img

Хирургия

Минимално инвазивна хирургия – мода или рутинна практика?

Разговор с д-р Емил Костадинов – хирург в болница „Надежда“

05.02.2024 | 14:07

animated-circle

Завършва медицина през 2001 г. в Медицински университет – София, а специалност по Хирургия придобива през 2008 г. През 2009 г. получава Сертификат „Лапароскопска хирургия“.
Притежава над 20-годишен опит в областта на минимално инвазивната (лапароскопска) хиругия, в извършването на минимално инвазивни проктологични процедури, минимално инвазивно лечение на жлъчно-каменна болест, на слабинни хернии, лапароскопска дебелочревна хирургия, оперативно лечение на малигнен меланом, включително сентинални биопсии.
От 2020 г. работи активно в областта на бариатричната и метаболитна хирургия.
Вижте пълната визитка.

1. Д-р Костадинов, като хирург Вие извършвате много минимално инвазивни операции. Какво всъщност представлява минимално инвазивната хирургия?
Минимално инвазивна хирургия е широко понятие, отнасящо се за различни медицински процедури, които се извършват през по-малък достъп, предизвикват по-малко болка и имат по-ниска честота на следоперативните усложнения в сравнение с традиционните техники. В областта на общата и коремна хирургия методът е добил гражданственост като лапароскопска или още „безкръвна“ хирургия. По същество през малки кожни разрези (около и под 1 см.) се въвеждат камера и специални инструменти, с които съответната оперативна намеса се извършва в същия обем, в който се извършва и при конвенционалния подход с разрез. Съответно белезите са по-малки, има по-малка кръвозагуба и болка, по-нисък риск от инфекции, по-кратък престой под анестезия и в болница като цяло. Всичко това води до по-бързо възстановяване на пациента.
В минимално инвазивната хирургия се включват и гинекологични, артроскопски, урологични, съдови и други намеси.

2. След като обемът на минимално инвазивната операция е същият, както при т. нар. отворени операции, защо тогава да има по-малко болка?
Защото обемът в случая се отнася към заболелия орган. Независимо дали лапароскопски или конвенционално например при жлъчно-каменна болест се премахва целият жлъчен мехур или съответната част от дебелото черво с прилежащите лимфни възли при карцином. Не можем да си позволим да правим операции по обем „по-малки“ от необходимия за излекуване на заболяването. Всъщност минимално инвазивен е подходът на достигане до заболелия орган. Разрези със споменатия размер се правят само на кожата, а подлежащите тъкани и структури на коремната стена в голяма степен се „избутват на тъпо“ при преминаване на инструментите. Камерата осигурява различно увеличение – между 10 и 20 пъти, на фона на много висока разделителна способност на съвременната техника. Всичко това дава възможност за изключително детайлна видимост и прецизна работа. Многократно е доказано, че така се отделят много по-малко вещества, предизвикващи възпаление и болка. В значимо по-малка степен се нарушава физиологията на коремната стена и останалите коремни органи. При минимално инвазивните процедури на практика се спестява цял етап в сравнение с една конвенционална операция, а именно възстановяването на коремната стена, което допринася за по-краткото време, по-малко болка и по-бързо възстановяване.

3. А какви са недостатъците? Все още има много хирурзи, които не предлагат минимално инвазивни намеси. Защо това е така?
Основен проблем е необходимостта от специализирана, скъпа апаратура. Също така минимално инвазивната хирургия изисква допълнително обучение и сертифициране на медицинските специалисти. Двата фактора в комбинация често ограничават достъпността до този подход и пациентите не успяват да се възползват от предимствата му. Затова е важно, когато им предстои планирана операция да проучат добре възможните подходи.
Трябва да се спомене, че методът поставя и специфични технически и координационни изисквания към хирурга – координация „око-ръка-работно поле-екран“.
Също така е важно да се отбележи, че понякога се налага операцията от лапароскопска да премине в конвенционална (т.нар. конверсия). Задължително е хирургът да има квалификация, която да му позволи да завърши съответната намеса по класически начин. В това отношение моето поколение е привилегировано – имахме късмет да бъдем обучени и в класическата хирургия и да участваме в бурното развитие на минимално инвазивните техники.

4. Какви минимално инвазивни операции прилагате в болница „Надежда“? Споменатите вече операции и процедури до известна степен показват интересите Ви.
Да, наистина до известна степен е така. В болница „Надежда“ има изключително добро техническо осигуряване. Операционните са пълноценно оборудвани с висок клас лапароскопска апаратура, а инструментариумът редовно се подновява – фактори от голяма значимост за хирурга. Това в комбинация с наличието на скенер от най-ново поколение и активно-функциониращи висококвалифицирана реанимация и клиника по Медицинска онкология дава възможност за извършване на лапароскопски операции в голям и много голям обем. Разбира се тук се включват операциите при жлъчно-каменна болест, при слабинни хернии и други хернии включително хиатална херния. Прилагаме операциите ТАП, ТЕП, еТЕП, ИПОМ и др. Лапароскопски операции при заболявания на дебелото и правото черво се извършват в обем дясна, лява хемиколектомия, резекция на сигмата или предна резекция за карцином на правото черво, включително трансанални процедури и анастомози (TEMS, TaTME).
Особен акцент представлява бариатричната хирургия – най-ефективния метод за лечение на болестното затлъстяване чрез операция. С нея постигаме значима и трайна загуба на тегло, с което повлияваме положително съпътстващите заболявания – диабет, инсулинова резистентност, артериална хипертония, сънна апнея, гастро-езофагеален рефлукс ставни заболявания и много други включително репродуктивни проблеми. Такива намеси прилагаме в пълен обем: от най-разпространената понастоящем процедура – ръкавна резекция на стомаха, до различни байпаси с или без разделяне на пасажа на храната.
Освен тях има и редица специфични минимално инвазивни намеси които извършваме, например за поставяне на катетри за перитонеална диализа, определени варианти на лимфни дисекции и т.н.

5. Говорите със страст за минимално инвазивната хирургия и възможностите й. Кога се зароди този интерес?
В хода на обучението си имах възможността да попадна в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“, където още като студент доброволствах в клиниката по хирургия под ръководството на академик Дамян Дамянов (тогава доцент). У нас лапароскопска операция за пръв път е извършена през 1992 г., а в ИСУЛ методът се прилагаше от 1993 г. За пръв път участвах в такава операция през 1997 г. и от тогава не съм прекъсвал развитието си в него.
Специалност по хирургия взех през 2008 г. а сертификат за лапароскопска хирургия през 2009 г. Преминах множество обучения, от които мога да спомена мастърклас за лечение на хернии в Атина, обучение за лапароскопска дебелочревна хирургия в Хайфа, Израел, бариатрична хирургия във Франкфурт, Брюж и Истанбул. Накратко общият ми опит в тази сфера е вече над 25 г., а самостоятелни операции извършвам от близо 15 г.

6. В заключение, винаги ли бихте предпочел лапароскопска пред конвенционална операция?
Предимствата на минимално инвазивната хирургия са толкова много за пациента, че ако е възможно и безопасно винаги бих избрал лапароскопска операция. И все пак – всеки случай е индивидуален. В нашата дисциплина предпочитанията са за пациентите, но окончателен избор за вида на намесата винаги се прави след дискусия между пациента и лекаря и по показания. Какво имам предвид? Например имал съм пациенти насочени от техни близки със следното искане: „Докторе Вие оперирахте брат ми за херния, направихте му безкръвна операция и той е много доволен. Преди това го бяха оперирали по стария начин от другата страна и каза, че разликата е от земята до небето! Искам и на мен същата операция!“ При прегледа обаче се установи, че пациента е с голяма херния слизаща към скротума, към които по препоръки на Европейското дружество за лечение на хернии първично трябва да се подхожда с класическа операция с разрез. Подробно обясних, че може и неговата операция да стане лапароскопски, но това е свързано с някои особености и рискове. За щастие пациента разбра и прие това!
Затова избора на оперативна намеса се прави след информирано съгласие на пациента – за неговия конкретен случай, но в съответствие с приетите на европейско и световно ниво препоръки! Така резултатите са най-добри – и за пациента, и за лекаря!

Благодаря!

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow