img

Детско здраве

Ролята на хормоните в развитието на детето

Хормоните играят централна роля в управлението на растежа и развитието на детето във всички етапи на съзряването на детския организъм.

21.12.2020 | 00:00

animated-circle

Визитка:

Д-р Ваня Деспотова е педиатър и ендокринолог. Има задълбочени познания и интереси в областта на детското здраве и профилактика, нарушения в растежа, нарушения в пубертетното развитие, болести на хипофизата, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, половото развитие, затлъстяване и метаболитен синдром, захарен дибет, нарушения в калциевофосфорната обмяна, метаболитни заболявания.

Владее и има сертификати за ехография на щитовидна жлеза и коремни органи, работа с инсулинови помпи, CGM.
Дипломиран специалист е по детски болести и детска ендокринология и обмяна на веществата. 

1. Каква е ролята на хормоните за растежа и развитието на детето?

Ендокринната система е съвкупност от органи, които синтезират, складират и секретират хормони. Хормоните играят централна роля в управлението на растежа и развитието на детето във всички етапи на съзряването на детския организъм.

Хормоналните проблеми, засягащи растежа и сексуалното развитие, може да повлияят съществено физическото и емоционалното качество на живот на децата и да ги съпровождат през целия им живот.

2. Кои части на мозъка регулират ендокринните функции в човешкото тяло?
Това са хипоталамусът и хипофизата. Хипоталамусът регулира основни функции, като сърдечен ритъм, артериално налягане, телесна температура, баланс на елекролити и течности, апетит, телесното тегло, бодърстване и сън, гастроинтестинални функции.

Хипофизата е разположена до хипоталамуса, в основата на мозъка, Тя е не по-голяма от грахово зърно, но играе важна роля за ендокринната система, тъй като контролира повечето жлези с вътрешна секреция.

3. Кои са етапите в растежа на детето?

Растежът при хората е комплексен процес, който стартира едновременно със зачеването и завършва в периода на юношеството, като изоставането в растежа е една от честите причини за посещение при детски ендокринолог.

Растежът може най-общо да се раздели на четири периода:

  • Феталният период, когато доминиращи ендокринни фактори са инсулинът и инсулиноподобните растежни фактори.
  • Периодът до 1 година, когато растежът зависи основно от храненето и тиреоидните хормони.
  • Периодът на детството, когато от съществено значение са оста растежен хормон – инсулиноподобен растежен фактор 1 и тиреоидните хормони.
  • Пубертетното развитие, когато едновременно с оста растежен хормон – инсулиноподобен растежен фактор 1 и тиреоидните хормони се активира и хипоталамо-хипофизно-гонадната ос за синтез на полови хормони, които повлияват завършването на растежа.
    Преценка на растежа се осъществява въз основа на анамнестичните данни и антропометрични показатели – измерване на ръст, тегло, изчисляване на индекса на телесната маса; костната възраст и кръвните тестове.
4. Кои си причините за нисък ръст при децата?

Ниският ръст може да се дължи на определено заболяване или да не е в резултат на каквато и да е патологична причина.

Нормални варианти на нисък ръст:

  • Фамилно нисък ръст – някой от родителите или и двамата родители са с нисък ръст. При детето се установяват нормален темп на растеж, нормални телесни пропорции и нормална костна възраст, но крайният ръст като възрастен е нисък. Ако има значително изоставане под нормите на растежните криви, трябва да се проведат консултации и изследвания.
  • Конституционално изоставане в растежа и половото развитие – децата имат нормален темп на растеж с прогресивно забавяне и често с изоставане на половото развитие. Растежен скок настъпва по-късно и децата достигат генетичния си ръст, костната възраст обичайно изостава от хронологичната.

Патологични причини за нисък ръст са:

  • Недохранване поради гладуване, нисък белтъчен прием, анорексия, дефицит на цинк.
  • Психологично обусловен нисък ръст – екстремното емоционално лишение може да доведе да невиреене на детето, което се изразява в ниски тегло и ръст или нисък ръст с нормален индекс на телесна маса.
  • Малки за гестационната си възраст деца в резултат на вътреутробно изоставане на плода. Причините за това изоставане не са съвсем ясни, но се смята, че значение имат следните фактори: майка с тютюнопушене; недоимъчно хранене; прееклампсия или еклампсия; плацентарна недостатъчност; двуплодна или многоплодна бременност; генетични причини; пренатални инфекции като рубеола, токсоплазмоза, цитомегаловирус, сифилис; злоупотреба на майката с алкохол или медикаменти.
    Повечето деца, родени малки гестационната възраст, наваксват по отношение на ръста и теглото си до 2 – 4-годишна възраст. При тези деца се изисква мониториране на растежа през 2 – 6 месеца чрез растежна крива. Обичайно не се налагат допълнителни изследвания, но в някои случаи е необходимо да се проследи костната възраст и да се извършат кръвни тестове.
  • Системни заболявания – малабсорбция, сърдечни заболявания, бъбречни заболявания, хематологични болести, белодробни болести, лошо компенсиран захарен диабет, вродени метаболитни нарушения, хронични инфекции, възпалителни заболявания.
  • Генетични синдроми – синдром на Търнър, синдром на Прадер-Вили, синдром на Ръсел-Силвър, синдром на Нунан.
  • Нарушение на растежа на костите – ахондроплазия, хипоходроплазия и др.
  • Ендокринопатии – дефицит на тиреоидни хормони, дефицит на растежен хормон, повишени нива на глюкокортикоиди.
  • Хроничен прием на медикаменти – супрафизиологични дози глюкокортикоиди, високи дози естрогени и андрогени и др.
  • Идиопатичен нисък ръст – при ръст под 2 стандартни отклонения за съответните възраст и пол без установими други причини.

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow