При инконтиненция нуждата от консултация със специалист е абсолютно задължителна

Част 1

1. Какво е уринарната инконтиненция?
Уринарната инконтиненция представлява неволно изпускане на урина – от пикочния мехур се отделя урина без да може да се контролира това от самия човек. За това именно се казва, че е „неволно“.  Среща се както при жени, така и при мъже, като е по-често при жени. Уринарната инконтиненция влошава значително качеството на живот – влияе в социален, психологически, сексуален аспект.

2. Какви са различните видове инконтиненция?
Най-честият е т.нар. стрес инконтоненция, която представлява неволно изпускане на урина при  кихане, кашляне, физическо усилие – дейности, които причиняват  повишаване на налягането в коремната кухина. За развитието й значение има влошеното състояние и функция на гладката мускулатура на уретрата и кръвоносни съдове около нея.
Следва императивна инконтиненция (urge инконтиненция) – неволно изпускане на урина, което е съпътствано или е непосредствено предшествано от неудържим позив за уриниране – това е т.нар. свръхактивен пикочен мехур. Симптомите  са освен неволното изпускане на урина с внезапно настъпили позиви за уриниране, но и често и нощно уриниране.
Съществува и смесена инконтиненция – едновременно изпускане на урина при повишено абдоминално налягане и съпътствано с поява на силен, неудържим позив за уриниране. При този тип се съчетават симптомите на стрес инконтиненция и императивна инконтиненция. Обикновено преобладават симптомите на  единия тип. Определянето на водещия има значение за терапевтичното поведение.
Има и инконтиненция от преливане – неволево изпускане на урина поради препълването на пикочния мехур с урина. Дължи се на нарушения на функцията на мускулатурата на пикочния мехур, обтуриране – запушване, на уретрата. Този тип инконтиненция предразполага към рецидивиращи инфекции.

3. Инконтиненцията проблем само при възрастните ли е?
Най-често оплакванията се появяват с напредването на възрастта, с промяната в структурата и функцията на тазовата мускулатура. Но от този проблем страдат и жени след бременност и раждане, активни спортисти поради травми на мускулатурата, хора с придружаващи заболявания – захарен диабет, множествена склероза, спина бифида, болест на Паркинсон.
Повишеното телесно тегло, повишената физическа активност, хроничните белодробни заболявания са причина за повишено коремно налягане и поява на стрес инконтиненция.
Всеки случай трябва да се прецизира индивидуално и да се предприеме насочено конкретизирано лечение според  причината за уринарната инконтиненция.
При износване на бременност и при раждане се разтягат мускулите и фасциите  на тазовото дъно, нарушава се инервацията им. Значение има и генетично обусловеното качество на съединителната тъкан, както и хормоналния фон на женския организъм – по време на менопауза – дали е медикаментозно обусловена, при лечение например на ендометриоза или на онкологично заболяване, или е настъпила в хода на индивидуалното развитие, се появява атрофия на тъканите. Атрофията е фактор, предразполагащ към уринарна инконтиненция.

4. Какво всъщност представляват тазовите мускули?
Тазовото дъно представлява слой от мускули и фасции, съединителнотъканни елементи, изграждащи долния край на коремната кухина. Тазовото дъно има значение за нормалната позиция на тазовите органи и съответно тяхното нормално функциониране. Промяната в състоянието му е свързана със съответните състояние на генитален пролапс и произтичащите от това симптоми – чувство за тежест и пълнота в таза, болка в кръста, уринарна инконтиненция, напипване на формации във влагалището или пред вулвата.

5. До какво точно водят слабите мускули на тазовото дъно?
Промяната в  структура на тазовото дъно води до промяна в нормалната анатомична позиция на  органите в малкия таз – изменя се  позицията на матката и влагалищните стени, които пък променят позицията и на пикочния мехур и ректума. В напредването на процеса се стига до влагалищен десцензус – известно като  „смъкване“ на влагалищните стени. Този процес увлича и съседните органи – в частност пикочния мехур, и за това е предпоставка за изява на уринарна инконтиненция.
В случая при стрес инконтиненция се променя анатомичната връзка между уретрата и пикочния мехур. Тази връзка, наречена уретровезикално съчленение, изпълнява функцията на клапа – задържа  урината в пикочния мехур.

6. Необходимо ли е да се търси консултация със специалист и медицинска помощ?
Нуждата от консултация със специалист е абсолютно задължителна. Необходимо е да се уточнят водещите симптоми, типът на уринарната инконтитенция, наличие на придружаващи заболявания. На тази база се определя терапевтичен план за лечение.

7. Какви са възможните терапии за борба с неволното изпускане на урина?
Има различни терапии, които се назначават или комбинират след определяне на типа инконтиненция. Започваме с поведенческите прийоми, т.е. промени в ежедневието, като намаляване на приема на течности – по-малко чай, кафе, кола – напитки с кофеин и алкохол поради диуретичното им  действие;  намаляване на прием на течности преди сън; редукция на телесното тегло; тренировка на пикочния мехур – уриниране на всеки 2 часа,  отлагане на уринирането до „краен предел“.
Важна е лечебната физкултура, която за случая предлага набор от упражнения за поддържане тонуса на мускулите на тазовото дъно.  Тук влизат и упражненията на Кегел. Важно е жената да „намери“ точните мускули, които да тренира, за да има ефект. За постигане на ефект от лечебната физкултура трябва постоянство, резултатите се появяват след седмици тренировка.
Съществува и терапия, чрез песари, които представляват механични средства за корекция на нормалната позиция на тазовите органи. Песарите са с  различни форми и размери, като за определянето на точен размер е необходим преглед със специалист акушер-гинеколог.
Естестено има и медикаментозна терапия. Изборът зависи от вида на уринарната инконтиненция. При стрес инконтиненция се предписват медикаменти, които повишават тонуса на гладката мускулатура на уретрата, а при свръхактивен пикочен мехур – медикаменти, които намаляват контрактилността на детрузорния мускул на пикочния мехур.

8. Има ли методи за хирургично лечение на уринарната инконтиненция?
Хирургичното лечение е метод за лечение при изчерпване на неинвазивните възможности.  Видът на хирургичната интервенция се избира спрямо типа уринарна инконтиненция и промяната в позицията на гениталиите. Варианти са:
* тредлифтингът при стрес инконтиненция – апликацията на специални конци под лигавицата на влагалището, за да се „заздравят“ на влагалищните стени;
* периуретрални инжекции при стрес инконтиненция – инжектиране на специален за целта материал периуретрално с цел да подобри клапната функцията на уретралния сфинктер
* ботокс терапия и оперативни корекции за увеличаване на вместимостта му – прилагат се при императивна инконтиненция;
* специални оперативни техники за корекция на анатомичните промени – колпосуспензия, изкуствен сфинктер.

9. Има ли други методи за лечение?
Съществуват методи за рехабилитация на тазовото дъно. В  Медицински център  “Надежда“ в  Paradise Center разполагаме с два уреда: стол Emsella с високоинтензивна фокусирана електромагнитна терапия  на тазовото дъно, която постига 11 000 неволеви Кегел стягания за 1 сесия и специализиран уред за вагинална лазерна терапия.
Електромагнитната стимулация на тазовото дъно и лазерната вагинална терапия НЕ се изключват като методи за лечение при уринарната инконтиненция, а взаимно се допълват.
Прилагайки ги заедно, засилваме ефективността на рехабилитацията на тазовото дъно. Затова създадохме и пакети от комбинации. За тях ще ви разкажем допълнително.

Вижте Част 2

Научете какво е тредлифтинг – нов метод за лечение на вулво-вагинална атрофия и инконтиненция