img

Хирургия

Съдова хирургия (част 1)

Интервю с доц. д-р Георги Григоров – ръководител на отделение Хирургия в болница „Надежда“

01.03.2024 | 13:32

animated-circle

доц. Григоров за съдовата хирургия

Доц. д-р Георги Григоров е ръководител на отделение Хирургия в МБАЛ „Надежда“.

Той е специалист с над 30-годишен опит в областта на общата, коремната, гръдната и съдовата хирургия.

Специализиран е в безкръвната (лапароскопска) абдоминална и колоректална хирургия и в прилагането на лазерна терапия в проктологията.

От 1989 г. до края на 2015 г. доц. Григоров е заместник-началник на II Хирургична клиника на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. От януари 2016 г. оглавява отделение Хирургия в МБАЛ „Надежда“.

Професионалните му интереси са в областта на острия панкреатит, хирургичния сепсис, травмата, лапароскопската и отворената висцерална (коремна), съдовата и гръдната хирургия, трудно зарастващите рани, лазерната проктология, херниалната хирургия.

1. Доц. Григоров, кои заболявания са обект на съдовата хирургия и къде е разликата между ангиолога, флеболога и съдовия хирург?

От самото наименование „съдова хирургия“ се подразбира, че обект на тази специалност са заболяванията на кръвоносните съдове, които най-общо могат да бъдат разделени на артериални и венозни.

Разликата между специалистите, които работят в тази сфера ще направя с един пример. В коремната хирургия гастроентерологът насочва пациента за операция към хирурга. Той е и лекарят, който диагностицира заболяването и провежда консервативното лечение, но хирургът оперира. При съдовата хирургия ангиологът е този специалист, който най-често прави диагностиката, консервативното лечение и минимално инвазивните процедури, а съдовият хирург е специалистът, който провежда хирургичното лечение на кръвоносните съдове.

Ангиологията, като дял от вътрешната медицина, е сравнително нова специалност, чийто фокус е кръвоносната система. Разликата между ангиолога и съдовия хирург все още не е ясно отграничена. В различните държави, съобразно законодателството, ангиологът е натоварен с различни отговорности и възможности за по-инвазивно лечение, което е в компетенцията и на съдовите хирурзи т.е. дали един ангиолог има право да провежда склерозираща терапия или да провежда лазерна аблация на вени по-скоро е въпрос на нормативна база.

Флебологът може да бъде специалист – съдов хирург или ангиолог, но той се занимава специфично и конкретно с венозната система и то най-често с венозната система на долните крайници.

2. Какви са симптомите на заболяването, които налагат посещението при специалист?

Най-често това, което провокира пациентите да посетят специалист по съдови заболявания са оплаквания, свързани с долните крайници – болките в краката.

Но още в началото искам да подчертая, че не всяко подобно оплакване трябва да се асоциира със кръвоносните съдове. Понякога е трудно да се достигне до точна диагноза. В тези случаи причината се търси както от съдов специалист (ангиолог или съдов хирург), така и от ортопед, невролог, дерматолог – това са лекарите, при които се прецизира диагнозата.

Що се касае за съдовите симптоми, аз бих ги разделил на две основни групи. Първата са артериалните оплаквания, когато най-често артериите, доставящи кръв към тъканите са стеснени, запушени или трудно пропускливи т.е. случаите, в които има недостатъчно кръвоснабдяване на крайниците.

Втората голяма група симптоми е по „по-популярната“ и по-често провокираща посещение при съдов специалист: случаите, в които страда венозната система. Тя отвежда кръвта от долните крайници до сърцето и ако не функционира адекватно, може да се получи задържане на кръв в краката, отоци, появата на разширени вени и т.н.

Тук искам да развенчая един мит, който се шири сред пациентите за съществуването на вътрешни разширени вени. Такова нещо няма.

Разширените вени са повърхностни и те се вижда с просто око или се установяват с помощта на апарат. Вътрешните кръвоносни съдове (вътрешните вени), които минават през мускулатурата са притиснати.

При тях може да имаме нарушаване на клапния апарат, което води до връщане или задържане на кръв, притискане отвън, но не и състояние както разширените вени.

преглед при съдов хирург

3. Ако не се третират навреме, тези състояния крият ли опасност?

Да, крият сериозна опасност. Артериалните заболявания могат да доведат до тежка инвалидизация, дори до загуба на крайник, ако не се вземат навреме адекватни мерки.

При венозната патология може да се стигне до т.нар. хронична венозна недостатъчност, където са налице силно разширени вени, отоци по краката и образуване на хронични венозни рани, които трудно зарастват.

Това нарушава значително качеството на живота на пациента за дълго време и може да доведе до инвалидизация.

4. Кой страда по-често от артериални и венозни заболявания – мъжете или жените? Кои възрастови групи са засегнати най-много?

По принцип мъжете страдат по-често от артериални заболявания, а жените повече от венозни. Това до голяма степен е свързано с хормоналните различия между двата пола. Но разбира се, това разпределение е относително.

Венозните заболявания на долните крайници се проявяват в по-ранна възраст, докато артериалните, най-вече атеросклерозата, са свързани с по-късната възраст след 50 години, освен в случаите, в които имаме генетична обусловеност.

разширени вени и съдова хирургия в Надежда

5. Какво провокира появата на тези заболявания?

Причините за развитие на съдовите заболявания са много и различни.

Ключова роля, особено при венозните заболявания, играе генетичния елемент, който се експресира под въздействие на външни фактори. Ако в семейството Ви има баба, сестра или майка с разширени вени, твърде вероятно е Вие също да страдате от това състояние.

Някои професии също са рискови по отношение на венозните проблеми. Често от тежки разширени вени страдат готвачите. При много от тях със сигурност има генетичен фактор, но средата в която работят – по-високите температури в помещенията, влагата и това, че стоят дълго време прави, допълнително провокира появата на разширени вени и рани по краката.

Всъщност, по-голямата част от днешните професии са предпоставка за развитие на разширените вени. На работните си места хората са в седнало положение през целия ден, почти без движение, което води до оток на краката.

Същият негативен ефект има при дългото статично стоене прав, а високите и неудобни обувки, които жените обичат да носят, допълнително уморяват краката.

Бременността също до голяма степен е отключващ фактор за заболявания като разширените вени. Има най-общо три предпоставки за това.

С напредването на бременността се увеличава интраабдоминалното налягане (налягането в коремната кухина). В следствие на това се притискат тазовите вени, които са продължение на вените на долните крайници, способстващи евакуацията на кръв към сърцето т.е. получава се застой на венозна кръв в краката от механичното притискане на тазовите вени.

На второ място, хормоналният статус при жените се променя. По време на бременността има повишено производство на прогестерон, а прогестеронът води до отпускане на тъканите, включително и на венозните стени.

Трето, намалената двигателна активност. С напредването на бременността жената малко или много се обездвижва и това също може за допринесе за появата на отоци в крайниците.

Проблеми с кръвоносните съдове причинява и тютюнопушенето. Доказано е, че цигарите са рисков фактор и то най-вече за артериални заболявания (развитие на атеросклероза).

При пациенти, страдащи от артериални заболявания категорично трябва да се спре тютюнопушенето.

  • Следва продължение. Очаквайте втора част на интервюто „Съдова хирургия“  с доц. Георги Григоров.

Всичко за кампанията „Хирургия в Надежда“ вижте ТУК.

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow