img

Психология

Менопаузата е промяна, която трябва да разберем

Интервю с д-р Велислава Донкина – клиничен психолог и ръководител на Център за психоанализа и медицина на МБАЛ „Надежда“

18.01.2024 | 08:22

animated-circle
Д-р Велислава Донкина за менопаузата

Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и доктор по психология към БАН, кандидат по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация. Работи в областта на развитието и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и ръководи първото по рода си психоаналитично отделение в болнична институция – Звеното за психологична и немедицинска грижа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Сертифициран водещ на Балинтови групи, хоноруван преподавател към магистърска програма “Клинична психология – психоаналитична перспектива” на НБУ. Д-р Донкина е част от мултидисциплинарния екип на МБАЛ „Надежда“, който провежда комплексни скринингови прегледи в МЦ „Надежда“, Paradise Center, свързани със симптомите на перименопаузата, менопаузата и постменопаузата.

1. Д-р Донкина, перименопаузата и менопаузата са периоди от живота на жената, които често се асоциират с промени в психическото и емоционалното ѝ състояние. На какво се дължи това?

Ние хората сме същества, нехаресващи промените, тъй като те или потвърждават нашето житейско смътно подозрение, че животът освен вълнуващо е и трудно и несправедливо приключение, в което нищо не е напълно предвидимо, или ни изправят пред предизвикателства, катапултиращи ни далеч отвъд обичайните ни способи за справяне.

И в този смисъл в психологията по-скоро е клише, а е клише, защото е вярно, че всяка житейска промяна – независимо дали “отвън” в реалността или “отвътре” – в нашите чувства и преживявания, се асоциира с криза.

В този смисъл, всеки следващ етап от цикъла на живота, в който влизаме – раждането, захранването, отбиването, появата на усещането за себе си около две-тригодишна възраст, отделянето при тръгване на детска градина и училище, юношеството, перименопаузата и менопаузата при жената, т.нар. ”криза на средната възраст” при мъжа, представляват предизвикателство. Такова, каквото са разделите (понякога и срещите), болестта, появата или бавенето на бебето…

Една промяна, която трябва да проумеем, изживеем, разберем и с която можем единствено да се справим, интегрирайки я в живота си.

Не можем да я приемем, защото обичайно тя съвсем не ни е по сърце и “да приемем” би означавало да се насилим да повярваме в една подмяна (“не те боли, а ти е хубаво”), не можем и да избегнем, защото тя се случва, въпреки нас. И няма къде да се скрием и какво да направим. Трябва и да помним, че това е само половината от сложността, защото човешката личност е вътрешно конфликтна — ние носим конфликта на противоречие вътре в нас (искаме да се развиваме, но мразим усилията, желаем нещо, но го намираме за нередно, конкурираме се, а компнеем за близост…).

Поглеждайки така, разбираме веднага защо преминаването на една жена от младостта към зрялостта – която ние винаги асоциираме със старост, с възраст, дори само първите бегли знаци за това, че тя се подготвя да настъпи, разтърсват личността ни из основи.

2. Може ли да се каже, че физиологичният фактор тук е единствения виновник за тези промени?

Той по-скоро по драматичен начин допълва онова, от което вече се ужасяваме, тъй като ние сме телесни същества – съществуваме през и чрез тялото си. Реалността на тялото потвърждава нашите страхове – че промяната е действителна, а определено значителният дискомфорт има своето собствено дестабилизиращо значение.

3. Кои са най-честите симптоми, свързани с психиката и емоциите, които могат да подскажат настъпването на менопаузата?

Обичайно се говори много за напрежението, умората, усещането за изгубен смисъл, за липса на удоволствие от живота, съмнение в направените житейски и лични избори и инвестиции.

4. „Универсални“ ли са проявленията им за всички жени?

Прословута е женската раздразнителност в този период, която отстрани изглежда напълно непонятна, често в езика дори назоваваме това почти иронично, забравянето – „Тя е в критическата” или “полудяла”.

Истината е, че зад това на пръв поглед сякаш безобектно напрежение има много дълбоки процеси на объркване, умора, страх, тъга, безнадеждност, които сякаш са неразбираеми за самата жена.

5. А може ли чисто физиологичните промени в тялото на жената, като горещи вълни, болки в ставите, вагиналната сухота, намаленото либидо, повишаването на теглото, проблеми с кожа и коса да имат силно негативни последици в чисто емоционален план?

Знаете, че често жените асоциираме тези симптоми с остаряването – един концепт, свързван в ума ни основно с идеята за загуба. Загуба на привлекателността ни, на женствеността ни, на способността да бъдем жени.

Тези телесни симптоми сякаш за преживяването на много жени са директна проява на тази идея. Разбира се, има и жени, които приемат по съвсем различен начин този момент, споделяйки, че за пръв път се чувстват добре в кожата си, защото вече имат достатъчно зрялост и житейски опит, достатъчно добре знаят кои са и какво ги прави щастливи, а промените в тялото, което добре познават до този етап от живота си, са по-скоро освобождаващи.

6. Как жените могат да се справят с всички тези проблеми?

Може би звучи парадоксално, защото сме свикнали да мислим за всяка промяна като трудна, но в психологичен план отговорът е винаги много индивидуален и той е свързан най-вече с осъществяването на личния смисъл, личните планове и усещането за реализация. Когато житейските моменти ни разкрият, че може би сме се заблудили или може би сме пропуснали нещо, за нас е по-трудно да преминаваме през тях.

