Новини
Голямото семейство означава подкрепа и това е много важно
Д-р Димитър Цветков: „Когато около теб са толкова щастливи, здрави, прекрасни деца, едно пълно семейство, с толкова усмивки, това е безценно.“
03.06.2022 | 17:31
Елена е майка на пет прекрасни дечица, родени в ръцете на д-р Димитър Цветков в болница „Надежда“. Първото раждане се случва в далечната 2014 година и оттогава датира приятелството между семейството на Ели и д-р Цветков. Именно за връзката между лекар и пациент, за която работим непрестанно в „Надежда“ и за изграденото доверие помежду им искаме да Ви разкажем днес, провокирани от една сърдечна среща, случила се преди дни в болница „Надежда“ с много усмивки и незабравими емоции.
Ели, представете ни Вашите дечица?
Имаме си Ани, Валентина, Наталия, Димитър и Илия. Желани, обичани, планувани, дошли навреме – всеки с неговата си мисия. Димитър, например, беше с важната задача да определи дали ще имаме пето дете, защото с баща му си говорехме, че ако е момче, аз ще реша дали ще имаме още едно бебе. Петото ни детенце също е момче, така че мъжката стая е пълна и нещата се наредиха.
Как взехте решение за такова голямо семейство?
С моя мъж се познаваме от студентските години. В началото бяхме просто приятели. На една среща ми каза нещо, което и до днес не може да забравим и двамата: че иска шест деца. Тогава аз се обърнах и му отвърнах: „Ще си намериш жена, която да ти ги роди“. След време, когато нещата се задълбочиха и тъй като аз съм човек, който смята, че мечтите и плановете са, за да се изпълняват, му напомних „Хайде, вече съм на 30, ако искаш шест деца, трябва да започваме“. Реално ни се получи лесно. Д-р Цветков в този случай, дали на шега или не, ми повярва. Роди се Ани, после бързичко Вал, после следващото дете малко се забави, но аз не се отказах.
Всъщност, децата ни са планирани и желани, обсъждали сме намерението си за това и за всяко едно от тях имаме отговор на въпроса „Защо“. Не е просто да кажеш „следващото“. Не е лесно, защото например, допреди да се роди Димитър, ние живеехме в гарсониера. На думи да имаш много деца звучи прекрасно, но грижата за тях носи отговорности, трудности и в практиката не е лесно. Но ние се справяме и всичко се случва с план и мисъл. Аз не усещам тежестта, моят мъж много ми помага.
И тук искам да дам една препоръка към болницата от моя опит – време е да имате „Детски център“, за да може родителите с деца, които идват в „Надежда“ спокойно да минават на прегледи.
А кога за първи път срещнахте д-р Цветков?
О, това беше, когато раждах първото си дете Ани. Цяла нощ на смяна беше д-р Личева и нейният екип. Цяла нощ им казвах, че ще родя в 3:30 ч., после – в 6:00, но не стана. В 8:00 ч. се смени екипът и д-р Цветков дойде дневна смяна. На мен вече ми беше все едно кой е, исках вече да родя и първото ми изречение към доктора беше: „До 9:30 искам да съм родила“. Той ме погледна и каза: „Мисля, че ще се случи към 11:00“.
Беше супер спокоен, мъжът ми също беше там, а аз – враждебно настроена. Д-р Цветков обаче беше до мен, следеше ме, казваше ми, че е нужно търпение и време, че остава още малко. Каза „Още малко ще те боли“, а аз отговарях: „Откъде знаете, не сте раждал“.Той с усмивка ми отговори: „Да, но съм чел“. Така е и до ден днешен, когато трябва да се консултирам с него, знам, че той ще ми отговори, че чете и мога да го попитам за какви ли не.
След като всичко приключи, „свиках“ бърз съвет да ми обясни какво се случи и той отговори на въпросите ми, беше много спокоен. Оттогава обичам и държа да присъства на ражданията ми заедно с мъжа ми.
С втората ми бременност той започна да ме следи. Тогава точно се прехвърли и на ново поприще – в инвитро сектора, но останах при него до края. Родих детето си при него. Той ме е проследявал и в ранните месеци при останалите ми бременности, след което ме поемаше д-р Личева. И винаги намираше начин да присъства на ражданията – заставаше от едната ми страна, а от другата – мъжът ми и двамата ми бяха подкрепа. Те са моят екип.
Има ли общо с името на Вашето момченце Димитър?
Харесва ми името. Избирам имената на децата така, че след около половин година да имат имен ден. С Димитър забременях септември, юни се роди и ето повод да празнува имен ден октомври. Но и д-р Цветков допринесе за това и е виновникът да имаме Димитър вкъщи.
Какво пожелавате на децата си, каква е мечтата Ви за тях?
Да са добри хора. Да успея да ги възпитам в това. Нека бъдат професионалисти в работата си, но преди всичко да са добри хора. Пожелавам си да са открити към света, да вярват в доброто, но и да имат едно наум, че не всичко и всички в живота са такива. И ако успеят да запазят детската вяра и да са добри, ще съм много щастлива.
– Д-р Цветков, какво е чувството да сте част от магията, да сте част от раждането на пет прекрасни деца в едно семейство?
Уникално! Няма такова чувство, няма такова усещане – от първото раждане и през всяко следващо – една неповторима емоция. Естествено, първият път беше най-драматичен и най-запомнящ се. След него, обаче, с Ели и нейния съпруг станахме един сработен екип. Започнахме да се разбираме с една дума – кога, какво и как се случва. Така че станах част от нещо, което наистина е уникално и все по-рядко срещано в България: едно голямо задружно семейство.
Спомняте ли си първата среща с Ели?
Преди доста години беше. С нея много често сме се връщали към този момент – нашата първа среща – аз бях дежурен лекар на смяна, тя пациентка, която ще ражда за първи път. Всеки е останал с неговите си впечатления от този ден. За мен, към раждащата жена трябва да се обърнеш много спокойно, да си търпелив, да вдъхнеш увереност и дори в момент, когато самият ти си супер напрегнат, просто трябва да всяваш спокойствие в ситуацията. Хората трябва да го усетят, да са уверени, че ти знаеш какво правиш, как го правиш, какво се случва и че нещата са под контрол. Само така всичко се получава без излишни емоции и в спомена остават само хубавите моменти.
А останалите срещи?
Много ясно си спомням по-скоро прегледите, които сме правили, спомням си и ражданията, спомням си откъслечни моменти, когато е идвала на прегледи при мен след раждане и това, че винаги сме се разделяли с репликата „Ще се видим следващия път, при следващата бременност“.
Кой е най-хубавият момент от познанството Ви със семейството?
Когато онзи ден се видяхме с цялото семейство, дойдоха с всички дечица. И когато около теб са толкова щастливи, здрави, прекрасни деца, едно пълно семейство, с толкова усмивки, това е безценно, това е най-великото нещо.
Едно от дечицата носи името Димитър? Когато говорихме с Ели, тя сподели, че Вие също сте допринесъл за избора на име. Как се чувствате от това?
Страхотно е чувството. Името е традиционно, на Християнски светец. А това, че имам принос едно дете да го носи – това може само да ме радва и да ме мотивира да работя и да бъда по-добър… и да има още много малки Митковци.
Каква е тайната един лекар да спечели и задържи доверието на пациента?
Когато лекарят ти дава сигурност, увереност, когато знаеш, че този човек прави и ще направи всичко възможно за теб, когато можеш да му се довериш на 100% – просто оставаш при него. Сигурен си, че си на правилното място и при правилния човек, от когото получаваш подкрепата, от която се нуждаеш. Това е тайната. И дори да има усложнения, знаеш, че си в сигурни ръце, и получаваш нужното разбиране и съчувствие – виждаш, че ако теб те боли, то лекаря, най-малкото чисто емоционално, също го боли.
Когато Ели Ви каза, че иска повече деца, мислехте ли, че това ще се осъществи?
Честно, не мислех. Но в България, за жалост, това е често срещана реакция и хората са скептични. А всъщност не трябва да е така – традиционното българско семейство е било голямо, с минимум три деца. Голямото семейство означава подкрепа и това е много важно. В случая не съм очаквал, защото така са се променили нагласите в нашето общество, че да имаш повече деца звучи едва ли не екзотично и непостижимо. Но това не трябва да е така, напротив, децата са богатство. Винаги са добре дошли и оправдания, че искам малко деца, за да им дам максимума, не са убедителни. Парите не са най-важното. Личният пример и възпитанието – това е, което има значение. Много случаи от историята ни показват как голямото семейство може да даде смисъл, път, посока и подкрепа на човека.
Така че искам да кажа на Ели – останах приятно изненадан от това, което се случи и то, повярвай ми, е страхотно!
Какво е Вашето пожелание към нея и семейството?
Да са здрави, да са заедно – най-вече това. Да се подкрепят, да се обичат, да е весело покрай тях, да се виждаме и да са все така усмихнати на срещите ни.
