Хиперактивност или синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието

Разговор с д-р Петрана Петрова – Маринова – специалист по детски болести и детска неврология, за хиперактивността при децата.

1. Кой страда от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност?
Преди години синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) традиционно се е свързвал с детската възраст, но днес се знае, че и възрастните могат да страдат от него. Но по-често срещано е детското поведенческо разстройство. Систематичните прегледи и анализи показват, че разпространението в световен мащаб е между 2% и 7%, със средно около 5% (данни от 2016 г.). Най-малко още 5% от децата имат значителни затруднения със свръхактивност, невнимание и импулсивност, които са точно под прага, за да отговарят на пълните диагностични критерии за СДВХ. Броят на клинично диагностицираните и/или регистрирани случаи варират в световен мащаб и нарастват с течение на времето. Въпреки това СДВХ все още е сравнително недостатъчно признат и недостатъчно диагностициран в повечето страни, особено при момичета и по-големи деца. СДВХ често продължава до зряла възраст и е рисков фактор за други психични разстройства и отрицателни резултати, включително изоставане в образованието, трудности със заетостта и взаимоотношенията и престъпността. Навременното разпознаване и лечение на деца със затруднения от типа СДВХ предоставя възможност за подобряване на дългосрочните резултати.

2. Какви са симптомите на СДВХ?
Когато през различни възрасти и етапи в развитието от своя живот децата имат затруднения с вниманието, самоконтрола и активността, в тези случаи симптомите на синдрома на хиперактивност се различават относително лесно и бързо се забелязват. Колкото е по-малко детето, не е необичайно да се разсейва лесно, да не задържа за продължително време своето внимание, лесно да променя фокуса на своите интереси и занимания, по-трудно да се концентрира за по-продължителен период от време върху определена дейност и/или игра, да има прояви на импулсивност, повишена физическа активност и желание за игра.
Ето затова понякога е много трудно да се определи дали поведението на детето е в рамките на нормалното за неговата възраст, или има симптоми на СДВХ или на друго затруднение, например разстройство на слуховата обработка. По тази причина винаги е добре да се консултирате със специалист, ако имаме притеснение относно развитието на вашето дете.
Симптомите на СДВХ се появяват в детска възраст и повечето деца продължават да имат симптоми и увреждания през юношеството и до зряла възраст. Според национално проучване в САЩ от 2014 г. средната възраст на диагнозата е 7 години, като приблизително една трета от децата са били диагностицирани преди тийнейджърска възраст.
Наръчника на Американската психиатрична асоциация го определя като, разстройство, което се изразява с невнимание, липса на фокус и/или постоянно внимание и хиперактивност.
Вниманието бива:
– трайното внимание – способността да се изпълни задача за определен, продължителен период от време;
– селективното внимание- способността да се съсредоточаваме върху определена задача или дейност, когато има други стимули.
И двете са важни за нормалното развитие на едно дете и за процеса на обучението му е важно да се съсредоточава селективно и за продължително време.

3. При какви случаи се появява?
СДВХ и хиперкинетично разстройство най-често се появяват, когато има проблеми със сензорната интеграция и проблеми с „нормално функциониране“ на мозъка. От друга страна, синдромът на хиперактивност почти винаги е свързан и със забавяне на езиковата обработка, което поражда неефективност и невнимание в процеса на обучение. Бавната обработка на езика прави слушането изморително – много деца просто се отказват да слушат в клас. Разстройството на езиковата обработка оказва влияние върху разбирането на звуците, което води до трудности при четене и липса на внимание. Липсата на инструкции по време на изпълнение на задачите и трудности при четене водят до липса на интерес към домашните и/или задачите в процеса на обучение на детето.

4. Какви са симптомите на забавяне на обработката на езика и нарушенията на работната памет?
Това са двата основни източника на затрудненията при четене и учене, които често са свързани със СДВХ и се характеризират със:
– трудност при произношението на думи, докато детето се учи да чете;
– проблеми при четенето с разбиране;
– проблеми със слушането в шумна среда;
– трудност за следване на инструкции с няколко стъпки;
– домашната работа отнема прекалено дълго време на детето;
– детето не се справя добре на тестове;
– дефицит на внимание.

5. Какви са симптомите на невнимание?
В ранна детска възраст повечето деца имат периоди на хиперактивност и/или невнимание. Не е необичайно малките деца да бъдат податливи на разсейване на вниманието и хиперактивно поведение понякога. В тези случаи е трудно да разпознаем симптомите на синдрома на хиперактивност и основно по импулсивното поведение на детето съдим за това. Дефицит на внимание/невнимание – симптомите на невнимание относително лесно се установява от родителите и /или учителите при започване на детска градина или училище.
Симптоми на невнимание са:
– не следват инструкциите, трудно спазват установения ред и правила;
– децата не се справят добре в училище и/или имат конфликти с връстниците си, защото не спазват правилата на игрите, които играят заедно;
– не обръщат внимание на детайлите, което затруднява както ежедневни дейности, така и обучението на детето;
– правят по-често от другите грешки от невнимание;
– не слушат и /или бързо губят интерес когато някой им говори;
– трудно им е да следват указания, правила, последователност от действия при изпълнение на по-сложни задачи и/или трудно да запомнят дадените инструкции;
– не са организирани, не планират добре и не завършват задачите си;
– често губят нещата си и др.
Тези симптоми са причинени най-често от забавяне на обработката на стимулите от мозъка. Това означава, че едно дете трябва да се концентрира усилено само за да слуша внимателно или да чете. Това отвлича вниманието от мисленето и разбирането, което води до горните симптоми.