7. Каква е ролята на психотерапевта в този процес, как реално той може да помогне?

Психотерапията винаги представлява възможност човек да бъде придружен от някого в личното си търсене на смисъл. Онзи смисъл, който няма да промени хода на живота дотук, но който ще ни разкрие какво не виждаме, защо не го виждаме и кои неща все още са ни достъпни. Кои неща все още можем да направим за себе си. Фройд е казвал, че целта на психоанализата е да превърне огромното страдание в банална житейска мизерия. Думата “мизерия” идва от латински глагол, който означава страдам, скърбя.

С други думи психотерапията не може да махне страдането от живота на хората, защото то е иманентно присъщо на живота. То е част от него. Но може да ни помогне да освободим онези свои сили, които имаме, които изначално носим в себе си, за да приемаме живота с неговите особености –  несправедливост, не-безкрайност, загуби, разочарования – по-спокойно, да можем да се борим за това, което желаем, но да можем и да приемаме, че понякога не можем да го имаме и най-вече – да виждаме и да се радваме на онова, което все пак можем да имаме. Понякога то не е толкова малко.

Също така понякога се оказва, че онова, което желаем, изобщо го няма, а е плод на фантазии и заблуди. В този смисъл, скърбенето заради настъпващата менопауза, по една “младост”, на която всъщност никога не сме се радвали особено, е интересен момент.

Истината е, че обикновено жените споделят, че не биха се върнали в ранните си 20 или 30 години. Но, когато чуем думата “менопауза”, “промени” и най-вече “загуба”, ние някак се чувстваме длъжни да страдаме.

8. Може ли промяната в начина на живот да облекчи ефектите на менопаузата?

Разбира се, и медицината ни казва немалко за това. Бих добавила, че вероятно промяната е можела да повлияе живота ни и по-рано, просто менопаузата, като част от реалността, някак ни принуждава да направим нещо. То някак не е възможно повече да се отбягва.

9. Йога, медитация, разходки сред природата, различни психологически практики, спорт могат ли да бъдат от полза? Какво бихте препоръчали?

Нещата, които изреждате, всъщност касаят различни страни от нашето същество. Част от тях са ориентирани към физическото ни тяло, част към психичния ни свят, част описват връзката между тях. Онова, което ми се струва общото, е фокусът “Как се чувствам” и “Какво мога да направя, за да се усещам добре”.

йога-менопауза

10. Важна ли е подкрепата на партньора и семейството в този етап от живота на една жена? Какво бихте посъветвали близките, как могат да изразят своята подкрепа?

Разбира се, подкрепата и заедността е много важна, но както и при всички други житейски промени – дали с позитивен или с негативен знак (напр. раждане на бебе или поява на тежка болест) от една страна не е лесно да подкрепиш някого, чието страдание не можеш да разбереш напълно и който също трудно го осмисля.

В повечето случаи оттам идва това голямо затруднение – че за известно време онова, което се случва, е неразбираемо за всички. Още повече е много трудно да подкрепиш някого, който е различен от теб. Затова подкрепата е най-ефективна, когато е свързана с толерантност и добронамереност.

Всички човешки същества сме чувствителни към усещането, че някой е насреща и иска да чуе, да разбере…Повечето пъти имаме нужда дори само от това.

11. Жените над 40-годишна възраст са в пика на професионалната си кариера. Често обаче, неприятните ефекти на менопаузата могат да възпрепятстват ефективното изпълнение на работните задължения. Според Вас как работодателите и екипът могат да подкрепят една жена в подобна ситуация, за да се чувства тя пълноценна на работното си място?

Разбирането и приемането на различията между мъжете и жените в науката се описва като едно от важните развитийни предизвикателства в порастването. Когато не успеем да приемем този биологичен факт на различие между нас – защото тялото, умът, възприятията, дори формирането на символи (изследванията показват това) при мъжа и жената са различни и това не ни прави по-добри или по-лоши, с повече или по-малко житейски права, но ние сме различни, следват безкрайна върволица от въпроси и проблеми в живота.

От вечната женска неудовлетвореност от недостатъчната чувствителност или досетливост на мъжете (ако се замислите – сякаш едно оплакване, че мъжете не са като близките ни приятелки или като майка ни, т.е. че не са жени), до по-глобални въпроси като тези за половите права и различия.

Разбирането и приемането на факта, че момичетата и момчетата са различни, че минават по различен път, че усещат нещата по различен начин, че мъжът и жената са различни, е свързано не само с повече увереност в собствената идентичност, но и с уважение към различието, към Другостта. Когато то съществува, можем да бъдем по-чувствителни към това какво ли се случва с другия и по-способни да се опитваме да си представим как ли може да се чувства той.

12. Вашите топ 5 препоръки към жените, които са на прага на менопаузата или вече преминават през този период на живота си?

Този въпрос представлява голямо предизвикателство, от една страна защото може би всички мечтаем да има такива и те да работят и от друга, защото все пак знаем, че вълшебно хапче или 10 съвета „Как да…“ не съществуват. Или поне не вън от фантазиите ни.

Затова мога само да кажа едно – че да се опитаме да сме чувствителни към онова, което се случва с нас и да потърсим някой, който може да ни придружава експертно в това търсене – лекар, психотерапевт – е начин да уважим болката си и да потърсим с поглед онова, което съществува като лек за нея, но по някаква причина не е достъпно за нашия взор в този момент от живота ни.

Повече информация за скрининг програмата при перименопауза, менопауза и постменопауза можете да прочетете тук!

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow