Детско здраве
Грижата за детското сърце започва още в утробата
Разговор с д-р Румен Маринов за пренаталната ехокардиография – изследване на детското сърце по време на бременността на майката
10.01.2020 | 00:00
Д-р Румен Маринов – детски кардиолог
Главен асистент в Клиниката по детски болести и детска кардиология в Националната кардиологична болница и консултант по неинвазивна диагностика за бременни и деца в МБАЛ „Надежда“.
Завършил е медицина през 1995 г. в Стара Загора, където започва професионалният му път. Взема специалност по детски болести през 2001 г., а по детска кардиология – през 2004 г. Специализирал е в Турция, Финландия, Чехия. Един от водещите педиатри и експерти по фетална кардиология и ехография при деца у нас. Има над 60 публикации в наши и чужди научни издания.
1. Какво трябва да знаят бъдещите майки за пренаталната ехокардиография?
Радвам се, че водим този разговор, защото той визира някои наболели проблеми, тревоги и мои професионални съмнения, които през годините се натрупаха, но ако започнем от началото – е важно преди всичко да знаем кои са рисковите групи при бременните жени и дали рискът сам по себе си е единственият фактор за провеждане на фетална ехокардиография.
Изследването не е ново за България, то се извършва вече от 10-15 години, въведено е в крак с времето с останалия свят, особено в големите европейски центрове, като за България се извършва на няколко места – основно в Националната кардиологична болница, в болница „Недежда”, и в някои от големите центрове за пренатална диагностика в страната.
2. В кой период е най-добре да се направи прегледа и в кои случаи е задължителен?
Прегледът се извършва между 18 и 22 седмица, най-често около 20-ата гестационна седмица, като може да разделим на две групи необходимостта от него.
Първо, ясно трябва да се заяви, че в рисковите групи попадат фамилии с вродени сърдечни малформации, фамилии с диабет, такива с предшестващ аборт, както и наличие на генетични аномалии в семейството, диагностицирани преди забременяването или по време на самата бременност. Трябва да се знае ясно, че преценката за аномалии на сърцето на плода се извършва в тясна връзка с феталната морфология, с помощта на колегите акушер-гениколози.
Последните извършват основните ехографски срезове и диагностика, нашата роля е да оценим детайлно структорите на феталното сърце и да оценим феталното кръвообръщение, както и да локализираме проблема, когато има такъв и най-вече да дадем прогноза на семейството относно бъдещето на това неродено бебе.
В съвременното общество и в моята работа, това не може да се извърши от един човек, на практика се формира т.нар. heart team или група, която се координира от детския кардиолог, но включва още специалист акушер-гинеколог по фетална морфология, детски кардиолог и детски сърдечен хирург, когато е необходимо. Иначе, образно казано, макар шофьорът на автомобила във Формула 1 да е само един (в случая бебето), има едни няколко души, които се грижат неперекъснато за него – това са специалистите, които са до семейството.
3. Кои са рисковите групи?
Въпреки че знаем кои са рисковите групи, в момента около 70-75% от всички малформации са случайни, или възникнали по време на самата бременност без специфична причина и наследствена обремененост. Много често ме питат дали асистираната репродукция е рисков фактор за вродени малформации на сърцето. Отговорът е категорично не. Основният рисков фактор обаче остава възрастта на майката.
Да преминем от другата страна на бариерата. Нека не забравяме, че има и бременности, които никога не са имали рискови фактори като изброените по-горе. В такива семейства общата статистика също е валидна – едно на 120/130 деца в България в съвременното общество се раждат с вродени сърдечни малформации. Това са ней-честите вродени заболявания на човешката популация, които разбира се не винаги са тежки – има главно лезии или дефекти на предсърдната и камерна преграда, които имат благоприятна еволюция. Но именно тук е нашата роля – да селектираме двете групи, да въведем познание за този малък нероден живот и разбира се, да определим бъдещето и еволюцията на тази бременност по отношение на феталното сърце.
4. Кога се стига до решението – прекъсване на бременността и в кои случаи става въпрос за по-внимателно проследяване?
Относно трудните решения в нашата работа, отново всичко е индивидуално и се върти около самата бременност. Наличието на тежка генетична аномалия се определя от членовете на heart team-а, в който задължително присъства и генетик. А наличието на генетична аномалия определя прогнозата на тази бременност и обратното – наличието на вродена сърдечна малформация е абсолютна индикация ние да разширим спектъра от изследвания и да направим генетично картиране и консултиране на съответното семейство. Едва когато всичко е налице, когато подредим целия пъзел – генетичните изследвания, феталната морфология, феталната ехокардиография, и на практика имаме всички мнения от специалистите, тогава може да решим дали тази бременност следва да бъде прекъсната или може да продължи напред.
5. Какви са най-честите въпроси и притеснения, които чувате от майките – кои от тях са основателни и кои не?
Спектърът е изключително многообразен. Важно е на преден план да не е само желанието на семейството за здраво и хубаво дете. На първо място трябва да е необходимостта от извършването на тези прегледи по принцип и правилното “подреждане на стъпките “ през тези 40 седмици от бременността.