6. Какво представлява хиперактивността?
Хиперактивността при децата е много по-трудна за пренебрегване и почти винаги е по – бързо и лесно диагностицирана. Докато много, здрави деца са естествено активни, дори хиперактивни на моменти, децата със СДВХ винаги са в движение много повече спрямо другите и импулсивни.
Симптомите на хиперактивността при децата:
– постоянно се движат на местата си, често стават от местата си, когато от тях се очаква да седят тихо;
– непрекъснато се движат, тичат или се катерят на неподходящи места;
– говорят прекалено много, трудно им е да седят тихо и да си играят;
– трудно им е да се научат да карат колело и др.;
– трудно играят игри, които изискват координация между ръцете и очите – например подаване и хващане на топка.
Хиперактивните симптоми могат да бъдат двусмислени при по-малките деца. Докато трудностите при обработката на звуците и речта могат да доведат до хиперактивност, по-често синдромът на хиперактивност се причинява от сетивни увреждания. Последните два от симптомите на хиперактивност са свързани с баланса и координацията между ръцете и очите – признаци на сетивни увреждания. Много деца с тези симптоми на хиперактивност реагират много добре на физическите упражнения, които подобряват координацията.

7. Как импулсивността се включва в СДВХ?
Импулсивността е важен белег за хиперактивност. Тя често води до социални проблеми за децата със СДВХ. Самоконтролът при тях липсва или е силно понижен и по тази причина те прекъсват разговорите, задават неприлични или неуместни въпроси в клас или в социални ситуации и често правят нетактични забележки. Тези деца често се разглеждат като невъзпитани или странни.
Симптоми на импулсивност:
– действат или говорят, без да мислят;
– отговарят в час, без да изчакат да ги попитат или без да дочакат края на въпроса;
– винаги искат да са първи във всичко;
– често избухват в гняв;
– предпочитат да отгатнат отговора, отколкото да решат задачата.
Симптомите на импулсивност при синдрома на хиперактивност произтичат главно от претоварване на сетивата, което може да е причинено от нарушена сензорна интеграция или забавяне на езиковата обработка. Ако детето не успява да следи разговора, ще има склонност да отгатва отговорите, ще губи интерес, няма успява да „чете между редовете”, ще сменя темата или ще се държи по начин, който не е свързан с разговора или урока.

8. Има ли разлика в симптомите в отделните възрасти?
Да. Разпределят се най-общо в 4 възрастови групи.
Възраст от 2 до 5 години:
– детето непрекъснато се движи, върти или извършва някаква дейност;
– не може да стои мирно по време на хранене, четене, слушане на приказка и др.;
– има нужда от непрекъсната стимулация и движение, скача от играчка на играчка, променя фокуса на дейността си и е неспокойно, нервно;
– детето е много нетърпеливо, често прекъсва другите, не чака реда си в игрите или се включва, докато другите играят, без да попита;
– не играе само или почти не играе самостоятелно, защото има нужда от непрекъснати насоки и контакти;
– затруднява се да контролира емоциите си, често избухва в ежедневни ситуации, плаче;
– не контролира импулсите си и често губи контрол, когато някой не е съгласен с него;
– проявява агресивно, безотговорно и безразсъдно поведение, когато играе и може да нарани себе си или другарче;
– задава много въпроси, но не изчаква да получи отговорите им;
– трудно контролира движенията си, много е импулсивно и по тази причина често се наранява, докато играе;
– понякога детето се отдава на мечти в негов вътрешен свят;
– когато си ляга, не може да заспи лесно и не иска да остане в леглото.
Възраст от 4 до 10 години:
– разсейва се лесно от движещи се хора около него или от собствените си мисли;
– не дава играчките си на другите деца, не чака реда си и е много нетърпеливо;
– реагира емоционално, не контролира емоциите си според ситуацията;
– детето говори, когато от него се очаква да мълчи и да слуша;
– детето не обръща внимание на инструкциите, които трябва да изпълни;
– детето не чака реда си, прекъсва другите и създава конфликти;
– оставя въпросите на контролното или домашната непопълнени, въпреки че знае отговорите им;
– спира със задачите, преди да са завършени докрай;
– дълго време, след като родителят е отказал нещо на детето, то продължава да спори с него.
Възраст от 10 до 15 години:
– затруднения в поддържането на реда в стаята си- стаята е разхвърляна, бюрото му, шкафовете му и др. е неподредено;
– има затруднения в намиране на нещата си и се затруднява да ги върне на местата им, след като вече не му трябват- т.е. да подържа установения ред;
– детето обикновено забравя част от материалите, необходими за училище и извънкласни дейности;
– не изпълнява всички необходими условия в поставените задачи, не посещава тренировки, ако участва в спортен отбор, дори и преди да се е вълнувало много;
– не се присъединява към отборите на връстниците си, избягва ги или стои отстрани;
– в определени моменти опитва да привлече вниманието на останалите;
– понякога обижда приятелите и семейството си;
– затруднява се да раздели големите задачи на подзадачи.
Възраст от 15 до 18 години:
– закъснява за ежедневни дейности – за училище, за обяд, за тренировки и нарушава вечерния си час;
– затруднява се да планира ежедневието си, по тази причина често изпуска автобусите, срещите си, началото на тренировки , на театри, на филмите и др.;
– говори, изказва мнение без да мисли за последствията, като често нагрубява семейството и приятелите си;
– спори с хората с по-големи, спори с хора с авторитет;
– доскучава му, отегчава се, когато останалите хора говорят, и не участва в разговорите и в дискусиите;
– не разбира смисъла на разговорите, които се водят около него на това, на това което се преподава в час;
– не спазва крайните срокове за домашните, изпуска ги, неадекватно и ненавременно се включва в групови задачи, не допринася за груповите проекти в училище;
– забравя често за предварително определени ангажименти- за важни задачи, за задължения в вкъщи, за срещи с приятели, за тренировки и др.;
– често губи нещата си;
– неорганизирано – затруднява се да създава определен ред и последователност в ежедневните си дейности.

9. Какви са възможностите за лечение на СДВХ?
В повечето случаи синдромът на хиперактивност се лекува като психиатрично разстройство и се контролират симптомите му чрез консултации със специалисти, стимуланти или и двете. Редица поведенчески терапии, упражнения и модификации на диетата (като добавяне на свободни мастни киселини) също могат да помогнат при синдром на хиперактивност. Психологическите терапии като модифициращата терапия на поведението и семейната терапия могат да намалят симптомите.
Ако детето има затруднения в училище в допълнение на симптомите на синдрома на хиперактивност, трябва да се насочи към причината за затрудненията в ученето и по този начин да се разрешат и двата проблема едновременно. Затрудненията в ученето са причинени от недостатъчно добре развити езикови и когнитивни умения, които се подобряват чрез упражнения.

10. Оказва ли влияние начина на хранене?
Интересно е, че през последните години все повече проучвания в посока качеството и вида на храната могат да повлияят в различен аспект проявите на хиперактивност. Хиперактивността и невниманието имат различни причини. Съвременните проучвания са категорични, че има храни, които могат да доведат до СДВХ или да усложнят симптомите при вече налично такова състояние, затова освен общоприетите мерки – поведенчески и медикаментозни е добре да се обърне внимание и на хранителните ни навици, нещо което е част от ежедневието ни.
Прекомерната употреба на захар, на храни с висок гликемичен индекс под каквато и да било форма, са сериозен фактор за появата на СДВХ. Повишената консумация на газираните напитки също могат да окажат негативно влияние върху психическото състояние, според специалисти от Университета в Осло. Изкуствените подсладители, също влизат в тази група храни и могат да допринесат за проблеми с поведението при подрастващи и възрастни.
Обратно, някои естествени средства и нутриенти могат да повлияят благоприятно и са ефикасни при синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Такива са магнезий, калций, микроелементи, вит А, вит Д, вит Е, цинк, есенциални мастни киселини, витамин В комплекс и др. Ето защо правилното и балансирано хранене, допринасят не само на нормалното физическо, но и психическо развитие, факт който се потвърждава и в контекста на този проблем.

11. Възможно ли е други състояние да се приемат погрешно за хиперактивност?
Някои медицински състояния, психични разстройства и стресови събития могат да причинят симптоми, които приличат на синдрома на хиперактивност. Първо трябва да се говори с учителите, педагозите, възпитатели на детето и да се наблюдава внимателно в различни ситуации. Да се обърне внимание при наличие на:
– затруднения в ученето – знаци за това могат да бъдат езикови затруднения и трудности при четене;
– ежедневни затруднения – като тормоз или семейни травми;
– психологични или поведенчески разстройства – като тревожност, депресия или биполярно разстройство;
– медицински състояния – включително проблеми с щитовидната жлеза, неврологични състояния, епилепсия, проблеми с храненето и нарушения на съня;
– лекарства използвани при СДВХ синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност;
Лекарствата за СДВХ вероятно намаляват симптомите на невнимание и импулсивност, чрез оптимизиране на неврохимичната среда в PFC (префронталния кортес) и в стриатума- части от главния мозък. Всички ефективни лечения за СДВХ взаимодействат с катехоламини.
Надеждите са, че когато се разберат по-добре невробиологичните основи на СДВХ, ще се придобие по-пълна перспектива за нейните симптоми и лечение.