img

Онкология

Ракът няма нужда от драма, а от действие

Бях на война за живота си и главната цел беше да го спася без последствия, но докато нищо друго не беше сигурно, тази наша победа (съхранените яйцеклетки) ми даде глътка свеж въздух и още повече увереност в бъдещето.

12.11.2022 | 14:00

animated-circle

Габриела Николова е прекрасна млада дама на 30 години, която гради успешна кариера в медиите. В разцвета на младостта си Габи преминава през изпитанието „рак на щитовидната жлеза“. Веднага след като научава диагнозата, тя предприема смело стъпки за лечение и не пропуска нещо много важно –  да съхрани яйцеклетки за времето, когато болестта си отиде.

Днес Габи е напълно здрава, много щастлива, безкрайно благодарна за уроците и вдъхновена за живота. Или както самата тя ни написа:  „Живея в облаците и стъпвам на земята, само когато е напечено.“

Габи стана посланик на надеждата в кампанията „Запази надежда“ 2022. Тя застана зад мисията ни с убеждението, че дори да даде надежда само на една жена, която води битка с рак – всичко си е струвало.

Горди сме да споделим с Вас нейната история и посланието ѝ за вяра, борбеност и любов към живота! 

1. С какво се занимаваш и какво обичаш да правиш в свободното си време?
Бранд мениджър съм на медията „9 месеца“. Каузата, с която живее и диша начинанието ни, е да помагаме на бъдещите и настоящите родители в България в приключението „бременност, раждане и отглеждане на дете“. „9 месеца“ е много повече от медийна платформа, то е любов, вдъхновение и мотивация да бъдем все по-добра версия на себе си, а доверието на родителите е огромна отговорност не само за мен, но за целия екип. Така че правя всичко, което мога, за да вървим напред и да продължим мисията, стартирала преди повече от четвърт век.

Освен работата си обичам да се разхождам с часове, да откривам нови места, да пътувам, да се срещам с близките ми приятели, а понякога и със себе си – йога или просто осъзнато време сама ми помагат за това.

2. Кога разбра за заболяването си? Имаше ли симптоми, които подсказваха тази диагноза?
Разбрах от профилактичен преглед през октoмври 2021 година. Никога в живота си не се бях чувствала толкова добре, колкото през времето преди профилактичния преглед. На всички нива – физически, емоционално, случваха ми се много хубави неща, щастието ми личеше и отвън. Въобще, чувствах се на правилното място, на правилния път и не съм предполагала, че предстои да чуя такава диагноза. Затова е много, много важно да не пропускаме профилактиката, дори и да няма индикация за проблем! Тъй като съм „разхождала“ заболяването си (рак на щитовидната жлеза) може би с години, се бяха появили много на брой метастази по лимфните възли. Помня, че понякога съм напипвала леко подути лимфни възли, но обвинявах болно гърло, минала настинка и т.н. Не съм имала симптоми и не подозирах.

3. Кой ти помогна в този момент?
Помощта, от която имах нужда, се изразяваше в това, ако някой плаче, то да не е пред мен и да ме оставят да върша ангажиментите си, да обичам и да работя. Когато диагнозата се потвърди, първото нещо което направих, е да се информирам много подробно точно за моя вид рак, възможните сценарии и лечението! Всичко, което прочетох, начинът по който функционирам и вярата в това, което съм, доведоха до информираното ми заключение: ще се излекувам на 100% и ще направя така че да няма последствия, няма да ми повлияе на качеството и дължината на живота и никога повече няма да се върне! Затова не виждах смисъл да плача, а просто взех решение да намеря най-добрите лекари и да приключа с това по най-бързия начин. Не бих могла да си представя какво е било преживяването за близките ми хора да научат, че имам рак, но последното, което е нужно на човек в подобна ситуация са тъжните погледи. Виждах, че хората около мен преживяваха шок – на първо място от новината и на второ – от позитивната ми нагласа и настроение, които ги объркваха. Но аз просто имах много голяма нужда ритъмът на живота да не се променя, докато минавам през това и никой да не драматизира факт, който аз щях да поправя и оставя в миналото. Накратко – помогнаха ми близките хора с това, позволявайки ми да се справя по моя си начин и разбира се, моят отбор лекари, които спасиха живота ми.

4. Кога и как взе решение за замразяване на яйцеклетки? 
Взех решение да замразя яйцеклетки в момента, в който разбрах за радиацията, която тялото ми ще поеме. Знам, че беше необходимо, за да убие евентуално останали ракови клетки, но се притеснявах какво ще се случи със здравите клетки в тялото ми и реших, че независимо от краткото време, с което разполагах между операциите, не бива да пропускам момента. Може би заради работата ми или заради абсолютната ми увереност в моето Утре и в напълно успешния финал не го пропуснах. Информирала съм се за възможностите за съхранение на яйцеклетки и преди, тъй като в резултат на минало преживяване, моето бъдещо забременяване със сигурност ще бъде чрез инвитро. До сега не бях имала причина да се замислям за съхранение. Преди радиацията обаче, моментът беше правилен.

