Всичко за плоскостъпието при децата

Терминът „плоскостъпие“ се използва, за да се опише състоянието (плоскостъпието не е заболяване), при което вътрешният ръб на стъпалото (вътрешният свод -арката) опира земята. При раждането сводът на стъпалото на бебето не е оформен. Когато кърмачето стои в изправено положение или прави първите си стъпки, сводът при стъпалата им не е изразен.
Физиологично той започва да се развива едва след като детето започва да ходи (12-ия до 18-ия месец). Сводът се развива динамично и се оформя до около 6-7 годишна възраст (най- бързо между 4-6 години), като процесът продължава с много бавни темпове докъм 10-ата година. Затова е много важно през този период всички деца да се преглеждат профилактично за евентуално развитие на плоскостъпие.

Кога може да се извърши прегледът:
• 2-3 месеца след самостоятелното прохождане на детето (между 1, 7- и 2-годишна възраст);
• на 4-годишна възраст (най-важният преглед за профилактика на плоскостъпието);
• на 6-годишна възраст.

КАКВО Е ПЛОСКОСТЪПИЕ?
Плоскостъпието представлява отпускане (изглаждане) на надлъжния свод или на двата свода на човешкото ходило.
Ходилата при повечето хора имат издигнат свод по вътрешния ръб на стъпалото между петата и основата на пръстите. Този свод обикновено се развива във възрастта между три и седем години (най-динамично между 4-6 години). Ако това не се случи, се появява плоскостъпие. При това състояние мускулите, костите, връзките и сухожилията, поддържащи сводестата форма на ходилото, се отпускат и докосват земята. Цялата повърхност на голото стъпало е в контакт с пода по време на стоене, ходене и други дейности, свързани с натоварване.
Нормалното стъпало работи като амортисьор на цялото тяло. Всеки път, когато стъпваме или тичаме, стъпалата поемат до 5 пъти нашето тегло и ако липсваше тази функция, нашите кости нямаше да понесат тежестта, с която ги натоварваме. Нарушението на този баланс довежда до промяна на статиката на краката, а оттам и до дискомфорт, бърза умора при ходене и болки по целите крака.
Почти всичките малки деца в ранно детство имат плоски стъпала (дюстабан). Това е нормално, защото крачетата им са с дебели мастни възглавнички и често при прохождането стъпалото изглежда без свод. Преди да се образуват костите голяма част от стъпалото и глезена все още са съставени от меки тъкани, мазнини и хрущяли. Когато детето започва да се изправя на ходилата, ставите са хипермобилни (ставна халтавост), а арката не се е формирала напълно.
В периода от 3 до 7 години се появяват истинските оплаквания от плоскостъпието. Това е важен етап, в който като родители е важно да формираме у детето добро отношение към спорта и физическата активност изобщо.
Много от ортопедичните проблеми през следващите периоди на детството се дължат на слабост на мускулатурата и липса на физическа активност от страна на нашите “компютърно-телевизионни” деца.

Плоскостъпието при децата се разделя на три вида:
• Гъвкаво плоско стъпало – ходилото е плоско при стъпване, но в отпуснато състояние ясно се вижда образуван свод;
• Гъвкаво плоско стъпало в комбинация с късо Ахилесово сухожилие;
• Ригидно плоско стъпало – среща се в много по-малко от случаите и се дължи на срастване на костите. Тогава ходилото е плоско и при стъпване и в отпуснато състояние, арка не се образува.

Плоскостъпието може да е вродено или придобито.
Вроденото плоскостъпие представлява около 5% от всички случаи и се дължи на някои вродени деформации на ходилото. В останалите 95% плоскостъпието се придобива в детската възраст. 10% от тях се дължат на различни заболявания като рахит, парализа и травми. При всички останали случаи се касае за т.нар. „статично“ плоско ходило. При него натоварването върху ходилата надвишава възможността на мускулно-скелетния апарат да поддържа сводовете. Причина за това може да бъде наднорменото тегло, честото натоварване на ходилото при продължителна игра и стоеж, както и неподходящи обувки.

Плоскостъпието може да се срещне в някои семейства и като наследствено състояние.  Някои генетични фактори спомагат за развитието на това състояние, като най-важното сред тях е слабост на свързочния апарат (ставна халтавост).
Други причини за възникването на плоскостъпието са:
• Вродени костни аномалии, които са по-тежки случаи и изискват предимно оперативна намеса;
• Рахит;
• Парализа на мускулите на долните крайници;
• Фрактури и други наранявания на стъпалата или някои мускулни промени.

Предразполагащи фактори за възникване на плоскостъпието при децата могат да бъдат:
• Неправилно подбрани обувки – тесни, с твърда подметка, обувки втора употреба и т.н.;
• Липсата на физическа активност;
• Недостиг на хранителните вещества в организма;
• Наднорменото тегло;
• Травми и изморителни упражнения;
• Продължителният стоеж без движение на краката.

СИМПТОМИ:
При повечето деца плоскостъпието няма симптоми. Родителите обикновено забелязват, че децата им лесно се изморяват, имат нестабилна походка, износват и деформират обувките си, петите им са леко изкривени навън и т.н.
В умерени до тежки случаи малкият пациент има ограничена физическа активност и може да се оплаква от лесна уморяемост при ходене, невъзможност за стоене дълго прав или от болки в краката и ходилата. Други признаци са често схващане в областта на ходилата, както и затруднение при скачане и бягане.
В необичайните тежки случаи могат да се появят калуси, когато костите влизат в контакт с пода или твърдата повърхност.

Основните симптоми на плоскостъпието при децата:
• Болка, схващане на стъпалото, прасеца или крака;
• Изкривяване на петата настрани;
• Странна походка или промяна в походката и стойката заради изместването на тежестта към вътрешната страна на стъпалото;
• Оплакване за неудобство при носене на обувки;
• Намалена енергичност при физически натоварвания;
• Доброволно отказване от физическа активност;
• Поява на мазоли в зоната под пръстите (при по-големите деца);
• Бърза умора при продължително ходене.
Когато плоскостъпието е резултат от тарзална коалиция, ситуацията е по-различна. Детето се оплаква от болка в стъпалото и глезена след незначително усукване, комбинирана с деформация на стъпалото и ограничаване на движенията.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗА:
Ролята на детския ортопед е да разпознае причината за плоскостъпието при малкия пациент. Анамнезата и физическото (клиничното) изследване са най-важните инструменти, които се използват за диагностициране на това състояние.
Опитният детският ортопед трябва да изследва мобилността на цялото стъпало, функцията на ахилесовото сухожилие, функцията на всичките мускули на долния крак, да приложи специални клинични тестове, за да се разграничи гъвкавото от ригидното плоско стъпало, изследване за допълнителна кост в стъпалото (което понякога предизвиква болезненост при ходене, деформация на стъпалото и дискомфорт), наличие на изкривяване на петичките (плоско-валгусна деформация на стъпалото), евентуалното износване на обувките от малкия пациент и други важни показатели за точното определяне на плоскостъпието.
Детският ортопед търси и признаци на артрит или инфекция. Диагностиката завършва със изследването на гръбначния стълб, тазобедрените и коленните стави, както и изследване за нервно-мускулни отклонения.
Може да се препоръчат рентгенови снимки при съмнение за тарзална коалиция, допълнителна кост в стъпалото, при болки в петата – синдром на Север (калканеален апофизит), или други изследвания като CT или ЯМР, но те рядко са необходими.
ДНК тестове се извършват в много редки случаи при предполагаеми генетични аномалии.