Раждане
Сладки, съвършени създания и работата ти да е да ги гушкаш
Интервю с акушерка Надежда Стаменова, основател на болница „Надежда“ и част от екипа на Родилно отделение
27.06.2014 | 00:00
Надежда Стаменова завършва акушерство в колежа на МУ, София през 1998. Няколко дни след дипломирането си започва работа като акушерка в родилна зала УАГБ “Майчин дом” и оттогава непрекъснато повишава квалификацията си. Преминава курс за операционна акушерка, после разширява познанията си в областта на лечението на зависимости, а през 2006 завършва “Специална педагогика” в СУ “Св. Климент Охридски”. Изучава и управление на здравни грижи във Факултета по Обществено Здраве на МУ, София.
От 2005 е част от екипа на ЦРЗ “Надежда”, където практикува любимата си професия, но в друго направление на родилната помощ – предродилната подготовка.
През 2013 г. продължава в МБАЛ „Надежда“. Тя е основател и любим лектор в училището за бъдещи родители родители на „Надежда“.
Ето какво споделя за работата си там: “След толкова много време, в акушерството, продължавам да работя с тези, които носят нов живот. Стремежът ми е всяка родилка да посрещне своето бебе не със страх, а с усмивка. И да запази в себе си само слънчеви спомени от най-съкровения за всяка жена момент – раждането на детето си!”
1. Как решихте да станете акушерка?
Моя позната учеше за акушерка и ми разказа, че по цял ден гушкали новородените бебета. Казах си “Ей, това е страхотно! Чисти, сладки, съвършени създания и работата ти да е да ги гушкаш! Искам и аз!” После видях, че това не е точно така, но вече бях заразена с адреналина на раждането.
2. Ценен съвет за бременната?
Бъдете спокойни и се подгответе за най-невероятното чудо, в което вие и бебето ви сте главни герои! Споделяйте всичко, което ви притеснява. Доверете се на акушерката – тя ще се погрижи за вас!
3. Честа грешка, която правят родилките?
Предпочитат да оставят раждането си изцяло в чужди ръце. Даже ако е възможно те самите да не участват – някой да свърши това вместо тях. Предпочитат да бъдат оперирани дори и това да е ненужно. Не вярват в себе си, в силата, която притежават.
4. Имате ли ритуал, суеверие, навик, който извършвате преди процедурата по раждането?
Развързвам косата си под медицинската шапка – да се “развържат” родилните пътища и насочвам лампата – да свети и да “показва” пътя на бебето.
5. Кое е най-трудното във вашата професия?
Да можеш всеки път да станеш близък с раждащата, да приемеш нейните емоции и желания и едновременно с това да запазиш професионалното си мислене. Да приемеш несполуките, дори и лошия изход и да продължиш напред.
6. Какво ви помага да оставате спокойна и концентрирана по време на ражданията?
Не винаги съумявам да съм спокойна. Тревожността е част от работата ни, особенно ако си прекалил с емпатията към раждащата. А иначе – стремежът да се роди здраво бебе и да се запази здравето на майката са основен двигател на акушерските грижи. За мен е и от голяма важност майката да запази в себе си добър и вдъхновяващ спомен за раждането на рожбата ѝ!
7. Какво ви впечатлява по време на работата ви?
Силата, която жената притежава! Силата да дава живот!
8. Какво е усещането да държите новия живот в ръцете си толкова често?
Това е особен вид “наркотик”, удоволствие, несравнимо с нищо друго.
9. С какъв звук бихте сравнили първия плач на новороденото?
Би звучало поетично да го сравня с “Ода на радостта”, но не е достатъчно. Първият плач предизвиква чувство на радост, любов, облекчение, хармония. Тъй че, всеки, който чуе за първи път гласа на новороденото, има своя собствена сетивност, своя собствена „Ода на радостта“.
10. Има ли месеци от годината, през които се раждат повече или по-малко бебета?
Казват, че през лятото има повече новородени, защото се правят повече бебета през зимата! Сигурно някога, когато основната работа на хората е била през топлите месеци, това е било така. Неслучайно, като искат да сравнят едно раждане в днешни дни с ражданията на нашите баби и прабаби, казват “да родиш като на нивата”, т.е. често са се раждали бебетата на нивата. Никой не казва “да родиш в преспите сняг”! Сега сезоните и месеците от годината нямат съществена разлика в броя раждания.
11. Случвало ли ви се е родители да кръщават детето си на вас или на човек от екипа?
Не знам дали някой е кръщавал детето си на мен. Обикновенно името е определено предварително. Но ми се е случвало да променят името заради мен – цял ден се обръщах към една раждаща с името Цвети – “Цвети, добре ли си? Цвети, боли ли те? Цвети, искаш ли да си починеш?…” И когато вечерта детето се роди – беше момиченце – попитах как се казва, а майката отговори “Цвети! Вие цял ден я викате и това е нейното име! Аз съм Ирина…” Иначе много деца носят името на лекаря, който им е помогнал да бъдат заченати и родени – имаме много бебета Георги, Савина и т.н.
12. Най-странната реакция от баща по време на или след раждане? Как изглеждат татковците, присъстващи на раждане?
Татковците обикновенно са подготвени, рядко имаме странна реакция или дори припаднали. Помагат на любимите си жени, прерязват пъпната връв и са много щастливи, че са участвали в раждането на детето си! Някои от тях дори се учудват на собственото си спокойствие и са горди с това! Е, понякога не са достатъчно готови и се крият зад страниците на списание, докато жената има болка…
13. Кои са най-странните вещи, които жени са носили със себе си по време на болничния си престой?
По-скоро не са странни, а изобилни – три сака с неизвестни за мен лични вещи са рекордът, който съм виждала. Често жените, за които това раждане не е първо, носят със себе си любима на първото им дете играчка: гумено пате, плюшено зайче…
14. Най-небивалите места, на които е започвало раждане преди раждащата да се появи в болницата?
Раждането започва навсякъде! По-важно е къде завършва: в колата, на пейката пред приемното отделение, в асансьора. Има такива случки, но щом мама и бебе са добре – значи всичко е наред!
15. Коя е най-странната реплика, която сте чували от раждаща жена?
“Дълги ли са й краката?” – от една много красива и суетна раждаща жена към нейната току-що родена дъщеричка.
Източник: Издателство Рибка