5. Как протече процедурата?
Случи се някъде между операциите, изследванията и всичко около основното лечение. Изключително благодарна съм на д-р Стаменов, който въпреки някои обстоятелства, ми се довери, че ще успея и игра на моя страна. В резултат на общите ни усилия, процедурата премина успешно и вече имам съхранени здрави яйцеклетки. Не изпитах никакъв дискомфорт, процедурата протече много бързо. След по-малко от час бях будна, щастлива от думите му, че е успял да събере достатъчен брой яйцеклетки и се почувствах значително по-спокойна.

6. Как продължи с лечението? Това, че имаш съхранена частица надежда, помогна ли ти да минеш през изпитанията по-уверено?
На следващия ден предстоеше втората операция. След процедурата, дамите обикновено си тръгват от болницата, а аз се качих няколко етажа по-нагоре и се настаних в стаята, откъдето след няколко часа щяха да ме вземат за следващата пълна упойка. Помня, че с другото момиче в стаята си организирахме киновечер преди операциите ни и докато гледахме някаква комедия, аз си мислех, че каквото и да се случи оттук нататък, вече имам здрави яйцеклетки, които може би един ден ще се превърнат в моите близнаци. По това време не бях сигурна какво да очаквам, особено от лечението с радиойод и все още не бях наясно, че всичко ще протече по най-добрия начин, както се случи. Знаете, рак е – непредвидените препятствия са напълно възможни. Затова… да, бях на война за живота си и главната цел беше да го спася без последствия (заедно с лекарите, слава богу, успяхме), но докато нищо друго не беше сигурно, тази наша победа (с д-р Стаменов) ми даде глътка свеж въздух и още повече увереност в бъдещето.

7. Как се чувстваш сега, промени ли се мирогледа ти след всичко, през което си преминала?
Който ме познава, знае с какъв ентусиазъм живея, как винаги казвам ,,ДА‘‘ на приключения и се заливам от смях – винаги съм била такава. След нещо подобно обаче, започнах да ценя живота и времето още по-високо. Някакви битовизми и дребни глупости просто губят значение. И е малко по-тихо от преди около мен, в позитивния смисъл. Дори се чувствам привилегирована, че мога да погледна от този ъгъл. Всичко хубаво, което бях преди, сега е още по-хубаво. Освен това научих много за себе си, за паузите, за егото и колко хубави неща губим, когато измежду работното време и уикенда пропуснем да преживеем днес, а то на практика е есенцията!
И в края на целия път, когато всичко свършваше, влязох в болницата за финалната битка, а там ме чакаше ново, много специално приятелство. С непозната жена трябваше да изпием този йод и да прекараме 5 денонощия затворени и изолирани дори от лекарите. Просто един график на радиолозите ни събра двете там, но не мога да опиша с думи колко правилно се усеща, че животът ни срещна и как всички „случайности“ всъщност доказват, че тази среща е чакала собственото си време и място да се случи. Обичам я и се гордея с нас, а това приятелство е моята награда, че се справих толкова добре и с такъв размах! Без Рака, нямаше да имам тези неща. Не се радвам, че ми се случи, но оценявам това, което ми даде. Избирам да съм благодарна и щастлива, вместо тъжна. Винаги съм била и продължавам да бъда най-голямата късметлийка!

8. Защо се включи в кампанията „Запази надежда“, какво е твоето послание към младите хора, които се сблъскват с диагнозата?
Докато преминавах през всичко това, моята нагласа беше по-скоро раздразнение, че процедурите разбъркваха графика ми или че пред камерата трябва да нося висока яка върху превръзката, защото имах предавания и участия в радиото дни след операциите. Така преминах аз. По пътя обаче срещнах жени, които въпреки, че са не по-малко силни, губеха надежда и все едно търсеха причини за драматичното си „наказание“. НЕ! Любовта и щастието са драматични! Ракът няма нужда от драма, а от действие. Имаме щастието да живеем във време, в което тази диагноза въобще не е присъда и не означава непременно край на живота. Затова просто се взимаме в ръце, информираме се, събираме правилния отбор специалисти и заедно, хладнокръвно, го приключваме – колкото можем, по-бързо. Междувременно не забравяме да си научим уроците. Помислих си – ако дори една жена чуе историята ми и се почувства по-добре и малко по-вдъхновена, това ще е истинската стойност на трудните дни. Затова се включих в кампанията. Напълно здрава съм и много благодарна на съзнанието и тялото ми, на лекарите и на хората около мен. Ако влезем в тази война с правилната нагласа, много голяма част от работата е свършена! Това е посланието ми към хората, преминаващи през това – не драматизирайте проблема, не се фокусирайте върху страха и тревогата, а мобилизирайте всичките си усилия и просто поправете тази грешка в клетките. Ракът в много случаи е напълно лечим, затова не пропускайте да се информирате за вашето Утре, защото то не само предстои, а дори ще бъде още по-хубаво след победата!

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow