тема ВИРУСОЛОГИЯ
За връзката между асистираната репродукция и вирусологията
Вирусите са част от живота – могат да повлияят и на човешката репродукция – спонтанна или асистирана.
26.05.2021 | 23:16
Проф. Кълвачев, къде е пресечната точка на асистираната репродукция с вирусологията? Има ли такава?
Пресечни точки колкото искате… Вирусите са част от живота – могат да повлияят и на човешката репродукция – спонтанна или асистирана. Предполага се, че на Земята могат да съществуват над 300 000 вируса. Засега са описани около 3 000, от които около 600 са патогенни за човека. Десетина от тях могат директно да увредят репродуктивните органи и/или функции. С увеличаване на познанията ни за вирусите и усъвършенстване на технологиите, „пресечните точки“ на асистираната репродукция с вирусологията ще стават все повече.
Причините за репродуктивни проблеми в една партньорска двойка са разнообразни – в някои случаи са свързани с вирусни инфекции – остри или хронични.
Понастоящем директивите на ЕС за вирусен скрининг на двойки, подложени на процедури за асистирана репродукция, изискват само оценка на човешки имунодефицитен вирус (HIV), както и хепатитните вируси HBV и HCV. Все повече доказателства обаче предполагат, че човешкия папиломен вируси (HPV), херпес симплекс (HSV) и цитомегаловируса (CMV) могат да играят съществена роля при репродуктивно неблагополучие. Наличието на вирус в спермата има отрицателно влияние върху качеството на сперматозоидите, оплождането и честотата на абортите. В същото време, всички части на женската репродуктивна система могат да бъдат инфектирани с вируси, които да повлияят на репродуктивната функция.
– Кои са групите вирусни заболявания, които могат да попречат на забрeменяването?
Основно инфекциите, които могат да попречат на зачеването и/или износването на бременността, са причинени от HIV, херпесни, хепатитни и папиломни вируси. За отбелязване е, че голяма част от тези инфекции протичат безсимптомно и заразените дори не знаят за съществуването им. Това означава, че те трябва да се търсят активно и навреме, а не чак след неуспешен опит за забременяване.
От известните ни 9 човешки херпесни вируса, репродуктивни проблеми могат да причинят херпес симплекс тип 1 и 2 (HSV-1 и HSV-2), херпес вирус тип 6 и CMV.
Специален интерес напоследък предизвиква херпес вирус от тип 6 (human herpesvirus 6, HHV-6), който неслучайно си е „извоювал“ прозвището „вирус на безплодието“. Става дума за варианта HHV-6A, тъй като HHV-6B е причинител на детската болест, известна като „шеста болест” (roseola infantum). Епидемиологичните проучвания показват, че HHV-6 е повсеместно разпространен и засяга както здрави, така и имунокомпрометирани лица.
Човешките папиломни вируси се обсъждат широко, но предимно по отношение на жените (във връзка с рака на маточната шийка). Да, но вероятността сексуалните партньори на жени с доказана HPV-инфекция да са заразени е много голяма.
Негативната роля на хепатитните вируси В и С също е доказана. Проблемът при тях е, че откриването им често става случайно, при изследване на кръв по друг повод. Още повече, че хроничната инфекция при тези хепатити може да протече без симптоми с години.
Вредното въздействие и на други вируси също се предполага, но патогенетичните механизми засега не са достатъчно проучени. Такива са Zika вирус, хепатит Е (HEV), адено-асоциираният вирус (AAV) и др. AAV e отдавна известен дефектен парвовирус, но никога не се е свързвал с конкретна болест. Напоследък обаче, AAV се открива при генитални инфекции (маточна шийка, пенис, в сперма, и амнионна течност) и се обсъжда възможността да е причина за преждевременни аборти. Проблемът е, че за да се развие продуктивна AAV-инфекция е необходим вирус-помощник (хелпер), като това могат да бъдат HSV, CMV, EBV, HPV – все познайници, които са повсеместно разпространени и които самостоятелно правят „репродуктивни бели“.
Коректно е да се посочи, че инфекцията с един и същи вирус при мъжа и жената има различен ефект. Например, наличието на активен генитален херпес не пречи на една жена да забременее, но същият вирус в семенната течност е причина за намален брой сперматозоиди, дори при асимптоматичното протичане на инфекцията.