img

Детско здраве

Разстройства от аутистичния спектър

Проблемите и нарушенията при тези деца са много и различни, но основно касае поведението, комуникацията, социализацията и адаптацията им.

29.12.2020 | 00:00

animated-circle

Д-р Петрана Петрова – Маринова e специалист по детски болести и детски невролог, с дългогодишен опит в амбулаторната и клинична педиатрия. Има задълбочени познания и интереси в областта на детското здраве и профилактика, в областта на педиатрията и детската неврология – епилептология, поведенчески разстройства и разстройства от аутистичния спектър.

Сертифицирана e в методики в областта на детските болести и детска неврология: ЕЕГ, ЕМГ, трансфонтанелна ехография, ултразвуково изследване на абдоминални и повърхностни структури.

Участва в национални и международни форуми за следдипломна квалификация, има участия на конкреси и симпозиуми.
Член на БЛС, БПА и БДДН.

Разстройства от аутистичния спектър
Безспорно през последните десетилетия много коментирана и обсъждана тема в различни аспекти е аутизмът или по-точно казано разстройствата от аутистичния спектър.
 
Много родители се притесняват от това дали детето им има аутизъм, дали ваксините причиняват това, лекува ли се и как, какви превантивни мерки да се вземат и още други въпроси, много от които все още нямат категоричен отговор.
 
Едно е сигурно, че е важно рано да се откриват тези деца или суспектните за такова нарушение и да се насочат към съответни специалисти.

Все повече се познават стигмите и промените при разстройствата от аутистичния спектър, но е хубаво и родителите да знаят някои характерни белези.

Разстройството от аутистичния спектър е общо, генерализирано разстройство в развитие, което засяга психиката, поведението, комуникациите и др.. Става дума за доста комплексно заболяване, за чиито причини все още няма достатъчно яснота и затова е трудно да се разграничи аутистичното нарушение и особености на характеровото развитие.

Първоначално за аутизъм говорят двама учени – Лео Каннер и Ханс Аспергер, които независимо един от друг преди близо 80 години правят публикации и описват част от тези нарушения. От тогава до сега много учени продължават да работят в тази насока и все повече да допълват информацията за причините за тези разстройства в развитието. Въпреки напредъка в тази област остават много неизвестни, включително в посока за лечение и превенция.

Причини

При около 80% от случаите причината остава неразкрита, сравнително малък е процента от случаите, при които се установява специфична причина. Това, което до момента е установено, е че има по-висока честота на нарушенията при деца, чиито майки са:

  • боледували вирусна инфекция по време на бременността;
  • с по-високо ниво на тестостерон в околоплодната течност, което се свърза и с повишена честота на изява при тези деца;
  • живели при различни вредности на околната среда включително замърсяване на въздуха и др.;
Честота

По-висока честота се установява при деца, които са:

  • с отклонения в метаболизма на определени вещества;
  • с открити мутации в определени гени (MTHFR), нарушения в баланса на различни невромедиатори в мозъка – серотонин, допамин, глутамат, ГАВА и др. Това определя и спектъра от нарушения – от много леки през средно тежки до тежки с невъзможност за самостоятелно функциониране предимно в социално – комуникационен – адаптационен аспект.

Симптомите варират при различните индивиди, дори при един и същ индивид през различните периоди от живота и развитието му.

Сфери, които засяга разстройството от аутистичния спектър
  • социални взаимодействия – пасивност, индиферентност, неинициативност, еднообразие и липса на адаптивност и гъвкавост в социалните умения, невъзможност да реагират и общуват адекватно спрямо ситуацията;
  • ограничени, еднообразни интереси, изолация, стремеж към неизменност, натраплив стремеж към вече установен ред, порядък;
  • стереотипност (репетативност/ритуалност) в поведението, еднообразие в дейностите;
  • вариации в интелекта – от много нисък до среден и над среден коефициент на интелигентност;
  • затруднено придобиване/загуба на речеви и/или социални умения.
Прояви в кърмаческа възраст
  • липсва очен контакт или много краткотраен, неубедителен такъв;
  • стереотипии – стереотипно използване на предмети, често нефункционално;
  • привързаност към предмет, играчка, вещ , а не към другите;
  • първата усмивка е сама за себе си, а не към близък човек, макар и в същия период от развитието 2-3 месец;
  • не гукат;
  • няма „лепед“ – не произнасят продължително срички/“бърборене“;
  • не подражава;
  • не реагира на присъствие или отсъствие на родител, безразличие към обкръжаващите го;
  • не произнася отделни думи, не правят изречение;
  • липсва оживление при външна стимулация;
  • някои промени в двигателните умения – липсва адаптиране спрямо тялото на възрастния при носене, двигателни стереотипии с ръце, глава, крака;
  • особени хранителни навици – към определени консистенции, храни и др.
Прояви след 2-годишна възраст
  • липсва /краткотраен зрителен контакт;
  • липсва обичаен контакт с връстниците – приемат връстниците си като предмет/играчка или имат импулсивни, дори агресивни действия към тях; не инициират и не поддържат взаимоотношения с връстниците си, сякаш не ги забелязват или ги отбягват;
  • нарушена невербална комуникация – втренчен поглед, жестикулират;
  • стереотипна игра, стереотипни действия с играчки, нефункционални;
  • повтарящи се модели на поведение;
  • двигателни стереотипии – с ръце, крака, глава и тяло;
  • не реагират на словесни обръщения, не реагират на обръщение по име, възниква съмнение, че не чуват и/или не разбират речта;
  • задават въпроси, без да чакат отговори;
  • невъзможност да поддържат диалог;
  • особени хранителни навици – определени консистенции, храни и др.;
  • натраплив стремеж към вече установен ред – разместването предизвиква безпокойство, стремеж към възстановяване на установения порядък;
  • повишена тревожност – агресивно и/или автоагресивно поведение;
  • проблеми със съня;
  • необичайни реакции на студ, болка, удар, при поява на нов човек и др.;
  • речеви нарушения – изключително разнообразни – едни въобще не проговарят, други проговарят, но после губят част от речевите умения; някои говорят добре, но имат проблем с разбирането на абстрактни понятия; невъзможност за овладяване на лично местоимение; речта не служи като средство за комуникация и общуване т.е. от пълно или почти пълно отсъствие на реч до нормално и изпреварващо речево развитие;
  • ехолалична реч.

Проблемите и нарушенията при тези деца са много и различни, но основно касае поведението, комуникацията, социализацията и адаптацията им. Това разнообразие е наложило да се говори за спектър от нарушения, а не за едно заболяване.

Наличието на едни или няколко симптома не е достатъчно, за да се поставят децата в групата на деца от „спектъра“. След като е изказано съмнение и/или потвърдено състоянието, е необходимо да се започне работа с екип от специалисти, като психиатър, невролог, психолог, логопед, генетик, да се проведат различни изследвания според случая и динамично да се проследяват пациентите.

Напълно възможно и желано е при работа с тези деца да преминат от по-тежки към по-леките случаи и дори да излязат от тази категория.

Работата с тези деца е екипна и комплексна, но в България основно детските психиатри поставят диагнозата и проследяват пациентите.

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow