img

Детско здраве

Фебрилните гърчове – как да се справим

Разговор с д-р Петрова – Маринова за фебрилните гърчове – какво представляват, на какво се дължат и как да се справим с тях успешно и безопасно.

03.04.2021 | 00:00

animated-circle

Визитка: Д-р Петрана Петрова – Маринова e специалист по детски болести и детски невролог, с дългогодишен опит в амбулаторната и клинична педиатрия. Има задълбочени познания и интереси в областта на детското здраве и профилактика, в областта на педиатрията и детската неврология – епилептология, поведенчески разстройства и разстройства от аутистичния спектър.

Сертифицирана e в методики в областта на детските болести и детска неврология: ЕЕГ, ЕМГ, трансфонтанелна ехография, ултразвуково изследване на абдоминални и повърхностни структури.

Завършва медицина през 2000 г. Придобива специалност по детски болести през 2006 г. от Медицински Университет – София, а през 2011 г. специалност по детска неврология от Медицински Университет – София. През 2002 – 2006 г. е специализант и ординатор в Катедра по Детски болести към Медицински Университет. От декември 2006 г. до 2020 г. работи в Детска Клиника на Токуда Болница – София.
Участва в национални и международни форуми за следдипломна квалификация, има участия на конкреси и симпозиуми.
Член на БЛС, БПА и БДДН.

1. Какво е фебрилен гърч?
Най-кратко и просто казано – гърч при повишена телесна температура.
Това е остро, внезапно настъпило състояние, винаги при повишена температура, чиито стойности могат да са различно високи – от 37.5 до 40 С. Най-често това се наблюдава в хода на остро инфекциозно заболяване на горните дихателни пътища с вирусна етиология, което обяснява по-честата им изява през есенно-зимните месеци.

2. Каква е възрастта на децата, при които може да се наблюдават фебрилни гърчове?
Фебрилните гърчове са най-честите гърчове в детска възраст – при 2-3%, а според някои проучвания и до 5% от децата. Те са възрастово зависими, т.е. се наблюдават от 6-месечна до 5-6-годишна възраст, с един връх около 2-годишна възраст. Много малък процент се срещат под 6-месечна и над 5-годишна възраст.
По-често са при момчетата.
При част от случаите, и то немалка, се установява генетична предиспозиция (30-50%), т.е. във фамилната анамнеза на детето има данни, че родителите и/или братя и/или сестри са имали фебрилни гърчове.
Обикновено те са с подобна характеристика на пристъп.

3. Коя е причината за фебрилните гърчове и защо само при някои деца се наблюдават?
Много важна предпоставка за изявата на фебрилен гърч е внезапното, бързо повишаване на температурата, най-често в хода на вирусно заболяване. Значение има и генетичната предиспозиция, придружаващите заболявания, особено неврологични, незрялостта и по-лесна възбудимост на нервната система на детето, несъвършените все още механизми на терморегулация и др.
В голям процент от случаите не се повтарят, не се развива епилепсия в по-късна възраст и децата са с нормално развитие. Само с около 0.5% се повишава рискът при наличие на един прост фебрилен гърч спрямо общата популация за развитие на епилепсия. Това определя и благоприятната прогноза на фебрилните гърчове в по-големия процент от случаите и не се наблюдават след 5-6-годишна възраст.

4. Има ли фактори, които могат да определят повтаряемостта на гърчовете при температура?
Да, има и е много важно да споменем рисковите фактори за повторяемост, а те са:
– ранна възраст на първи фебрилен гърч;
– относително ниска температура при изявата на първи фебрилен гърч;
– фамилна анамнеза за фебрилни гърчове при първа степен родственици;
– малък интервал от време между повишаване на температурата и появата на фебрилен гърч;
– повторяемост на фебрилните гърчове в първите 24 часа.
Наличие на четири от рисковете фактори повишава вероятността за рецидив в над 70% от случаите.

5. Какви могат да бъдат фебрилните гърчове като клинична изява на пристъпа?
Най-общо се разделят на прости (неусложнени) и комплексни (усложнени) фебрилни гърчове, като критерии за това са:
– продължителността на пристъпа – обикновено под 15 мин. се приемат за прости фебрилни гърчове;
– повторяемост в първите 24 часа от заболяването;
– температурата, при която е наблюдаван гърчът;
– характеристика на пристъпа – генерализиран или парциален, симетричен или с латерализация;
– наличие на неврологично заболяване преди гърча и/или отклонение от неврологичния статус; вродена аномалия на централната нервна система и изоставане в нервно – психичното развитие и др..

6. Какво да се направи при фебрилен гърч?
Това е най-важният и практически насочен въпрос, касаещ родителите.
Ето някои препоръки:
– максимално запазване на спокойствие, което е най-трудно изпълнимо от всичко, предвид ситуацията;
– детето да се постави настрани – т. нар „стабилно“ странично положение, защото така се предотвратява аспирация на секрети и/или повърнати материи (ако има такива) в дихателните пътища на детето;
– да не се правят опити да се спре гърчът;
– да не се поставя нищо в устата на детето;
– да не се „вади езика“ – при гърч долната челюст е стегната и това затруднява отварянето на устата, а с преустановяването на пристъпа това се преодолява;
– най-често детето само излиза от гърча, въпреки изключително драматичната клинична изява;
– измерване на температурата и ако е необходимо ректално приложение на антипиретици (не е удачно да се правят опити да се дава през устата);
– може да се поставят студени кърпи на лицето и врата за по-бързо понижаване на температурата;
– изчакване на екип на спешна помощ и транспортиране на детето до лечебно заведение;
– консултация с детски невролог за уточняване на конкретния случай.

7. Какви изследвания трябва да се направят при фебрилен гърч?
Важни са лабораторните кръвни изследвания: ПКК, ЦРП, вирусологични тестове, микробиолгични изследвания и др., които имат отношение към фебрилното заболяване, етиологичното уточняване и лечението му. Но е важно да се обсъди въпросът дали да се проведат по-специализирани изследвания на детето – електроенцефелограма, образни изследвания на централната нервна система и др.
ЕЕГ не се препоръчва като рутинно изследване след първи прост фебрилен гърч. Но ЕЕГ задължително трябва да се направи при рецидив на фебрилен гърч и при комплекси.
При съмнение за инфекция на централната нервна система задължително се прави лумбална пункция, а при усложнен фебрилен гърч с латерализация или отклонения в неврологичния статус – задължително невроизобразяващо изследване, например ЯМР.
Най-важното за всеки родител е да е добре подготвен при повишаване на температурата и евентуално при изява на фебрилен гърч да се опита да запази спокойствие, за да е максимално обективен и полезен на медицинските специалисти. И да не забравяме, че фебрилните гърчове са относително чести, много драматични, но са възрастово зависими и с добра прогноза в повечето от случаите.

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow