Ракът няма нужда от драма, а от действие

4. Кога и как взе решение за замразяване на яйцеклетки? 
Взех решение да замразя яйцеклетки в момента, в който разбрах за радиацията, която тялото ми ще поеме. Знам, че беше необходимо, за да убие евентуално останали ракови клетки, но се притеснявах какво ще се случи със здравите клетки в тялото ми и реших, че независимо от краткото време, с което разполагах между операциите, не бива да пропускам момента. Може би заради работата ми или заради абсолютната ми увереност в моето Утре и в напълно успешния финал не го пропуснах. Информирала съм се за възможностите за съхранение на яйцеклетки и преди, тъй като в резултат на минало преживяване, моето бъдещо забременяване със сигурност ще бъде чрез инвитро. До сега не бях имала причина да се замислям за съхранение. Преди радиацията обаче, моментът беше правилен.

5. Как протече процедурата?
Случи се някъде между операциите, изследванията и всичко около основното лечение. Изключително благодарна съм на д-р Стаменов, който въпреки някои обстоятелства, ми се довери, че ще успея и игра на моя страна. В резултат на общите ни усилия, процедурата премина успешно и вече имам съхранени здрави яйцеклетки. Не изпитах никакъв дискомфорт, процедурата протече много бързо. След по-малко от час бях будна, щастлива от думите му, че е успял да събере достатъчен брой яйцеклетки и се почувствах значително по-спокойна.

6. Как продължи с лечението? Това, че имаш съхранена частица надежда, помогна ли ти да минеш през изпитанията по-уверено?
На следващия ден предстоеше втората операция. След процедурата, дамите обикновено си тръгват от болницата, а аз се качих няколко етажа по-нагоре и се настаних в стаята, откъдето след няколко часа щяха да ме вземат за следващата пълна упойка. Помня, че с другото момиче в стаята си организирахме киновечер преди операциите ни и докато гледахме някаква комедия, аз си мислех, че каквото и да се случи оттук нататък, вече имам здрави яйцеклетки, които може би един ден ще се превърнат в моите близнаци. По това време не бях сигурна какво да очаквам, особено от лечението с радиойод и все още не бях наясно, че всичко ще протече по най-добрия начин, както се случи. Знаете, рак е – непредвидените препятствия са напълно възможни. Затова… да, бях на война за живота си и главната цел беше да го спася без последствия (заедно с лекарите, слава богу, успяхме), но докато нищо друго не беше сигурно, тази наша победа (с д-р Стаменов) ми даде глътка свеж въздух и още повече увереност в бъдещето.

7. Как се чувстваш сега, промени ли се мирогледа ти след всичко, през което си преминала?
Който ме познава, знае с какъв ентусиазъм живея, как винаги казвам ,,ДА‘‘ на приключения и се заливам от смях – винаги съм била такава. След нещо подобно обаче, започнах да ценя живота и времето още по-високо. Някакви битовизми и дребни глупости просто губят значение. И е малко по-тихо от преди около мен, в позитивния смисъл. Дори се чувствам привилегирована, че мога да погледна от този ъгъл. Всичко хубаво, което бях преди, сега е още по-хубаво. Освен това научих много за себе си, за паузите, за егото и колко хубави неща губим, когато измежду работното време и уикенда пропуснем да преживеем днес, а то на практика е есенцията!
И в края на целия път, когато всичко свършваше, влязох в болницата за финалната битка, а там ме чакаше ново, много специално приятелство. С непозната жена трябваше да изпием този йод и да прекараме 5 денонощия затворени и изолирани дори от лекарите. Просто един график на радиолозите ни събра двете там, но не мога да опиша с думи колко правилно се усеща, че животът ни срещна и как всички „случайности“ всъщност доказват, че тази среща е чакала собственото си време и място да се случи. Обичам я и се гордея с нас, а това приятелство е моята награда, че се справих толкова добре и с такъв размах! Без Рака, нямаше да имам тези неща. Не се радвам, че ми се случи, но оценявам това, което ми даде. Избирам да съм благодарна и щастлива, вместо тъжна. Винаги съм била и продължавам да бъда най-голямата късметлийка!

8. Защо се включи в кампанията „Запази надежда“, какво е твоето послание към младите хора, които се сблъскват с диагнозата?
Докато преминавах през всичко това, моята нагласа беше по-скоро раздразнение, че процедурите разбъркваха графика ми или че пред камерата трябва да нося висока яка върху превръзката, защото имах предавания и участия в радиото дни след операциите. Така преминах аз. По пътя обаче срещнах жени, които въпреки, че са не по-малко силни, губеха надежда и все едно търсеха причини за драматичното си „наказание“. НЕ! Любовта и щастието са драматични! Ракът няма нужда от драма, а от действие. Имаме щастието да живеем във време, в което тази диагноза въобще не е присъда и не означава непременно край на живота. Затова просто се взимаме в ръце, информираме се, събираме правилния отбор специалисти и заедно, хладнокръвно, го приключваме – колкото можем, по-бързо. Междувременно не забравяме да си научим уроците. Помислих си – ако дори една жена чуе историята ми и се почувства по-добре и малко по-вдъхновена, това ще е истинската стойност на трудните дни. Затова се включих в кампанията. Напълно здрава съм и много благодарна на съзнанието и тялото ми, на лекарите и на хората около мен. Ако влезем в тази война с правилната нагласа, много голяма част от работата е свършена! Това е посланието ми към хората, преминаващи през това – не драматизирайте проблема, не се фокусирайте върху страха и тревогата, а мобилизирайте всичките си усилия и просто поправете тази грешка в клетките. Ракът в много случаи е напълно лечим, затова не пропускайте да се информирате за вашето Утре, защото то не само предстои, а дори ще бъде още по-хубаво след победата!