img

Раждане

220 новородени за месец в болница „Надежда“. Благодарим ви за доверието!

За денонощие тук се родиха по естествен път две двойки близнаци – момичета и момчета.

04.08.2021 | 00:00

animated-circle

В родилните зали на болница „Надежда“ месец август започна ударно! За денонощие тук се родиха по естествен път две двойки близнаци – момичета и момчета. В ранния следобед на 1 август посрещнахме Ава и Адриана, а през нощта – в първите часове на 2 август се родиха Мартин и Теодор.

Бебетата развълнуваха всички и донесоха много радост на екипа ни. Още повече, че изпратихме предходния месец юли със страхотна статистика: 220 новородени в болница „Надежда“ само за месец, като родените дечица от началото на годината вече са 1424!

Благодарим ви за доверието! За нас е чест.

  • Болница „Надежда“ разполага с три родилни зали за нормално физиологично раждане и операционна зала за Цезарово сечение;
  • Неонатологичното ни отделение е трето, най-високото ниво на компетентност, което ни позволява да се грижим за бебета с екстремно ниско тегло и такива, нуждаещи се от интензивно лечение.
  • Грижата ни за вашите деца продължава и след раждането, в кабинетите ни, посветени на детското здраве в МЦ“Надежда“ – Paradise Center и МБАЛ „Надежда“.

ДНЕС ВИ СРЕЩАМЕ С ПРЕКРАСНИТЕ МАЙКИ НА АВА И АДРИАНА, И ТЕДИ И МАРТИН

Запознайте се с Петя, майка на момиченце на година и половина, родено в болница „Надежда“ през 2019 г., а от няколко дни и на близначките Ава и Адриана. Бременността на Петя проследява д-р Павлина Арабаджикова, а момиченцата се раждат в ръцете на д-р Мирослава Генадиева, ак. Теодора Петрова и неонатолога д-р Томова.

– Планувана ли беше появата на второ дете в семейството Ви?

Да, искахме да имаме две деца в семейството с малка разлика, за да растат и да играят заедно. Дъщеря ни е много социална и комуникативна, и определено ѝ липсваше братче или сестричка. Така че планувахме, но не сме очаквали бебетата да са две. Бременността ми е спонтанна и се получи още от първия месец опити. Разбрахме новината точно преди коледните и новогодишни празници, когато всъщност се установи, че плодните сакчета са три. Но само в два от тях в последствие се развиха ембриончета. Приехме новината, че ще имаме близнаци с известна доза шок и притеснение. Щастливите емоции дойдоха след това, когато осъзнахме какви късметлии сме и колко рядко се случва подобно нещо.

Близначките се родиха в 37 г.с. + 2 дни. Адриана, която е по-малка на ръст и килограми, се роди първа: 2 кг, 43 см. Втора беше Ава. Тя се роди по-трудно, 25 минути след сестра си и с почти килограм повече: 2970 г, 49 см. Родих без упойка, защото изпитвам страх от игли и операции. Адриана се роди много лесно и бързо, но за Ава – д-р Генадиева и акушерката Теодора Петрова имат най-голямата заслугата. Благодарна съм им за подкрепата и тъй като съпругът ми не можа да бъде до мен, защото трябваше да бъде с дъщеря ни, екипът в залата го замести перфектно. Държаха ми ръката, мотивираха ме, даваха ми сили, защото си е трудно да родиш две деца.

Благодаря на абсолютно всички в болница „Надежда“. Специално на д-р Арабаджикова, на д-р Генадиева и на акушерката Теди Петрова. Без вас нямаше да се справя. А за трите си момичета пожелавам да пораснат умни, да са целеустреми и да вървят по пътя си – всяка да открие какво я прави щастлива, и да следва мечтата си.

 

За Виктория, майката на близнаците Мартин и Теодор това е първо раждане. Бебенцата се появяват малко по-рано от очакваното. Раждат се в ръцете на д-р Кристина Личева, ак. Хайрие Генча,д-р Дончев,неонатолога д-р Иво Павлов ианестезиолога д-р Иванова. Веднага след раждането за бебетата поемат колегите ни от Неонатологично отделение. 

Вики сподели с нас емоциите от преживяното в нощта срещу 2-ри август и вярвеме, че нейният разказ ще вдъхнови много бъдещи борбени майки.

– Каква беше емоцията, когато разбрахте, че очаквате две бебета?

Доста интересно и шокиращо беше, защото са спонтанно заченати, а нямаме близнаци в рода. Бях дошла за потвърждаване на бременността. Имах кръвен тест с много висока стойност и съпругът ми се шегуваше, че сигурно са близнаци. И наистина, д-р Илияна Христова потвърди – видяха се две сакчета, две малки човечета – така че, беше си шок и за двама ни, но много, много хубав шок.

– Имахте ли притеснения за това, че бебетата са две?

Д-р Христова беше моят наблюдаващ лекар и ѝ имах пълно доверие от самото начало. По време на бременността тя беше плътно до мен. Не съм спирала работа почти до края и се движех непрекъснато. Имахме малко спънки, но благодарение на лекарите – всичко се разви в положителна посока. Имах притеснения не толкова за самата бременност и раждането, колкото за това, което следва после и как ще се справим като родители.

– Как протече раждането?

Раждането ми започна спонтанно. Всъщност, това беше най-притеснителният момент, тъй като предишния ден бях на Доплер и нямаше индикации за това. Но започна изтичане на води и ме приеха за задържане. Тогава сложиха и важните инжекции за бебетата. Вечерта се появиха силни контракции и самото раждане тръгна. Дежурна беше д-р Личева. Да уточня, че от самото начало исках естествено раждане, но точно в този конкретен момент бях доста уплашена и клонях към секцио. Тогава д-р Личева ми каза, че е сигурна, че ще успея да родя нормално и че ще се справим заедно. Така и стана. Тя беше опората ми в този момент, беше изключителна и без нея не бих се справила.

– Кой от близнаците се се роди пръв?

Първи се роди Теодор, а след това Мартин, като при мен с първия близнак беше по-трудно. Но благодарение на екипа, успях. Искам да благодаря на всички! Очарована съм от отношението им. Целият екип беше безупречен. Бяха неотлъчно до мен и ме подкрепяха.

– Какво бихте казали на бъдещите майки, които се страхуват от нормалното физиологично раждане?

За мен секциото би трябвало да бъде едиснствено и само по медицински причини. Да, нормалното раждане не е леко, не е и нещо, което ти се случва всеки ден. Но минава, ставаш на крака, в кондиция си и в перфектният случай бебето е до теб – можеш да го гушнеш и да бъдеш абсолютно пълноценен, без да се притесняваш от болката и възстановителния процес след секцио.

– Какво си пожелаваш за момчетата?

Пожелавам си това, което съм си представяла за тях по време на бременността си: да са щастливи и да бъдат добри хора.

 

 

Още по темата

Към блога
scroll-top-custom-arrow