Алергологичен кабинет в болница „Надежда“

2. Кой може да се възползва от услугите на алергологичния кабинет в болница „Надежда“?
От медицинските услуги, предлагани в кабинета на болница „Надежда“ могат да се възползват всички пациенти, които имат нужна от диагностика и лечение на алергични заболявания. Спектърът на тези заболявания е доста широк. Това са: респираторни алергии – алергичен ринит и бронхиална астма, хранителни алергии, атопичен дерматит, контактен дерматит, медикаментозните алергии. Всички те могат да бъдат успешно диагностицирани и лекувани тук.

3. Алергиите са все по-често срещани както при децата, така и при възрастните. Каква е причината и има ли връзка с начина ни на живот, околната среда, генетична обусловеност?
Дялът на алергиите през последните години не само се увеличава, но се увеличава доста бързо. По последни данни около 30 % от европейското население е засегнато от алергичен ринит, 10 % е честотата на бронхиалната астма, 6%-9% е честотата на хранителната алергия, 6%-10% на медикаментозната алергия. Това показва висок кумулативен ефект от различните алергични състояния. Разбира се, не бива процентите да се сумират, тъй като някои от пациентите са с повече от едно алергично заболяване. Но самата честота от около 30 %, е много висока. Прогнозите сочат, че до 2050 г. честотата на алергични заболявания ще достигне 50%.

4. Кои са най-честите състояния при децата, с които се сблъсквате в практиката си?
Най-честите състояния, които се срещат при пациентите като цяло, ги споменах. Но при една фокусирана по-малка група – тази на децата, са: хранителната алергия, атопичният дерматит и неатопичната бронхиална астма, които се наблюдават и установяват при по-малките. Често срещани са и алергичния ринит и атопичната бронхиална астма, които се откриват по-често децата в ранна училищна възраст. Всички тези състояния могат пълноценно и всеобхватно да се диагностицират в алергологичния кабинет, като целта е не само типизиране на заболяването, но и адекватното му лечение.

5. Как се диагностицират алергиите и могат ли да се възползват от тестуване на място пациентите на „Надежда“?
Диагностиката на алергиите се разделя основно на два вида – кожно-алергични проби и кръвни (ин витро) тестове. Кожно-алергичните проби имат различни разновидности: скарификационни, ПРИК тест (с убождане), интрадермални (при медикаментозната алергия). Прилагат се и епикутанни тестове ((patch test) при контактен дерматит, както успешно въведох този метод и при диагностиката на хранителната алергия.
Друго направление са кръвните (ин витро) тестове, които позволяват да се изследват много широк набор алергени. Някои панели изследват само инхалаторна, други само хранителна, трети медикаментозна алергия – предимно към антибиотици, като има и тестове, които се комбинират и изследват различни групи алергени в рамките на един панел.
Прилагат се и най-модерните към момента молекулярни тестове за диагностика. Те дават възможност да се оцени точно към кои молекулярни алергени е налице сенсибилизацията. Това има важно значение не само за коректната диагностика, но дава възможност за правилно лечение и прогноза за хода на заболяването. Освен това се използват и други методи като, напр., натривка на носен секрет за диагностиката на алергичен ринит и др.
До тук, обаче, засегнахме лабораторните методи на диагностика, но трябва да поясним, че диагностицирането на алергиите включва и анамнеза (внимателното разпитване на пациента за симптомите и тяхната хронология на проявление), правилно изпълнения и задълбочен преглед, и едва след това се стига до изброените по-горе методи.

6. В този ред на мисли, с каква информация трябва да са подготвени пациентите, когато идват на преглед?
Ако пациентът е дете, обикновено родителите трябва да разполагат с медицинска документация, относно историята на бременността и раждането, които имат значение за прогностичния риск за проява на алергия. Важна е информацията за начина на хранене на детето. Родителите трябва да си припомнят и за предходни алергични реакции към медикаменти и храни. Фамилната обремененост е нещо, което е добре да се проучи, тъй като не винаги родителите имат информация за алергични заболявания в рода. Винаги са от полза и резултати от някакви алергологични изследвания, ако предварително са провеждани такива, които да бъдат предоставени при прегледа. Това са базисните неща, които трябва да се имат предвид при посещение при алерголог и подготовка за едно алергологично изследване на дете.

7. Има ли превенция за алергиите, какво може да направим, за да се предпазим?
Може би винаги трябва да започваме един такъв разговор с превенцията на алергиите. Пациентите трябва да знаят, че не съществуват някакви определени лекарства или конкретни модели на поведение и хранене, гарантиращи по-нисък риск, защото в много от случаите се касае за генетични фактори.
Генетичните фактори значително увеличават риска от развитие на алергии. Ако двамата родители имат алергично заболяване, рискът за тяхното потомство ще бъде висок. Това, обаче, което може да променим, е в нашите ръце и грижата започва още в периода на бременността.
Бъдещата майка трябва да имат добър двигателен режим, да се храни разнообразно и рационално, предимно с дълговерижни въглехидрати, храни богати на полиненаситените мастни киселини, Омега 3. Това са храни, за които се смята, че благоприятстват превенцията на алергичните състояния. Те имат противовъзпалително действие и подобряват състава на чревния микробиом, който има протективен ефект по отношение на алергичните заболявания. Разбира се, от значение е и средата, в която живее бременната – качеството на въздуха, храната, водата.
Начинът на раждане и поведението на майката след това също са от голямо значение. Естественото раждане има несъмнени предимства пред оперативното. При естествено раждане, изключително важната чревна флора на новороденото се колонизира с бактерии, които имат защитен ефект за детето. Изключителното кърмено до 6 месечна възраст също намалява риска от алергични заболявания. Ако майката не може да кърми, се препоръчва консултация с алерголог, за да се подбере правилния хранителен режим на детето. Средата, в която живеем, поведенческите навиците (сън, тютюнопушене), начина на хранене и физическа активност са фактори на тази превенция, които може да променим или да контролираме.