Всички трябва да бъдем чувствителни към моментите, които ни показват, че не сме щастливи

1. Д-р Донкина, табу ли е все още у нас грижата за собственото психично здраве?
Въпреки че обществото ни съществено се разви в последните години, вероятно не без усилията на психотерапевтичната гилдия, в това отношение, също както и когато става дума за телесното ни здраве, ние все още действаме по-скоро по принципа на принудата. Съществува едно неразбиране, свързано с емоционалното качество на живота ни и обикновено хората търсят психотерапевтична подкрепа, когато вече им е невъзможно да понесат страданието, с което живеят.

2. По-тревожен ли е българинът през последните години и особено през годината на пандемия?
Мисля, че за съжаление нашето време се харaктеризира с голямо отчуждение – и ако това е банална тема в обществен план, то аз по-скоро визирам личния план на отчуждеността ни от самите себе си. Ние живеем по чужди стандарти, съревноваваме се в състезания, които дефинираме като свои, но много малко знаем кои сме, отдалечаваме се от собствените си нужди и желания, и неглижираме факта, че не живеем щастливо и спокойно, поне до момента, до който това не се прояви чрез някаква соматизация – формирането на телесен симптом, на телесна болест, на телесен изказ на това страдание.

3. Какъв най-често е профилът на Вашите пациенти – мъже, жени или деца; в по-млада или по-зряла възраст?
Човешкото страдание се изразява по различен начин не само в описаните във въпроса категории, но и при всеки отделен човек и случай, но психоанализата, в чиято теоретична парадигма работя, както и изобщо психотерапията, предлага подкрепа на всички тях. Различен е по-скоро начинът, по който хората изразяват страданието си. Повечето от тях обикновено срещат за пръв път психолога в болница, разбират за това колко страдат едва, когато тялото се разболее.

4. Кое провокира интереса Ви към психологическата подкрепа на пациенти, които минават през различни видове лечение или медицински процедури?
Телесното, соматичното страдание е един много специфичен начин да бъде изразено или поне придружено емоционалното страдание на един човек. В същото време хората, които се призвани да излекуват една болка – лекарите, разпознават, усещат тази болка със сетивата си. Те, разбира се, се справят по различен начин с огромната тежест на тази страна от работата си – някои се нараняват и тръгвайки от тази своя болка, започват да се интересуват повече от това как да помогнат на себе си и на своите пациенти. За тези две страни на човешката мъка психоанализата може да помогне много, по света от години съществуват програми за подкрепа на лекари и специално – за грижа за пациентите с т.нар. „психосоматични болести“. Вярвам с цялото си сърце, че тази неразвита у нас страна на медицинската грижа – нейната не-медицинска страна, може да бъде инвестирана и развивана, и посвещавам голяма част от професионалните си усилия последните 10-ина години на тази кауза.

5. Какви психични страдания/ оплаквания карат най-често тези пациенти да се обърнат към Вас за консултация?
Усещането, че нещо не е наред, дори човек да не може да разбере и формулира какво. Усещането, че човек не е щастлив и не изпитва удоволствие от живота си. Трудностите и невъзможността да се справим с тях, дори когато изглеждат банални. Неудовлетворителните отношения. Болестта.

6. С какви психологически техники си служите в своята практика?
Когато говорим за консултиране на пациенти, това се случва по стандартите на добрата практика в нашата професия – за човека това всъщност представлява един разговор с някoго, който е насреща и има готовност, интересува се и иска да разбере какво мисли и чувства, какво става в ума и сърцето на този човек.
Понякога хора, със сходни трудности, се виждат с терапевта си в група. Това е начин да усетиш подкрепата и заедността на останалите, да видиш, че не само ти се сблъскваш с такива неща, но също – и как другите се справят с тях.
Когато говорим за подкрепа на медицински специалисти, съществуват няколко специфични формата, един от тях е един прекрасен метод на работа, т.нар. балинтови групи.

7. Кои пациенти могат да се възползват от консултация при Вас в медицински център „Надежда“ в мол Парадайз?
Всеки пациент, независимо дали е насочен от своя лекар или инициира тази среща по свое желание и независимо с какво телесно или емоционално страдание се сблъсква – бременност и тревогите около нея, трудността на очакването, мъчителните преживявания около трудността, която понякога се появява около не-случването на една бременност, онкологичните заболявания, които внасят една драматична руптура в живота на личността, мъжете, които съпровождот своите страдащи жени, както и разбира се всеки от персонала в болницата.
Консултациите също така са отворени като при всеки терапевтичен кабинет за свободен достъп, т.е. човек може да запише час, без да е задължително пациент на болницата. И да аз виждам много такива хора.

8. Каква е продължителността на един сеанс и как се определя какъв брой посещения е необходим за всеки пациент?
Класическата психотерапевтична сесия работи с време от 45 до 60 мин. Какъв ще бъде броят посещения зависи разбира се от проблематиката, от желанието на пациента и от взаимното решение между него и мнението на специалиста.

9. Как един пациент да разпознае потребността да се обърне към Вас за психологическа помощ?
Освен когато е очевидно, защото равновесието, здравето или способността ни да се справяме с живота е наранена, мисля, че всички ние трябва да бъдем чувствителни и критични към онези моменти, които ни показват, че не сме щастливи, доволни от живота си и че не изпитваме радост и удовлетвореност от това, което има в него.

10. Бихте ли ни представили своя екип?
Преди няколко години имах щастието да срещна съмишленици сред няколко от най-квалифицираните си и интересни колеги, защото в нашата професия се учи много дълго, както и в медицината и това да бъдеш квалифициран изисква много време и инвестирани усилия. С тях създадохме първото психоаналитично звено в българска болница, което в последствие разви своята клинична, теоретична и научна дейност в Академия за психосоматична грижа, по примера на Франция – един пионер в сферата. Опитът, който имаме в много специфичната работа на границата на медицината и психоанализата, сега ни позволява да можем да бъдем полезни както на пациентите, така и на обгрижващите ги екипи.

11. Кога стартира работата Ви и как пациентите да си запишат час за консултация?
Часовете за психологични консултации в медицинския център вече са отвоени и са на разположение на пациентите, като са достъпни през кол центъра или директно на регистратурата на центъра. Лекарите от болница „Надежда“ също насочват пациенти. Оказваме психологическа помощ и на хоспитализирани пациенти.