Правилно хранене
Какво e здравословно тегло при рак? Част 2 – загуба на тегло
Загуба на тегло при рак – рискове и съвети за преодоляване
09.07.2025 | 22:55
Д-р Соня Драганова завършва Медицински университет – Варна през 2016 г. Започва професионалния си път в болница „Св. Марина“– Варна в клиниката по Медицинска онкология. Впоследствие стартира специализацията си в МБАЛ „Токуда Болница София“, където придобива специалност през декември 2023 г.
Професионалните ѝ интереси са в областта на неоплазиите на гастроинтестиналния тракт и иновативните таргетни и имунотерапии.
Член е на Българския лекарски съюз и Европейската асоциация по Медицинска онкология (ESMO). Д-р Драганова е част от проекта на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) за здравословно хранене и тегло при пациентите със солидни тумори.
1. Д-р Драганова, в първата част на това интервю с Вас говорихме за наднорменото тегло по време на онкотерапия и какви са рисковете от него. Сега продължаваме с темата за загубата на тегло и какви рискове крие. Защо загубата на тегло по време на онкотерапията е толкова тревожен симптом?
Загубата на тегло по време на онкотерапия е тревожен симптом, защото често е признак не просто на намален хранителен прием, а на задълбочаващо се метаболитно нарушение и влошаване на общото състояние на пациента. Това води до отслабване на имунната система, по-чести възпаления, отпадналост, намалена поносимост към лечението, по-висока честота на странични ефекти и по-лоша прогноза. Освен това, рязката загуба на тегло често налага прекъсвания или промяна в терапевтичния план, което директно влияе върху ефективността на онколечението.
При някои пациенти, особено възрастни или такива с по-агресивни тумори, загубата на тегло може да бъде първият сигнал за влошаване и прогресия на болестта. Ето защо редовното проследяване на теглото и телесния състав не е просто статистика, а ключов инструмент за навременна намеса и индивидуализиране на терапията.
2. Кои са най-честите причини за отслабване при пациенти на химио- или лъчетерапия?
Отслабването при пациенти, подложени на химио- или лъчетерапия, е често срещано явление и обикновено се дължи на комбинация от няколко взаимосвързани причини. На първо място стоят страничните ефекти от лечението – гадене, повръщане и загуба на апетит, които водят до рязко намаляване на приема на храна и течности. Допълнително, много пациенти съобщават за промени във вкуса и обонянието, което прави храната непривлекателна и още по-трудна за консумация. Не са редки случаите на сухота в устата или болезнени възпаления на лигавицата, особено при лъчетерапия в областта на главата и шията, което превръща самото преглъщане в болезнено изживяване.
От друга страна, лечението често води до нарушения в храносмилателния тракт – като диария или запек, които допълнително влошават усвояването на хранителни вещества и водят до загуба на тегло. Освен това, самият тумор и възпалителният отговор на организма могат да предизвикат метаболитни промени, известни като туморна кахексия – състояние, при което тялото разгражда мускулна маса, дори при сравнително адекватен прием на калории. Тук отслабването е резултат не просто от недохранване, а от сложна биологична реакция на организма към болестта.
Не на последно място, важна роля играят и психологическите фактори. Стресът, тревожността и депресията често съпътстват диагнозата рак и също водят до загуба на апетит и интерес към храната.
Понякога пациентите предприемат и неподходящи хранителни режими – например силно рестриктивни диети или опити за „прочистване“, което, особено по време на активно лечение, може да доведе до опасни дефицити и влошаване на общото състояние. Затова е изключително важно хранителният статус да бъде активно проследяван и подкрепян като част от цялостната терапевтична стратегия, с участието на нутриционист, онколог и психолог.
3. В кои случаи загубата на тегло е най-опасна?
Загубата на тегло е най-опасна, когато е бърза, неволна и придружена от загуба на мускулна маса, тъй като тогава най-често говорим за кахексия – състояние, което не се повлиява лесно само с повече храна и изисква мултидисциплинарна намеса.
Особено рискова е при пациенти в напреднал стадий на заболяването, при възрастни хора, при вече изтощен организъм или при онкотерапия, която изисква добра поносимост – като високодозова химиотерапия или комбинирано лечение.
Опасна е и при пациенти с тумори в стомашно-чревния тракт, при които има нарушено усвояване на хранителни вещества. В тези случаи дори умерена загуба на тегло (повече от 5% за месец) може да влоши значително прогнозата, да увеличи риска от усложнения и да наложи спиране или редуциране на лечението.
Тревожно е и когато загубата на тегло е съпроводена с тежка отпадналост, анемия, хипоалбуминемия или инфекции – това показва, че организмът вече не разполага с нужните резерви, за да се справя както с болестта, така и с терапията.
4. Моля, разяснете какво е кахексия.
Кахексията е сериозен, често подценяван синдром, който засяга много онкологични пациенти, особено в напреднал стадий на заболяването. Тя представлява комплексно метаболитно състояние, при което организмът губи не само мастна тъкан, но и мускулна маса, дори когато пациентът приема храна. Причината не е просто липсата на апетит, а възпалителни процеси и промени в метаболизма, предизвикани от самия тумор, и реакцията на тялото към него.
При кахексията организмът започва буквално да „изгаря“ собствените си резерви, за да си осигури енергия – което води до силно отслабване, отпадналост, слаб имунитет и невъзможност да се понесе активно онколечение.
