img

Детско здраве

Петата болест при децата или за Парвовирус В 19

Интервю с д-р Валентина Томова, неонатолог, педиатър в отделението по Неонатология на МБАЛ „Надежда“

11.06.2024 | 14:36

animated-circle
Д-р Валентина Томова за петата болест при децата

Д-р Валентина Томова е неонатолог в МБАЛ „Надежда“.

Тя завършва Медицински университет – София през 1998 г. След завършването си работи в Университетската детска болница – София като клиничен ординатор, а от 2002 г. до 2020 г. – като лекар в Клиниката по неонатология. От 2007 г. до 2020 г. е асистент към Катедра по педиатрия на Медицински университет – София. Има признати специалности по детски болести от 2005 г. и по Неонатология от 2010 г. През 2020 г. придобива образователна и научна степен „Доктор“.

Преминала е курсове по трансфонтанелна и абдоминална ехография към Медицински университет – София. Има участия в национални и международни научни форуми по неонатология, както и публикации в специализирания печат.

Член е на Българската асоциация по неонатология.

1. Д-р Томова, през последния месец в Европа и у нас нарастват случаите на заболявания при деца от Парвовирус В 19 или т.нар. пета болест. Какво представлява това заболяване?

Парвовирус В 19 е едноверижен ДНК вирус, който засяга само хората. При деца причинява т.нар. пета болест или еритема инфекциозум, при възрастни – синдром на полиартропатия (болки и възпаление на ставите), при болни с хемоглобинопатии, хемолитични анемии и имуносупресирани – преходна апластична криза. Вирусът може да се предаде от бременна жена на плода и да доведе до увреждането или загубата му.

Вирусът е разпространен повсеместно и над 70% от случаите на инфекция се наблюдават във възрастта 5-15 години. Заболяванията, причинени от Парвовирус В 19, имат сезонност –  късна зима и ранна пролет, но единични случаи могат да се набюдават по всяко време на годината.

На всеки 3-4 години се наблюдава циклично повишение на заболевемостта. 

Вирусът се разпространява основно по въздушно-капков механизъм, като се разболяват 15-30% от възприемчивите. Може да се предаде и по вертикален път (от майка на фетус), както и по кръвен път.

2. Какви са симптомите?

Най-честата манифестация на заболяването е еритема инфекциозум – доброкачествено, самоограничаващо се заболяване с обрив, засягащо предимно децата.

Инкубационният период е 4-14, рядко до 20 дни. Началните симптоми са леки и включват нискостепенна температура, отпадналост, главоболие, симптоми на засягане на горни дихателни пътища. При някои те може да липсват.

Няколко дни след това се появява петнист обрив с типична локализация – в началото по бузите (синдром на ударената буза), като областта около устата остава бледа, в следващите дни обривът може да се разпространи по тялото и крайниците, като по характер е петнист, мрежовиден. При появата му децата са афебрилни и не изглеждат болни. Обривът преминава обичайно за 1 до 3 седмици, като може да се провокира от излагане на слънце. При по-големи деца може да е съпроводен и от сърбеж.

При възрастни, по-често жени, изявата на инфекцията е със ставни болки или артрит, със или без поява на обрив.
Важно е да отбележим, че засегнатите са заразни за околните няколко дни преди появата на обрива. Появата на обрив и ставни болки са постинфекциозен феномен.

Pavrovirus_kid
3. Как се диагностицира?

Диагнозата при децата се поставя по клинични белези (типичният обрив по бузите). Лабораторни изследвания не са необходими поради лекото протичане на болестта. Необходимо е да се разграничи от други, протичащи с обрив заболявания, предизвикани от вируси или бактерии, както и от кожна реакция след прием на медикаменти.

В определени случаи се налага серологична диагностика – IgM антитела позитивират около 3-я ден от началото на инфекцията, установяват се 6-8 седмици след това и са най-добрият маркер за остра или скорошна инфекция. IgG антителата в комбинация с IgM също доказват скорошна инфекция.

4. Как се лекува заболяването?

Заболяването при децата обикновено протича леко. При необходимост се назначават симптоматични средства за понижаване на температурата, както и за облекчаване на сърбежа.

5. Какви са рисковете, ако не се диагностицира навреме или правилно?

Както бе отбелязано, заболяването при децата протича леко. Някои групи обаче са уязвими за парвовирусната инфекция – при тях тя протича по-тежко и с усложнения. Хората с хемоглобинопатии и вродени хемолитични анемии, както и такива с имуносупресия, могат да развият преходни анемични кризи, тъй като вирусът специфично разрушава предшествениците на червените кръвни клетки.

Бременните жени са друга уязвима група. При първична инфекция ¼ до ½ от бременните могат да предадат вируса на плода, но най-висок риск съществува преди 20-а гестационна седмица. Около 5% от инфектираните фетуси могат за развият фетален хидропс или да загинат. При контакт на бременна жена с болен от еритема инфекциозум или при съмнение за инфекция с Парвовирус В19 при самата нея е необходимо серологично изследване за потвърждаване на инфекцията, както и последващо серийно фетално ултразвуково изследване за проследяване развитието на плода и поява на евентуални усложнения като анемия, развитие на хидропс или загуба на плода.

6. Има ли превенция?

Понастоящем няма одобрена за приложение ваксина срещу Парвовирус В19. След преболедуване се изгражда траен имунитет и при над 60% от възрастните след 30-годишна възраст се откриват антитела.

Общи мерки за предпазване са често миене на ръцете, почистване на повърхности и проветряване на помещения, избягване на контакт с болни.

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow