Ролята на витамин Д за скелетното развитие при децата

Нарушенията в калциево-фосфорната обмяна и в частност дефицитът на витамин Д може да доведе до здравни проблеми, които включват рахит, забавен растеж, мускулна слабост, кардиомиопатия и гърчове вследствие на хипокалциемия. За установяване на дефицит на витамин Д се използва плазменото ниво на 25ОН витамин Д, нивата на калций, фосфор, паратхормон.
Рахитът е болест на растящите кости и се среща при децата и юношите преди да се затворят епифизарните фуги. Причините за рахит могат да са генетични и метаболитни, но най-честата причина е недоимък на витамин Д.
Симптоми за дефицит на витамин Д са:
– неспокойство;
– изпотяване;
– загуба на коса в областта на тила;
– податливост на черепните кости;
– понижен мускулен тонус със забавяне на моторното развитие;
– костни деформации, като изпъкнали тубери на челото, задебелена гривнена става, рахитична броеница, Харисонова бразда, деформация на крачетата като О или Х, гръбначни изкривявания и др.
Диагнозата се уточнява при налични клинични данни, рентгенови критерии за задебеляване на някои дълги кости, ниско ниво на фосфор, ниско или нормално ниво на калций, повишена алкална фосфатаза, намалено ниво на 25ОН витамин Д.
Рискови за дефицит на витамин Д са кърмените деца без добавка на витамин Д и особено ако кърмещата майка също е с дефицит на витамин Д, както и бързо растящите деца.
Първичната профилактика включва съвети за участие в хранителния режим на храни, съдържащи или с добавка на витамин Д – мазни риби, яйца, месо, мляко, бебешките формули адаптирано мляко.

2. Кой трябва да приема витамин Д?
– Бебета от раждането или най-късно от 30-ия ден до 1-годишна възраст трябва да приемат до 400 IU дневно, като по преценка на лекар бебета, хранени с адаптирано мляко в количество над 500 мл., може и да не получават допълнителна доза.
– Децата от 1- до 4-годишна възраст би трябвало да приемат 400 IU дневно и особено през есенно-зимния сезон.
– Деца и подрастващи с индикации да се контролира витамин Д нивото.
– Групи с повишен риск за дефицит на витамин Д:
– при диета, бедна на калций (при веганите) и такавас ниска консумация на млечни продукти;
– при ограничено излагане на слънце (забулване, слънчева алергия или използване на висок слънцезащитен фактор заради риск от кожни неоплазми);
– прекарващи кратко време на открито поради обездвижване;
– тези с тъмна кожа, които не могат да синтезират достатъчно витамин Д;
– приемащи антиконвулсанти;
– от семейства с доказан дефицит на витамин Д.

3. Как се извършва превенция на рахита при кърмачетата?
Всички кърмачета трябва да получават витамин Д 400 IU дневно, подрастващи и юноши 600 IU дневно. Кърмещите жени трябва да приемат най-малко 600 IU дневно, като някои специалисти препоръчват 1500 – 2000 IU дневно.
Лечението на рахита се провежда от специалист. При адекватно лечение алкалната фосфатаза се нормализира за период от 6 до 8 седмици. За обратно развитие на костните деформации са необходими няколко месеца. Интоксикация с витамин Д има рядко и то при високи ежедневни дози за дълъг период от време. Въпреки това при неадекватни дози има риск от хиперкалциемия и нефрокалциноза, заради което е необходимо проследяване от детски ендокринолог.

4. Какво е значението на витамин Д за човешкия организъм?
Витамин Д играе основна роля в регулацията на костната хомеостаза и в частност за минерализацията на костите. Той е хормон, който модулира придобития и вроден имунен отговор, регулатор е на калциево-фосфорната обмяна и нервномускулната активност, има имуномодулаторен, антиинфламаторен, антифибротичен и антиоксидантен ефект, отдава му се роля за профилактика на онкологични заболявания и диабет.

5. Как да си набавим необходимото количество витамин Д?
През последните години дефицитът на витамин Д е голям здравен проблем при всички възрастови групи. Установено е, че повече от един милиард хора по целия свят имат дефицит на витамин Д.
За да се синтезират необходимите количества витамин Д в кожата, трябва всеки ден в продължение на 15-20 минути поне 40% от повърхността на тялото да бъде изложена на слънце без да се използва UV защита. Слънцето би трябвало да осигури от 50% до 90% от необходимото количество витамин Д, а останалото количество евентуално да се допълни с храната.
В храната витамин Д е под две форми – витамин Д2 (растителни храни и гъби) и витамин Д3 (риба и животински продукти). Витамин Д3 в животинските продукти е идентичен с този, който получаваме от слънцето, за растителния витамин Д2 се твърди, че е по-слабо потентен. Кърмата съдържа много малко количество витамин Д, в 1 литър 20-60IU или 0,5-1,5µg. Поради тази причина адаптираното мляко за деца съдържа допълнително витамин Д.

6. При кои хора се установява по-често дефицит на витамин Д?
По-често недоимък на витамин Д се открива при хора с по-тъмен цвят на кожата или такива, които по културни или религиозни причини покриват по-голяма част от тялото си с дрехи, хора с наднормено тегло, обездвижени, страдащи от бъбречни или гастроинтестинални заболявания, приемащи антиконвулсанти. Витаминът в кожата е в неактивна форма и се метаболизира в черния дроб и бъбреците, за да се активира. Хора с чернодробнии бъбречни проблеми не могат да синтезират достатъчно от активната форма на витамин Д. Витамин Д е мастноразтворим витамин и се складира в мастните клетки на организма. При хората с високо тегло те са повече и затова е необходимо по-голямо количество витамин Д.

7. Има ли връзката между дефицита на витамин Д и заболеваемостта от COVID-19?
Напоследък фокусът е върху функцията нa витамин Д като имуномодулатор и особено в условията на пандемия от COVID-19. Няма пълна яснота как витамин Д повлиява имунната система. Има много теории, но най-схематично може да се каже, че клетките, участващи в имунитета, имат рецептори за витамин Д. Когато е в достатъчни количества, витамин Д потиска ав тоимунните процеси и помага на незрелите клетки, защитаващи организма, да съзреят до имунокомпетентни клетки. При недоимък на витамин Д този механизъм се нарушава. Известните данни не показват категорично ползата от приема на витамин Д за превенция или лечение на COVID-19. Изследователите намират корелация между ниските нива на витамин Д и по-голямата честота на COVID-инфекция с известни доказателства за това, че приемът на витамин Д намалява риска и/или тежестта на заболяването.