тема ГЕНЕТИКА и ИМУНОЛОГИЯ
Проф. д-р Савина Хаджидекова: Генетични причини за инфертилитет
Генетиката и репродуктивните проблеми – по темата наш събеседник е проф. д-р Савина Хаджидекова, генетичен консултант и завеждащ Генетична лаборатория на болница „Надежда“, преподавател в Медицински университет – София, където ръководи Катедрата по „Медицинска генетика“.
14.04.2021 | 00:00
Д-р Хаджидекова, кои са най-честите генетични причини за липсата на забременяване, с които се сблъсквате в практиката си?
Причините за репродуктивните проблеми са много и различни, като се разпределят по равно между мъжете и жените и могат да бъдат генетични и негенетични, като генетичните причини се откриват по-рядко при жените.
- Причини за мъжкия инфертилитет
Предполага се, че при около 15% от мъжете и 10% от жените с репродуктивни проблеми могат да бъдат открити генетични аномалии, включващи бройни и структурни хромозомни аберации или моногенни мутации (дефекти в един ген). Известна част от генетичните фактори са добре проучени, но по-голямата част остават неясни. Честотата на хромозомните мутации при мъжете с репродуктивни проблеми варира между 2% и 8%, средно 5%. Основно се откриват аномалии на половите хромозоми, но също така дял имат и различни структурни аномалии на автозомите. В тези случаи, ако на семейството предстои ин витро процедура, се препоръчва предимплантационен генетичен тест (ПГТ), тъй като има висок риск от образуване на хромозомно дефектни ембриони. Друга честа причина за инфертилитет при мъжете са Y микроделециите. Микроделециите в дългото рамо на Y хромозомата са специфично свързани с нарушаване на сперматогенезата. Те представляват малки хромозомни делеции (загуби), които обхващат няколко съседни гена, но не са достатъчно големи, за да се открият с конвенционален хромозомен анализ. Откриват се много по-често при мъжете с семепроводи или липса на продукция на сперматозоиди от тестиса.“>азооспермия или тежка олигозооспермия. Трябва да се има предвид, че при асистираните репродукции тези микроделеции винаги се предават на мъжкото потомство, но при прилагането на ICSI процедура процентът на успешна фертилизация, имплантация и забременяване не са по-ниски вследствие на Y микроделециите.
Причина за мъжки инфертилитет може да бъде и муковисцидозата – една от най-честите болести сред европеидната раса, засягаща 1 от 2500 живородени, като всеки 25-ти човек е асимптомен носител на мутацията (за България 1 от 33-ма е носител). Мъжкият стерилитет в този случай се дължи на обструктивна азооспермия вследствие вродена липса на семепроводи, при което се получава функционален блок. В случай, че и партньорката е носител се препоръчва предимплантационен генетичен тест, за да се предотврати предаването на болестта в потомството.
Други по-редки причини за мъжки инфертилитет са синдром на Картагенер, синдром на Калман, мутации в андроген-рецепторния ген и др. Лечението на онкоболни пациенти с химио- и лъчетерапия има мутагенен ефект върху хромозомите и също може да доведе до инфертилитет.
- Причини за женския инфертилитет
Хромозомните дефекти са едни от най-честите генетични причини за инфертилитет при жените. Хромозомните аномалии могат са причина за липса на забременяване, повтарящи се спонтанни аборти или раждане на деца с хромозомни болести. Процентът на хромозомните аномалии сред пациентките с репродуктивни проблеми се оценява на около 5%. И отново, ако на семейството предстои ин витро процедура, се препоръчва предимплантационен генетичен тест.
Друга причина за женски инфертилитет е носителството на премутация в гена FMR1, която е свързана с повишен риск за раждане на деца със синдрома на чупливата Х хромозома. Синдромът на чупливата Х хромозома е най-разпространената форма на наследствен интелектуален дефицит (синдромът на Даун е по-чест, но той обикновено не се унаследява). Състоянието получава името си от характерна структурна слабост в Х хромозомата, причинена от специфична мутация, при която една последователност от три нуклеотида в ДНК се повтаря многократно. Когато броят на повторите надхвърли определен праг хромозомата става нестабилна. Обикновено носителките нямат симптоми, но при 15-25% от жените с премутация може да е налице преждевременна яйчникова недостатъчност, а в по-късна възраст да се появят симптоми на атаксия и тремор.
Премутацията също е свързана със слаб отговор при стимулация на яйчника в хода на ин витро процедура. Носителите на премутацията могат да бъдат установени със сравнително лесен кръвен ДНК тест. Индикациите за провеждането на теста за преждевременна яйчникова недостатъчност или увеличени нива на ФСХ преди 40 г., фамилна история за чуплива Х хромозома, неясно изоставане в умственото и физическото развитие, аутизъм. При риск от предаване на заболяването на потомството се препоръчва предимплантационен генетичен тест или пренатална диагноза.
Описани са и десетки други генетични дефекти, свързани с понижен фертилитет или нарушение на половото развитие, но с много ниска честота.