Стъпките започват с желанието за дете и не завършват с изписването му от съответната неонатологична клиника- те преминават и през прегледа с ултразвук на сърцето и вътрешните органи – наречен „скрининг”, чрез който сме спокойни за нашето дете. Но най – важното и определящото в случаят е здравият фетус, който ще се превърне в здраво дете. Повярвайте ми пътят е дълъг и затова е необходимо да го вървим заедно.
6. Какъв е процентът за правилно поставена диагноза в този изключително ранен период?
Това е много труден въпрос. В световен мащаб все още няма ясна позиция за процента на правилно поставените диагнози в ранните етапи от беременността. Преди 18-та гестационна седмица промените във феталното сърце все още са в ход, нещата се променят непрекъснато, макар и вече да са детерминирани основните елементи от анатомията на сърцето.
Но въпреки това, заедно с подготвените екипи, успяваме да си свършим работата. С гордост мога да отбележа, че в болница „Надежда” през последните няколко години, моментът на откриване на тежките вродени сърдечни малформации е свален до под 18-та гестационна седмица. Изненадите съпътстват работата ни обаче не рядко и до края на бременността като нарушения на пулса на бебето, ритъма на сърцето и пр.
7. Кои състояния поставяте в категорията „съмнение за…“ и радвате ли се, когато „съмненията“ се окажат неоснователни?
Винаги имаме съмнения и тревоги. Ние гледаме човек през човека /през мама/, нещо което е от порядъка на няколко сантиметра, нещо което работи с честота от 150 удара от минута. Винаги имаме съмнения и винаги си задаваме въпроса дали сме прави или не. Това не е изследване, което може да сложиш под рубриката общ профилактичен преглед. Това е изследване, което изисква цялото внимание и цялото изкуство на хората, които го правят.
8. След толкова много години в тази професия, научихте ли повече за тайните на човешкото сърце?
Колкото и години да съм в тази професия, толкова повече тайни ми предстои да науча по отношение на детското сърце. Това е втората ми болка. След раждането на бебето настъпват уникални събития по отношение на адаптацията от вътреутробен към извънутробен начин на живот.Отпада плацентата, отпада майчиния организъм, бебето продишва само, в първите 24 часа се затварят физиологичните отвори между аортата и белодробната артерия, между двете предсърдия, които осигуряват кръвопотока вътреутробно.
Наличието понякога на недостатъчност в тези процеси е нещо, на което детските кардиолози трябва да обърнат особено внимание. Понастоящем диагнозата „проблем със сърцето на бебето“ се поставя при сърдечен шум, аритмична сърдечна дейност, сърдечна недостатъчност и посиняване или цианоза на детето. Тя обикновено се поставя от личните лекари или от общопрактикуващите педиатри.
Тези основни четири симптома говорят за наличието на вродена сърдечна малформация на новороденото дете, която за съжаление понякога се открива много късно, тогава, когато не можем напълно да помогнем т.е. нека да дадем на децата си досег с новите възможности на медицината – за диагностика и терапия, и нека това да бъде във всяко кътче на страната ни, където се раждат деца.
9. Чистотата на детското сърце важи ли и за неговите физически измерения?
Трудно ми е да отговаря на този въпрос. Едно детско сърце е един изключително многообразен малък свят. В работата си имам случаи на проблемни сърца, които сигурно повече никога няма да видя в живота си – толкова са редки – едно на милион. Това което мога да кажа е, че бъдещият човек – този който се създава, оформя се, ражда се и се развива пред очите ни – това е великото тайнство на природата. Трудно ще го разберем, но трябва да го познаваме, за да продължим напред.
10. На какво място поставяте България, когато става въпрос за детска кардиология?
В България има добра медицина, педиатрия, детска кардиология и детска сърдечна хирургия. Последните години са трудни, когато говорим за логистика и за връзки между отделните структури и болници. Детската кардиология не е в тази група – има изключително добре изградена мрежа от педиатри и детски кардиолози в България и на практика всяка диагностицирана аномалия има възможност и достига до кардиохирургичния център в Националната кардиологична болница за по-малко от 24 часа.
Смятам, и се гордея, че заедно с колегите си от НКБ – в това уникално за държават ни звено, можем да предложим консултиране и разрешавене на голяма част от вече родените малки пациенти със сърдечни проблеми. Нерядко те са “наши деца” до живот – дори много години след съответната сърдечна операция или инвазивна процедура.
Радвам се, че в новите екипи, които се създадоха в структури като болница „Надежда” има хора, които мислят за тези проблеми при децата и насочват правилно родителите и семействата към съответното специализирано изследване.
11. Трябва ли профилактично да се гледат всички деца след раждането?
Отговорът е по принцип не, но го правим все по-често, като желанието и на семействата, и нашето, е само едно – да проследим заедно бъдещето на този нов човек.
Отново се връщам на т.нар. heart team и уникалната възможност, която имам понастоящем да обсъждам случаите с моите колеги. Това е нашата част от пътя , по който вървим. Другата част е на семействата – те трябва да разбират за проблемите от нас, а не от Интернет или от други източници.
Това е болката ми – че недостатъчно общуваме със семействата и тук оставаме длъжници на хората. Затова съм благодарен за възможността да популяризираме всичко това на страниците на GRAZIA. Има една стара китайска поговорка, която казва: „Човек като стъпи на пътя си, пътят сам го намира”, а повярвайте ми пътят на феталната морфология и детската кардиология е уникален и си заслужава по него да се върви цял живот.