зависи от генотипа на HPV. Налични са резултати от проучвания, които показват, че когато сперматозоидът е инфектиран с HPV-16 или HPV-31, наблюдаваната ДНК-фрагментация в сперматозоида, както и силната деформация на сперматозоида (странично изместване на главата) са по-чести, отколкото при инфекциите с HPV-6. Регистрирано е и значително намаление на общата подвижност на сперматозоидите, инфектирани с ДНК от HPV-6, 11, 16, 18, 31 или 33.

Наличието на хепатитни вируси в кръвта не означава автоматично, че ги има и в спермата, но вероятността е налице. Високата концентрация на вируса в кръвта е предпоставка за наличието му и в спермата, което силно влошава качеството ѝ. Намалява броят и подвижността на сперматозоидите с нормална морфология, понижават се плътността и pH на спермата, а количествата на интерлевкин (IL)-17, IL-18 и малондиалдехид (MDA) се повишават.

Важно е да се знае, че давността на инфекцията с HBV с HCV корелира негативно с количеството и подвижността на сперматозоидите – mъжете с хронична форма на хепатит B и C имат много по-ниски нива на тестостерон и по-високи нива на пролактин.

През последните години се заговори за вероятната връзка между някои добре известни, но по-слабо проучени вируси и репродуктивни неуспехи. Сред тях са хепатитният вирус Е (HEV) и адено-асоциираният вирус (AAV). Налични са данни за високи нива на разпространение на HEV в спермата на инфертилни мъже и вероятност този вирус да уврежда тестисите. Данните сочат и нарастване на откриването на AAV-инфекция в сперма с отклонения в параметрите, което говори за възможна роля на AAV в мъжкия инфертилитет чрез интеграция на вируса в хромозомата.

В допълнение, лечението с антивирусни и антиретровирусни терапии също може допълнително да повлияе негативно на параметрите на сперматозоидите.