Това състояние не може да се преодолее само с повече калории, защото причината не е в недохранването, а в нарушена обмяна на веществата. Ето защо кахексията изисква целенасочен терапевтичен подход – с участието на онколог и специалист по хранене. Ранното ѝ разпознаване е изключително важно, тъй като тя е свързана с по-ниска поносимост към лечението, по-чести усложнения и значително по-лоша прогноза.
5. Какви са последиците от неконтролираната загуба на тегло по време на лечението?
Неконтролираната загуба на тегло по време на онколечение има сериозни последици както за физическото състояние на пациента, така и за ефективността на самото лечение. На първо място, тя води до загуба на мускулна маса, включително на дихателната и сърдечната мускулатура, което отслабва организма и влошава възстановителните му способности. Намалява се поносимостта към химио- и лъчетерапия, увеличава се рискът от токсични реакции и често се налага редуциране на дозите или отлагане на курсовете, което компрометира лечебния резултат. Също така, при загуба на тегло се нарушават функциите на имунната система, което повишава риска от инфекции и усложнения, включително след хирургични интервенции.
В дългосрочен план, неконтролираната загуба на тегло е свързана с по-лоша преживяемост, особено при пациенти с напреднало заболяване.
Психологическият ефект също е важен – отслабването често се възприема като знак за „влошаване“ и може да усили тревожността и чувството за безнадеждност. Затова е изключително важно теглото и храненето да се проследяват редовно, а при отклонения – да се включат навреме нутриционист и останалите специалисти.
6. Как Вие – онколозите, проследявате и управлявате теглото на пациентите си?
Редовно следим теглото на пациентите при всяка визита, като обръщаме внимание не само на стойността в килограми, но и на тенденцията във времето – бързата загуба или покачване на тегло винаги са сигнал, че нещо се случва в организма.
Още при първоначалното планиране на лечението оценяваме изходния хранителен статус – чрез индекса на телесна маса (BMI), за който говорихме в първата част на това интервю. При съмнение за кахексия или недохранване, включваме специалисти по хранене и започваме интервенция – хранителни добавки, специализирани режими или дори ентерално/парантерално хранене.
Важно е да отбележим, че не всяка промяна в теглото е „лоша“ – понякога малка загуба при пациенти със затлъстяване може да е полезна, стига да е контролирана и плавна. Затова подходът ни е винаги индивидуален, основан на общото състояние, вида на лечението и целите за конкретния пациент.
И най-важното – теглото не е просто число, а индикатор за това как организмът понася болестта и терапията, затова към него подхождаме с внимание и отговорност.
7. Какво бихте препоръчали на пациентите и техните близки за справяне с липсата на апетит?
Липсата на апетит по време на онколечение е често срещан и сериозен проблем. На пациентите и близките бих препоръчала чести, малки хранения – дори по няколко хапки на всеки 2 – 3 часа. Храната трябва да е калорична, богата на протеин и лесна за преглъщане – например супи, кисело мляко, смутита, ядкови пасти. Трябва да е и с добър външен вид, за да предизвика макар и минимално желание в пациента. И трябва да се харесва като продукти и начин на приготвяне, иначе няма как да се приема.
Важно е да се избягва напрежението около храненето – по-добре е да се яде малко, но с желание, отколкото насила.
8. Може ли физическата активност да помогне за запазване на мускулната маса по време на лечение?
Да, физическата активност е много важна за запазване на мускулната маса по време на онколечение. Редовните, но умерени упражнения помагат да се подобри мускулната сила, издръжливостта и общото състояние на организма, като същевременно намаляват умората и подобряват настроението. Важно е активността да бъде съобразена с възможностите и състоянието на пациента, като се избягват прекомерни натоварвания. Затова в някои случаи препоръчваме физическа активност под наблюдението на специалист – физиотерапевт или рехабилитатор, който може да предложи индивидуална програма, съобразена с лечението и общото здравословно състояние.
9. Какви хранителни добавки или медицински храни препоръчвате най-често?
Най-често използваме протеинови шейкове и нутритивни напитки, обогатени с витамини, минерали и незаменими мастни киселини. Те са удобни за прием, лесно усвоими и осигуряват концентрирана енергия и хранителни вещества, особено когато апетитът е намален или храненето е затруднено. В някои случаи препоръчваме и добавки с омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалителен ефект и могат да подпомогнат борбата с кахексията. Винаги препоръчваме на пациентите да се консултират с онколога или диетолог – клиничен специалист по хранене при рак, преди започване на каквито и да е добавки, за да се избегнат нежелани взаимодействия с лечението.
10. И накрая – какво бихте казали на всеки пациент, който се сблъсква с този проблем?
Бих казала, че не сте сами и има решения. Важно е да говорите открито с Вашия лекар и медицински екип за всякакви промени в апетита, теглото или самочувствието си.
Храненето и поддържането на добро физическо състояние са част от лечението и могат значително да подобрят поносимостта и ефективността му. Не се колебайте да потърсите помощ от специалисти – диетолози, физиотерапевти, психолози, защото грижата за тялото и духа вървят ръка за ръка в борбата с рака. Вашата сила и подкрепата около Вас са ключови. Заедно можем да преодолеем тези трудности!
Вижте Част 1 – „Наднормено тегло при рак – рискове и съвети за преодоляване“, както и всички останали материали, които публикуваме до 31.08.2025 г. в раздела „Здравословно хранене при рак“.
