Затлъстяването при деца

Затлъстяването е най-честото хранително разстройство сред децата и се разглежда като глобален проблем. Много проучвания показват нарастващата честота сред всички възрастови групи в детска възраст, при двата пола, при всички расови и етнически групи и намаляване на долната възрастова граница. Данни от изследвания в България през последните години показват, че близо 30% от децата са с наднормено тегло и около 13% са със затлъстяване.
Хората се нуждаят от храна и калории за енергия. Когато се приемат повече калории отколкото се изразходват, то излишъкът се натрупва като мастна тъкан. Ако това се случва редовно, теглото расте галопиращо. Първоначално мастните клетки увеличават размера си и, когато това не може повече да се случва, увеличават броя си. Когато обаче се намали теглото, мастните клетки намаляват обема си, но не се намалява броят им и остават в готовност за увеличаване на мастната тъкан при повишен прием на храна.
Все по-често се срещаме със сериозни усложнения на тежкостепенното и продължително затлъстяване. За подобряване на прогнозата от значение е ранната и точна диагноза.

2. Кои деца са със затлъстяване?
Това са деца или тинейджъри с индекс на телесна маса над 95-ти персентил за пол и възраст, като между 85-ти персентил и 95-ти персентил са с наднормено тегло и подлежат на изследвания по отношение на метаболитен синдром, преддиабетно състояние, диабет, артериална хипертония и др. Индексът на телесна маса отразява съотношението на теглото към височината.
Затлъстяването при децата е комплексно заболяване и роля играят много фактори:
– генетични фактори – влияят върху метаболизма, складирането и разпределението на мастната тъкан;
– начинът на живот в семейството – тенденцията е затлъстяването да се разпространява в семейството заради генетичната предразположеност, споделянето на общ хранителен режим и навици. Когато един член на семейството е със затлъстяване, то рискът за останалите е по-висок;
– емоционални фактори – някои хора ядат повече заради депресия, безпомощност, гняв, скука и много други причини, които нямат нищо общо с глад. Това не означава, че дебелите хора имат повече проблеми, а че техните чувства влияят на хранителните им навици;
– факторите на околната среда и основно стилът на живот. Хранителните навици и активностите отчасти се повлияват от заобикалящите ни хора, приятели, съученици, роднини. Преяждането и липсата на физическа активност са определящи рискови фактори за затлъстяване;
– социално-икономическата среда – например възможността за упражняване на спорт в близост, близостта на магазини и заведения за бързо хранене или други вредни храни;
– някои болести или медикаменти предразпологат към затлъстяване, но те са от по-малко значение от прехранването и обездвижването. Такива например са депресии, Кушинг синдром, намалена функция на щитовидната жлеза, генетични синдроми, медикаменти като стероиди, антидепресанти, контрацептиви и др.
Разпределението на мастната тъкан определя рисковете за асоциирани заболявания, например натрупване в областта на талията (т.нар. абдоминален, висцерален тип) е с по-висок риск от натрупването в областта на ханша и бедрата. Висцералното затлъстяване намалява чувствителността към инсулин на клетките на скелетната мускулатура, черния дроб и мастната тъкан и това е т.нар. „инсулинова резистентност“, която създава предпоставки за нарушение на глюкозния толеранс и хипертриглицеридемия. Повишеното ниво на инсулин и инсулиноподобен растежен фактор 1 могат да доведат до повишено артериално налягане и да стимулират продукцията на андрогени от яйчниците и надбъбречните жлези. Увеличените андрогени водят до нередовен менструален цикъл и аменорея или олигоменорея. Преобразуването на андрогените в естрогени пък води до гинекомастия при мъжете.

3. Кои разстройства на ендокринните жлези водят до затлъстяване?
Затлъстяване се наблюдава при:
– намалена функция на щитовидната жлеза;
– хиперкортизолизъм, болест или синдром на Къшинг;
– дефицит на растежен хормон;
– псевдохипопаратиреоидизъм;
– хиперинсулинизъм при аденом на панкреаса;
– заемащите пространство в областта хипоталамус – хипофиза.

4. Кои са рисковите фактори и симптомите на затлъстяване?
Рискови фактори, водещи до затлъстяване, са фамилна обремененост, отключващ стресов момент (например след оперативно лечение), вредни хранителни навици (злоупотреба с тестени и мазни храни), отклонения във въглехидратната обмяна (нарушен глюкозен толеранс/диабет, инсулинова резистентност)
Насочващи симптоми за затлъстяване са главоболие, умора, сърцебиене, задух, депресивност, апатия, стрии, акантозис нигриканс, нарушения на съня, обструктивна сънна апнея, ортопедични проблеми (болки, нарушена походка, изкривяване на долните крайници, гърбици), нарушена чернодробна функция, стеатоза на черния дроб, холелитиаза, бъбречни заболявания.

5. Какви са мерките за превенция и лечение на затлъстяването?
Затлъстяването е многофакторно заболяване и повлияването по принципа на намален калориен внос и повишена двигателна активност е относително опростен, тъй като подлежащите причини са индивидуално вариабилни. Рисковете са толкова по-големи, колкото е по-ранна възрастта на изявата и продължителността. Необходими са дълготрайни мерки за превенция и лечение на затлъстяването като заболяване.